ФЕСТИВАЛЪТ НА ОПЕРНОТО И БАЛЕТНОТО ИЗКУСТВО В СТАРА ЗАГОРА ПОД ЗНАКА НА ЕДНОВЕКОВНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ПЪРВАТА ИЗВЪНСТОЛИЧНА ОПЕРА В БЪЛГАРИЯ

ФЕСТИВАЛЪТ НА ОПЕРНОТО И БАЛЕТНОТО ИЗКУСТВО В СТАРА ЗАГОРА ПОД ЗНАКА НА ЕДНОВЕКОВНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ПЪРВАТА ИЗВЪНСТОЛИЧНА ОПЕРА В БЪЛГАРИЯ

Други юбилейни акценти: 150 години Добри Христов, 200 години Йохан Щраус – син

Премиера на „Андре Шение“ 

За първи път в историята на фестивала гостуват трите национални музикално-сценични института 

От 21 ноември до 7 декември Стара Загора за 55-ти път ще бъде музикална столица на България. През тази година Фестивалът на оперното и балетното изкуство е посветен на 100 годишнината от създаването на единствената извънстолична опера, просъществувала без да прекъсва дейността си. Нейните основатели са окрилени от любовта си към голямото изкуство. Постепенно към тяхното благородно дело се приобщават местната и държавната власт. Днес Старозагорската опера впечатлява с артистичните си постижения, маркира етапи в националната ни култура, участва активно в оформянето на облика на Стара Загора като привлекателно място за живот и проспериращ икономически център.

Домакините

Първата част от фестивалната програма е своеобразна равносметка и заявка за нови творчески предизвикателства. На 21 и 22 ноември, с премиерата на операта „Андре Шение“, старозагорската оперна трупа за първи път в едновековната си история ще се срещне с творбата на Умберто Джордано. Сюжетното действие отвежда към драматичните събития във Франция по време на революционните обществени промени от края на 18 век. Режисьор е Огнян Драганов. Основната задача, която си поставя диригентът Павел Балев е как де се придаде повече топлина на “звука” на революцията. “Нашата постановка на “Андре Шение” се създава в едно трудно време и за страната ни, и за света, описва друго такова трудно време и посланието, което можем да отправим е, че и в най-тежките мигове човечеството никога не е спряло да съществува и винаги е намирало пътя към Надеждата и спасението. – споделя художникът Денис Иванов и допълва: И може би в това е величието на Изкуството – да може да ни отрезвява и напомня, че „всичко това е било“ и въпреки това, светът е продължил и имаме „днес“, следователно задължително ще има и „утре“ и единствената ни грижа е как да направим това „утре“ възможно и ако успеем, да е по-красиво…”

На 25 ноември е спектакълът на балета от П.И. Чайковски „Лебедово езеро“ – знаковото заглавие в най-новата история на Старозагорския оперен театър. Творческият екип умело съчетава в балетния шедьовър непреходните изразни средства на класическия танц с актуалните внушения на съвременното светоусещане.

Концертът с предизвикателното заглавие „Нов вятър в операта“ на 28 ноември ще представи специално подготвени произведения за духов ансамбъл и оркестъра на Старозагорската опера. Музикантите ще изпълнят произведения от Рихард Щраус и Лудвиг ван Бетовен под вещото ръководство на диригента-фаготист Габор Месарош – професор на „Conservatorio della Svizzera italiana” /Консерваторията на Италианска Швейцария/ в Лугано /Швейцария/ и солист на Камерната филхармония на швейцарския кантон Граубюнден. Той е артистичен директор на международния музикален Фестивал ТИЧИНО МУЗИКА, който събира всяка година над 300 артисти от целия свят.

Хорът на Държавна опера – Стара Загора ще отбележи на 1 декември 150 годишнината от рождението на Добри Христов. Концертът ще бъде под диригентството на Мирослав Попсавов, професор по хорово дирижиране в дисциплината „Църковна музика“ в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Участват и солистите на Старозагорската опера Ивайло Джуров, Емилия Терзиева и Стоян Буюклиев. Песните на основоположника на националната музикална култура Добри Христов са ярки, мелодични, наситени лиризъм, първична енергия и блясък. Преди концерта ще бъде представен и сборник с песни от българския класик под редакцията на проф. Милко Коларов. 

