ГОЛЕМИЯТ ПИАНИСТ ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ С КОНЦЕРТ В СТАРА ЗАГОРА С ОРКЕСТЪРА НА ОПЕРАТА

На 28 февруари от 19.00 часа на сцената на Държавна опера-Стара Загора ще се състои първия симфоничен концерт от цикъла „Българските виртуози от световните сцени“. Специален гост и участник в концерта е световно признатият български пианист ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ, който ще изпълни заедно с Оркестъра на Старозагорската опера  знаменития Втори клавирен концерт на Сергей Рахманинов. Диригент на концерта е маестро Ивайло Кринчев, който обогатява концертната програмата с още два истински бисери на световното симфонично творчество. В първата част на концерта публиката ще има възможността да се наслади на симфоничната поема „Прелюдии“ от Ференц Лист и на увертюрата-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски.

СИЛНО ВЪЗДЕЙСТВАЩАТА ТВОРБА ОТ ФЕРЕНЦ ЛИСТ В КОНЦЕРТА НА 28 ФЕВРУАРИ

Първата творба от концертната програма е на Ференц Лист – създател на нов жанр в симфоничната музика – симфонична поема. Това е оркестрово произведение от едно цяло, в съответствие с романтичната идея за синтезиране на изкуство, позволяващо разнообразие от програмни източници (литература, живопис, по-рядко философия или история).

12 от 13-те симфонични поеми на Лист датират от разцвета на неговото творчество - т.нар. ваймарски период (1848-1861), когато композиторът е режисьор и диригент на придворния театър на Ваймар. Кръгът от образи, въплътени в неговите симфонични поеми, е много широк. Сред разнообразието от теми ясно се открояват философски проблеми:

• за смисъла на човешкия живот - „Прелюдии”, „Хамлет”, „Прометей”, „Плач за героите”;
• за съдбата на художника и целта на изкуството - „Тасо”, „Орфей”, „Мазепа”;
• за съдбата на народите и на цялото човечество - „Унгария“, „Битката при хуните“, „Какво се чува на планината“.

„Прелюдии“ е третата симфонична поема на Лист. Името и програмата му са заимствани от композитора от едноименното стихотворение от френския поет Ламартин. Лист значително се отклонява от основната идея на поемата, посветена на мислите за преходността на човешкото съществуване. Той създава музика, пълна с героичен, утвърждаващ живота патос.

Героизацията на лирическите образи логично води до върха на цялото произведение - мощно представяне на основната тема, която се превръща в героичен апотеоз на поемата.

УВЕРТЮРА-ФАНТАЗИЯ ОТ ЧАЙКОВСКИ, ВДЪХНОВЕНА ОТ КЛАСИЧЕСКАТА ТРАГЕДИЯ НА ШЕКСПИР „РОМЕО И ЖУЛИЕТА“

Интересът Пьотр Илич Чайковски (7 май 1840 – 6 ноември 1893) към програмната музика се корени във влиянието на естетиката на романтизма, която се стреми да обедини различни изкуства за да ги демократизира. Творбите на Шекспир поставят универсални проблеми и вечни конфликти. Сред тях се откроява историята на Ромео и Жулиета.

Увертюрата-фантазия „Ромео и Жулиета“ от Чайковски е сред върховите, създадени по класическата трагедия на Шекспир. Той е насочен към темата за Ромео и Жулиета от Милий Балакирев. Авторът се заема да създаде творбата си едва 28 годишен, през 1868-1869 г., когато е професор в Московската консерватория.

След премиерното представяне на творбата Балакирев съветва композитора да я преработи. Това се случва през 1880 година. В първата версия Чайковски започва с една нежна любовна мелодия, която впоследствие отпада. Във фантазията на композитора Жулиета се появява като малко момиченце, чийто образ се развива и проследява в музикалния текст. В преработения вариант – увертюрата-фантазия започва с молитвата на Падре Лоренцо и като че ли всички събития вече са се случили.

В увертюрата-фантазия „Ромео и Жулиета“ Чайковски успява да улови сърцевината на драматургичното действие със специфични музикални средства. Той въплъщава в музиката си основните движещи сили на трагедията, показва техния сблъсък и трагичен изход. Композиторът разкрива красотата, крехкостта на човешките чувства и трагичната им обреченост в суровия и жесток свят, в който властват предразсъдъците.

Увертюрата-фантазия на Чайковски вдъхновява и примабалерината и художествен ръководител на балета на Старозагорската опера и тя създава своята хореография за балета „Ромео и Жулиета“, който неизменно присъства в балетния репертоар на театъра вече трети сезон.

НАЙ-ОБИЧАНАТА ТВОРБА ОТ РАХМАНИНОВ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ и ОРКЕСТЪРА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА-СТАРА ЗАГОРА

Това е едно от най-популярните произведения на Рахманинов, които го утвърждават като композитор от световен мащаб. Авторът посвещава творбата си на Николай Дал, лекарят, който му помага за преодоляване на психическата травма /Първият концерт за пиано, който създава през 1897 г. не е приет добре от критиката, Рахманинов изпада в дълбока депресия./ Рахманинов завършва втория си клавирен концерт едва през 1901 година. На премиерата (9 ноември 1901 г.) в Москва композиторът е солист, а диригент е Александър Зилоти.

