Изложби
Публикация публикувана на: 24.09.2025
Връщане
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
(1929–1999)
Роден в Кюстендил (5 юли 1929 г.), от 9-годишен живее в Стара Загора при вуйчо си Георги Стоянов (концертмайстор и два пъти директор на Операта, 1933, 1956–1958 г.). От ученик Димитър Димитров свири на цигулка в оркестъра. Завършва Музикалната академия в класа по хорово дирижиране на Димитър Русков и оркестрово – на Васил Стефанов. От 1959 г., в продължение на 40 сезона, е диригент в Старозагорска опера, главен диригент, главен художествен ръководител, директор. Под негово ръководство репертоарът на трупата се разнообразява и обогатява, изграждат се изпълнители, мерещи ръст с множество гастрольори от страната и чужбина. На оперната ни сцена се изявява цяла плеяда от най-даровитите певци. По негово време, през 1967 г., се поставя началото на Декемврийски музикални дни, прераснали (през 1974 година) във Фестивал на оперното и балетното изкуство. Фестивалът, от събитие с регионална значимост, под грижите на Димитър Димитров, става стимул за националното ни оперно-изпълнителско изкуство и творчество и се превръща в една от емблемите на града. Димитър Димитров през целия си живот остава дълбоко свързан със Стара Загора, където се е оформил творческият му облик – изключително рядко срещано явление сред големите музиканти, сред които, безспорно, присъства на Димитър Димитров за музикалната ни култура, го поставят. Житейският му път е пример за създаването и поддържането на традиции.
70 ГОДИНИ БАЛЕТНА ТРУПА В СТАРА ЗАГОРА
Първият хореограф със специално образование в трупата на Старозагорската опера е Анна Воробьова. Под нейно ръководство е и първата балетна постановка в репертоара на театъра „Куклената фея” от Байер (1949). В периода 1952-1955 г. Асен Манолов поставя „Бахчисарайски фонтан”, „Съпер- ници”, „Покана за танц” и „Болеро”. Малко по-късно Теодорина Стойчева реализира балета „Кърджалии” от Иван Димов. Творческото участие на Неделчо Изов води до увеличаването на броя на трупата за нуждите на новата модерна сграда на Операта (1971 г.). От този период са постановките на „Копелия” (1971) на Димитър Ценов, „Бахчисарайски фонтан” от Борис Асафиев (1972) - дипломна работа на Маргарита Арнаудова, поставила още „Сътворението на света” (1974). Сред гостуващите хореографи се откроява грузинския артист и балетмайстор Вахтанг Чабукиа- ни, поставил „Лауренсия” (1976) и „Дон Кихот” (1984). Ръководителят на балета на Берлинската телевизия Герхард Петцолд насочва търсенията в посоката на съвременната танцовата джаз-техника. Под негово ръководство трите балетни миниатюри: „Рапсодия в синьо”, „Болеро” и „Моряци на брега” (1987). С ба- летната трупа работи и Игор Чернишов от Оперния театър в Куйбишев (дн. Самара), поставил балета „Ангара” (1987) от съвременния руски композитор Андрей Ешлай и по либрето на Юрий Григорович. Пенка Филипова (1996 – 2003) насочва репертоара към съвременните музикални стилове. Алида Бонева[1] (2003 – 2016) попълва трупата с млади изпълнители от балетните школи в града и от сформирания балетен клас в Националното училище за музикални и сценични изкуства „Хр. Морфова”. През този период се откро- яват постановките „Чудният свят на Шехеразада” (2004), „Болеро” (2006), „Пепеляшка” (2016) и адаптация по „Лешникотрошачката” (2009) с гост-постановчик Боряна Сечанова. С привличането на Силвия Томова за художествен ръководител на старозагорския балет ( 2016) се оформя талантлива и силно мотивирана многонационална трупа с балетисти от Япония, Тайван, Канада, Франция, Португалия, Италия, Полша, Албания. Репертоарът е обогатен със заглавия от различни танцови и музикални стилове „Делвата” (2016), „Ромео и Жулиета” и „Полет към светлината”, „Лебедово езеро”, „Снежанка и седемте джуджета” (2017); „Зимна балетна приказка”, „Фантастичното дюкянче”, „Нестинарка”, „Дон Кихот” (2018), “Лешни- котрошачката”, “Гето”, “Антигона”, съвременните танцови миниатюри “Лотос”, “Танц при изгрев слънце”, Следващият” /2019/.
АЛЕКСАНДЪР ЙОСИФОВ
(1940-2016)
Александър Йосифов е роден на 12 август 1940 г. в София и е по- томствен музикант. Неговият баща, композиторът и диригентът Йосиф Йосифов, е сред основателите на Старозагорската и Вар- ненската опера, а чичо му Илия Йосифов, е сред големите българ- ски тенори от 40-те и 50-те години на миналия век, а впоследствие и авторитетен вокален педагог. Завършва пиано в музикалното училище „Добри Христов“ – Варна. По време на службата си във Военноморските сили написва и посвещава песен на първия космо- навт в света Юрий Гагарин. При неговото посещение в България лично му я подарява. Нейният оригинал се съхранява в музея на кос- монавтиката в Русия. Продължава обучението си в Националната музикална академия в София в класа по композиция на проф. Панчо Владигеров, оперно-симфонично дирижиране при проф. Константин Илиев и пиано при проф. Жени Ковачева.
КАМЕН ЧАНЕВ
(27.08.1964 – 26.11.2020)
Oперен певец, тенор Роден е в Сливен. Завършва с френски език гимназията „Захари Стоянов“ в родния си град. Пее в детския хор „Дружна песен“, чийто ръководител е Методи Григоров, а по-късно и в смесения хор „Добри Чинтулов“. Първите уроци по пеене взема при проф. Сима Иванова, като продължава да работи с нея и след като е приет в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. След първи курс се прехвърля при Констанца Вачкова. Следва специализация в Рим, в Академията на Борис Христов, където работи с Александрина Милчева. Лауреат е на конкурса „Юси Бьорлинг“ в Швеция. През 1992 г., в продължение на пет сезона, е солист на Софийската опера. От 1997 г. е за две години в Прага, след което гастролира с успех на най-престижните световни сцени: Арена ди Верона, оперните театри във Виена, Рим, Венеция, Берлин, Мюнхен…. В България, освен в София, гостува във всички оперни театри, но специално място заемат Пловдив и Стара Загора, където дни след дебюта си в Отело, на 6 ноември 2020 г., е покосен от Ковид. Остава завинаги там, погребан в двора на Катедралния храм „Св. Димитър“.