Вечната „Травиата“ – отново на сцената на 2 ноември в 16 часа
На 2 ноември /събота/ от 16 часа на сцената на Държавна опера-Стара Загора ще имате възможност да я видите Казухо Камитани /Япония/ в ролята на Виолета Валери – жената, за която Любовта е едновременно дар, наказание и прошка и италианският тенор и Никола Писаниелов ролята на Алфред Жермон. Диригент на спектакъла е Маестро Шунго Морияма.
Историята в операта „Травиата“ на Верди е една от най-великите любовни истории на всички времена. В постановката на режисьора Франк-Бернд Готшалк тя е разказана в стила на модерната класика, която докосва сърцето с визия, музика и гласове.
„Травиата“ е една от първите опери, изнесени от Оперната дружба в България. Премиерата се е в София през 1910 година под диригентството на Тодор Хаджиев. Първото представление на операта“ Травиата“ в Стара Загора е на 30 юни 1928 година с диригент Александър Георгиев, режисьор Димитър Христов, художник Г. Карл. Следват премиери през 1944 г., 1946, 1953, 1974, 1987, 1992 г., 2000 г. На 2 юни на сцената на Държавна опера-Стара Загора ще видите най-новата премиера на операта „Травиата“ на старозагорска сцена с режисьор-постановчик Франк-Бернд Готшалк /2011 г./, сценограф и художник на костюмите– Борис Стойнов, хореограф –Андреас Песлер.
История на създаването на операта „Травиата“
Верди се запознава с нашумелия роман на Александър Дюма –син още през 1848 г., когато е отпечатан. Веднага у него се появява мисълта да напише опера върху този сюжет. А когато през 1852 г. композиторът вижда в Париж преработения в драма роман „Дамата с камелиите“, той възлага на редовния си литературен сътрудник Франческо Мария Пиаве да напише либретото. Естествено съдържанието на драмата е предадено в съкратен вид, променени са имената, дори и заглавието – Травиата/ Заблудената, Безпътната/.
Премиерата на операта се е състояла на 6 март 1853 г. във Венеция и е образец в историята на колосалните провали. В едно писмо от 7 март с.г. Верди пише на приятеля си Емануеле Муцио: „Снощи „Травиата“ претърпя фиаско. Дали вината е моя или на певците, ще отсъди времето.“ Причината за този провал не е нито в музиката, нито в либретото. За съжаление, певците не са се оказали на нивото на прекрасната Вердиева творба. Но като един мъдър човек Верди дори не търси причините за този провал. Той просто оставя на времето да се произнесе. И времето отсъжда! Скоро операта „Травиата“ става най-популярната опера на Верди. Камелиите се превръщат в най-модните цветя на епохата и остават такива чак до края на 19 век. Един букет от тях струвал 250 франка – внушителна за времето си сума. Постепенно славата на камелиите намаляла, но не и на операта. „Травиата“ се играе във всички театри по света и до днес, почти 160 години след създаването й.Прав е бил Дюма, който след като слуша „Травиата“ казва: „След петдесет години никой не би си спомнил за моята „Дама с камелиите“, но Верди я обезсмърти.
Шунго Мориама е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония от 2006. Той прави своя диригентски дебют през 1977, първият му задграничен гастрол е в България като гост на Софийската филхармония през 1986, последван от многобройни турнета. От 1990 започват контактите му с Нова Зеландия – дирижира Младежкия оркестър и Симфоничния оркестър на Християнската Църква, Новозеландския Симфоничен оркестър през 1994 и е първият японски диригент, поканен за цял сезон в Кралския балет на Нова Зеландия. Специализирал е дирижиране на балет на руски оригинални хореографски версии при Константин Сергеев, водещият диригент на руската балетна академия на Марийнския театър.
Дирижирал е Деветата симфония на Бетовен с оркестъра на MAV – Унгария, с интернационален хор от Унгария, Полша, Германия, Австрия и Япония, по време на церемонията “European Picnic Memorial” в Сопрон (Унгария) през 1997, концерт, предаван от унгарската Duna телевизия за всички европейски страни.
След представянето на „Лебедово езеро” в Театър „Мусоргски” е поканен за четири години като главен гост-диригент на Конгресния оркестър в Санкт-Петербург. Получава диплома на почетен член на Филхармоничното общество в Санкт-Петербург през 2000 след успешното изпълнение на Девета симфония в Голямата зала на Санкт-Петербургската филхармония, а две години по-късно е поканен да дирижира концерт по случай 200-годишнината на Обществото. Дирижирал е и спектаклите на Японския балет в Александрийския театър в Санкт-Петербург, Драматичния театър в Псков и Академичния театър в Новгород, по повод 300-годишнината на Санкт-Петербург през 2003.
Огромен успех му носи през 2002 изпълнението на Концерта „Taketori Story” и Симфония „Буда” от Коичи Киши, особено голяма популярност получава с изпълнението на Симфония „Буда” пред статуята на Великия Буда в храма „Тодайджи” в Нара, в памет на монаха Кокей, възстановил този световен културен паметник.
От 1997 ежегодно организира концерт с японски солисти по време на „Софийски музикални седмици”, а от 2004 провежда оркестров уоркшоп със Софийската филхармония.