Гостите

Първият гостуващ спектакъл е на 29 ноември с операта „Русалка“ от Антонин Дворжак на Държавна опера – Варна. Чрез трагичната съдба на героинята операта поставя въпроси за невъзможната връзка между необозримия свят на природните стихии и света на хората, белязан от технологичния прогрес, отчуждението от природата и консуматорската страст. Творбата на Дворжак не е просто романтична приказка за невъзможната любов, а философски размисъл за човека и света, който той се опитва да подчини.

На 2 декември Държавна опера – Пловдив ще се представи с „Вълшебната флейта“ от В.А.Моцарт. Това е първата оперна постановка на театралния режисьор Диана Добрева. „Музиката винаги е била огромно вдъхновение за мен, в театъра, в живота, мога да кажа дори, че това е изкуството, което чувствам най-близко до Бога, което се движи най-много по вертикала нагоре“, споделя Диана Добрева.

В последните събития, за първи път в историята на фестивала ще участват и трите национални института за музикално-сценични изкуства: Софийска опера и балет, Национален музикален театър „Стефан Македонски“ и Софийска филхармония.

На 3 декември Софийска филхармония ще се представи със стилна симфонична програма. Когато Брамс създава своя единствен Концерт за цигулка, той вплита в него техническа виртуозност, емоционална дълбочина и симфоничен размах. Тази знаменита творба ще бъде представена от младата цигуларка Лора Маркова – едно от най-ярките млади имена в българската и международната класическа сцена. Под диригентството на Иво Венков, професор по дирижиране в Кралската Фламандска Консерватория в Антверпен, програмата ще продължи с любимата на публиката Симфония №4 „Италианска“ от Феликс Менделсон-Бартолди.

На 4 декември Националният музикален театър „Стефан Македонски“ ще представи специално създадения Концерт-спектакъл „Кралят на валса“, посветен на 200 години от рождението на Йохан Щраус-син. Ярките мелодии създават аристократична виенска атмосфера и увличат в ¾ такт всеки слушател. Програмата е съставена от малки бисери, вплетени в музикалната корона, подарена ни от Йохан Щраус-син.

Финалът на фестивала, по установена традиция през последните години, е на 7 декември с най-новото Вагнерово заглавие в репертоара на националния ни оперен театър – операта „Танхойзер“. С тази постановка беше открит Вагнеровият фестивал на Софийската опера през 2025 г. По думите на акад. Пламен Карталов „музиката на „Танхойзер“ е музиката на свободния човек, свободен от предразсъдъци и ограниченията на разума. Нашата постановка е като едно пречистване, като духовно спасение и опрощение“.

Съпътстващите събития

Тазгодишното издание на фестивала предвижда и богата паралелна програма. На 21 ноември ще бъде валидирана специална пощенска марка, посветена на едновековния юбилей от създаването на оперния театър в града. От 21 ноември до 7 декември е фото-документалната изложба 100 години в 100 кадъра. Посетителите ще имат възможност, посредством QR код, да разгледат още снимки, да чуят гласовете на ярки личности и да видят видеофрагменти от паметни постановки в историята на Старозагорска опера. На 27 и 28 ноември в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора е научната конференция „Операта и градът“. Заявки за участие са потвърдили над 20 изследователи и творци. В рамките на конференцията ще бъдат представени уникални кадри от фонда на БНТ. От 1 до 7 декември е изложбата, посветена на 150 годишнината от рождението на Добри Христов. 

На  3 декември д-р Андрей Андреев ще представи Летопис на Софийската филхармония. Изданието е плод на дългогодишен труд на автора, събрал в три тома стотици публикации, които проследяват близо 130 годишната история на симфоничната музика в България. Финалът в съпътстващите събития е на 5 декември от акад. Пламен Карталов с неговото интригуващо авторско изследване „Опера и природа“.

Фестивал на оперното и балетното изкуство – рекламно видео

Фестивалът на оперното и балетното изкуство се организира от Държавна опера – Стара Загора с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ – Община Стара Загора, Министерството на културата и Национален фонд „Култура“ . Национален план за възстановяване и устойчивост.

Партньори на фестивала са Българската национална телевизия, Институтът за изследване на изкуства при БАН, БНТ, Радио Стара Загора, Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна, Национално училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ – Стара Загора и Фондация „Добри Христов“.