Авторитетно издание в Германия с публикация за премиерата на „Африканката“

Авторитетното месечно издание DAS OPERNGLAS публикува в първия си брой за 2020 година отзив за премиерата на „Африканката“ на Фестивала на оперното и балетното изкуство на 22 ноември, 2019 г. Предлагаме ви текста на публикацията, в която освен постановката на Вера Немирова се представя и информация за оперния фестивал и за Старозагорската опера.

СПЕКТАКЛИ

СТАРА ЗАГОРА

Африканката

22 ноември

В Стара Загора е създаден първият извънстоличен оперен театър през 1925 г. Успехите на трупата и изграденият авторитет водят до  построяването през 1971 г. на нова, модерна сграда, която е първата сграда  в страната строена специално за оперен театър. За жалост през 1991 г. пожар унищожава част от сцената и фоайетата, както и много декори, и костюми. Цялата българска общественост се включи в набирането на средства. Капанията беше подкрепена и от родените в Стара Загора две световноизвестни оперни певици сопранът Анна Томова-Синтова  и мецосопранът Веселина Кацарова, които изнесоха серия от благотворителни концерти. Възстановяването продължи почти двадесет години – до 2010. Следват много смени на ръководства, докато през 2015 г. директор става режисьорът Огнян Драганов, който прави амбициозна програма за спасяването на операта, връщането на престижа й, и на доверието на публиката. За артистичен директор той покани съгражданката си Веселина Кацарова. От тогава двамата създадоха забележителна оперна и трупа, привлякоха интереса на публиката от цялата страна с атрактивни постановки и гостуване на известни български и чужди изпълнители. Всяка есен Веселина Кацарова прави майсторски клас в операта, за който пристигат млади оперни певци от цял свят. За следващата година се предвижда майсторски клас да направи и Анна Томова-Синтова.

От половин век в Стара Загора се провежда фестивал, на който българските оперни театрите представят новите си продукции – опера, оперета, балет, мюзикъл. Юбилейното издание на фестивала през тази година  беше посветено на няколко важни годишнини на национални творци: 120 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров, работил в творчески тандем с известния немски режисьор Макс Райнхард в театрите му в Берлин и Виена като композитор и музикален ръководител; 90 години от рождението на известния български диригент и създател на фестивала Димитър Димитров, както и 100 годишнината от рождението на друг голям български диригент Руслан Райчев, работил във всички български оперни театри и симфонични оркестри, генералмузик директор на театрите във Фленсбург и Шверин.

Особено внимание заслужава оперната част от тазгодишното издание с три сравнително рядко играни заглавия – „Африканката“ на Майербер в постановка на Вера Немирова с костюми и декори от „Дойче опер“ Берлин, „Таис“ на Масне – постановка на „Балтик опера“ от Гданск и „Фалстаф“ на Верди – нова премиера на Пловдивската опера, с диригент Павел Балев, главен диригент на филхармонията на Баден Баден.

През 2015 в „Дойче опер“, Берлин Вера Немирова поставя „Васко да Гама“, първата версия на „Африканката“ с Роберто Аланя в главната роля.  „Дойче опер“ предостави на българския оперен театър цялото оборудването за премиерата на 22 ноември 2019 г.

Джакомо Майербер работи върху операта почти двадесет и пет години, не успява да я завърши и да я види на сцената. Премиерата в Париж на 28 април 1865 г. е истински триумф, но трае шест часа – с четири антракта. Подобно произведение е голямо предизвикателство за оперен театър. Много съкращения бяха направени и в Берлин. За Стара Загора режисьорът Немирова и диригентът Ивайло Кринчев много внимателно разработиха версия за около три часа и половина. Фактът, че действието премина неусетно се дължи на режисьорските решения на Вера Немирова, минималистичната, но много ефектна сценография на Йенс Килиан и красивите костюми на Мари Терез Йосен.

Сцената е оградена с огромни декоративни корабни платна върху които се прожектират карти на земното кълбо, разплискват се вълни, плават облаци, полюшват се красивите клони на отровната манчинела и така разширяват сценичното пространство. В четвърто и пето действие вниманието привлича огромна постеля, цялата покрита с традиционните яркооранжеви гирлянди и цветове, с които индийците окичват гостите си и използват по време на празника на светлината Дивали. Място изпълнено със символика. Върху тези цветя върховният жрец посреща спасената Селика, там се ражда и разпада връзката между Селика и Васко, Инес и Селика споделят любовта си към Васко, пак там Селика посреща смъртта. Но въпреки трагичния край остава усещане за освобождаване – заради присъединилите се души на загиналите спътниците на Селика, въздигащи се заедно към разтворилата се над тях светлина, и заради отделящия се от групата Васко да Гама, нарамил отново своите карти, поемащ към следващите пътешествия.

Още много символи внася Вера Немирова в иначе стандартния сюжет за съперничество. Самият Майербер й подава идеите. Водещата е за религиозния фанатизъм – Инквизиторът и Жрецът са еднакво безпардонни и жестоки към друговерците. Вера Немирова допълнително разширява напрежението вмъквайки покръстване на Селика в трето действие и избиване на екипажа на Дон Педро от индийците в четвърто, дори и две сцени на насилие срещу жени. Робите, които Васко да Гама представя на съвета напомнят на днешните мигранти, а разказът на Селика за потъналата лодка и спасението им като по чудо не може да не ни пренесе в днешния ден и новините за бежанските кораби в Средиземно море.

Любовта на Васко да Гама, от друга страна, остава загадка – със сигурност той е обсебен от себе си, с идеята за своето безсмъртие и славата си. Заявява го още в първо действие, заявява го и в прочутата ария „Monde nouveau, tu m`appartiens, sois donc a mois…“, а с решението на Немирова да го изведе и на края, затвърждава посланието. Инес и Селика са само спирки по пътя на Васко към безсмъртието.

Сред солистите ще започна с Беса Лугичи – Инес, която съумя да изгради много убедително и вокално, и актьорски героинята си, като специално подчертавам романса от първо действие „Adieu, mon doux rivage“. Най-сложна беше задачата за Даниела Дякова – Селика, която много добре представи приспивната песен „Sur mes genoux, fils du soleil“, но в пето действие се усети известна умора в гласа. Двете поднесоха вълнуващо дуета в пето действие. В постановката Инквизиторът и Великият жрец бяха великолепно пресъздадени от баса Ивайло Джуров. За румънския тенор Даниел Магдал, партията на Васко да Гама е доста по-драматична и той имаше затруднения  в някои моменти, но емоционалното изпълнение на една от най-известните арии „Ô paradis“ зарадва публиката. Драматичната и нелека роля на Нелюско даде добри възможности за изява на баритона Крум Гълъбов.

Реализацията на тази постановка е важна стъпка към утвърждаване на авторитета на този театър, който в последната година разширява репертоарната си политика с важни копродукции с големи европейски театри.

С. Димитрова