Запазвайки всички белези на приемственост с наследството на Чайковски и останалите руски и чужди композитори от 19-и век, Вторият клавирен концерт на Рахманинов съдържа в себе си една напълно нова образност и нови средства на музикалния израз. Тук композиторът се показва като оригинален художник, свободен от всякаква изисканост, и в същото време – владеещ всички средства на най-нова техника. Творбата може да се определи като „вдъхновена лирико-патетична поема за пиано и оркестър“. Елементите на съревнование между солист и оркестър - един от основните определящи признаци на класическия концерт – тук отстъпват място на тясното взаимодействие между двете страни. Някои от съвременници на композитора дори са били смутени от почти пълното отсъствие на самостоятелни „концертни епизоди“, в които на солиста да се предостави възможността свободно да демонстрира виртуозните си възможности. Критиците в нерешителност се спирали пред въпроса дали това е достойнство или недостатък на произведението. Със своя дълбок лиризъм и изумителна мелодическа красота и изразителност, той донася на Рахманинов славата на ненадминат майстор, а главната тема на първата част на концерта, един от забележителните образци на Рахманиновия мелодичен дар, с право е наречена от Николай Метнер „Една от най-ярките теми на Русия“.

Концертът придобива световна популярност. Документален запис в изпълнение на Сергей Рахманинов можете да чуете тук.

Втората тема на Allegro scherzando е в основата на песента, записана от Франк Синатра „Мисля за теб“,  темата на Adagio sostenuto се появява в баладата на Ерик Кармен „Съвсем сам“(„All by Myself“).

Пианистът ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ e роден във Варна и завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Негови учители са Виктория Спасова, Людмила Стоянова и феноменалният пианист и педагог Константин Станкович. Отличен е с награди от конкурсите „Фр. Шопен“ в Полша, Международен конкурс „Палм Бийч“ (САЩ), Piano Masters в Монте Карло и World Piano Masters Tour (Франция).

Популярен на петте континента Людмил Ангелов е изнасял рецитали, концерти c камерна музика и е бил солист на реномирани оркестри, под палката на световноизвестни диригенти. Свирил е в Берлинската филхармония, „Музикферайн“ във Виена, „Концертгебау“ в Амстердам, „Плейел“ и „Гаво“ в Париж, „Линкълн Център“ в Ню Йорк, „Ла скала“ в Милано, „Алте Опер“ във Франкфурт, „Херкулес” в Мюнхен, BOZAR в Брюксел, KKL в Люцерн, Операта в Монте Карло, Цюрихската опера, „Аудиторио Насионал“ в Мадрид, залата на Московската консерватория, Националната филхармония и Националната опера във Варшава, KBS в Сеул и много други.

Реализирал е записи за компаниите RСА, Gega New, Pentatone, Danacord, Non Profit Music, Toccata Classics, Hyperion, Vela Records и Virginia Records. Компактдискът му с Ронда и Вариации на Шопен е награден от Националния Шопенов Институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”. През 2016 г. британската фирма Hyperion издава звукозаписната премиера на Концерт за пиано и оркестър Оп. 3 от Мориц Мошковски, записан от пианиста с Оркестъра на ВВС в Глазгоу.

Людмил Ангелов е признат като един от големите съвременни интерпретатори на Шопен. През сезон 1987/1988 той представя всички творби за соло пиано на композитора в цикъл от дванадесет рецитала. За това уникално събитие той получава отличието „Млад музикант на годината“ в България. Той е чест гост на най-известните Шопенови фестивали, включително фестивала „Шопен и неговата Европа“ във Варшава. През 1999 г. изпълнява с огромен успех Интеграла с музика на Шопен в Мадрид и други градове в Испания. Десет години по-късно пианистът представя отново Шопеновия интеграл в България и Испания.

През 2011 г. учредява Фондация „Пиано Екстраваганца“, която става организатор и продуцент на ежегоден международен музикален фестивал „Пиано Екстраваганца“, посветен на рядко изпълнявани произведения от клавирния репертоар. Людмил Ангелов концертира активно в творчески тандем с цигуларя Веско Ешкенази. През 2006 година двамата осъществяват интегрално изпълнение на Моцартовите сонати за пиано и цигулка в Хихон, Толедо и Мадрид, а през 2016 г. участват с огромен успех в „Европейски музикален фестивал“ в София, отбелязвайки 20 години съвместна сценична изява с проекта „Танго”.

Людмил Ангелов е носител на наградата „Аполон Токсофорос“ на Фондация „Аполония“ и е член-кореспондент на Кралската академия на изящните изкуства в Толедо. През ноември 2011 г. е награден от Министерството на Културата на Република Полша с медал „Gloria Artis“ за заслуги в популяризирането на полската музика по света, а през 2015 е удостоен с Голямата награда на град Варна за цялостната си дейност. От сезон 2011/2012 той преподава като почетен професор в Нов български университет, където ежегодно изнася и голям майсторски клас. Канен е за жури на международни конкурси, между които “Фредерик Шопен” във Варшава през 2010, 2015 и 2020 година.