Вечната „Травиата“ на сцената на 16 май с прекрасен солистичен състав

Автор: "Държавна опера - Стара Загора" · 11.05.2025

Държавна опера-Стара Загора представя на 16 май от 19.00 часа „Травиата“ – една от най-обичаните опери на Верди! Блестящото сопрано Александрина Михайлова гостува в ролята на Виолета, баритонът със световна кариера Иван Димитров е в ролята на Жорж Жермон, а Борис Тасков е Алфред Жермон. Диригент – Джефри Лов. „Травиата“ – разтърсваща история за Любовта!

Режисьор Франк-Бернд Готшалк, Художник Борис Стойнов, Хореограф Андреас Песлер

Хормайстори Младен Станев, Стефания Русева

В ролята на Виолета Валери е младата и талантлива Александрина Михайлова с успешна международна кариера. Eдва на 17 години, Александрина Михайлова се явява на прослушване пред Райна Кабаиванска за участие в нейния Международен майсторски клас в Нов български университет. В следващите пет години младата певица работи с Кабаиванска в майсторските класове в НБУ и в Музикалния институт „Веки – Тонели“ в Модена.През 2021 в надпревара с 430 кандидати от целия свят, българското сопрано печели място в конкурса на Академията за млади оперни певци към „Ла Скала“ в Милано и специализира там две години, като се изявява в различни продукции на големия оперен театър. Печелила е награди от конкурсите „Ото Еделман“, „Гена Димитрова“, „Премио Ета и Паоло Лимити“ и др. Александрина Михайлова дебютира на оперната сцена през 2021 в Софийската опера като Лиу от „Турандот“ на Пучини, а година по-късно пее в „Ла Скала“ в главната роля от операта „Малкият принц“ на Пиеранджело Валтинони.

В ролята на Жорж Жермон гостува баритонът ИВАН ДИМИТРОВ

Роден в Стара Загора, с впечатляваща певческа кариера почти изцяло в чужбина – Германия, Франция, Испания, Нидерландия и други европейски страни.

Едва четири годишен ИВАН ДИМИТРОВ започва да свири на пиано, през 1984 година завършва инструменталния факултет на тогавашната Българска държавна консерватория с пиано в класа на проф. Стършенов. Паралелно с клавирното си обучение, започва да учи пеене при проф. Хаджиев и през 1987 година завършва вокалния факултет на БДК със специалност „оперно пеене”. Специализира в оперното студио на Софийската опера и балет през периода 1987/88 година. Избран е лично от Джан Карло Меноти за ролята на Джон Сорел от неговата опера „Консулът”, поставена под режисурата на автора. Следва съвместна работа с Джон Таборн във Виена през 1989, с Джон Кейдж в Цюрих през 1991 и с Ростропович и Покровски в световната премиера в Амстердам на операта „Живот с един идиот“ от Алфред Шнитке през 1992г. Иван Димитров продължава вокалното си обучение в майсторските класове при James King, Armin Appiani и José van Dam.

През 1988 г. печели специалната награда на Международния конкурс BELVEDERE във Виена. През същата година той е финалист при Конкурса на името на Лучано Павароти във Филаделфия и спечелва през 1989 г. юбилейния конкурс в Женева „CIEM/GENF Prix de Chant d’Opéra“. През 1990 г. Иван Димитров печели втора награда на конкурса „F. P. NEGLIA Enna & Mario del Monaco“ в Марсала, Италия.

Започвайки от Оперното студио в Цюрих, той отива в Германия, където първо от сезон 1992/93 до 1995 г. е в състава на Pfalztheater – Карлсруе, след това е с постоянни договори в Карлсруе, като обръща внимание преди всичко на участията си в роли от опери на италиански композитори. Първата му роля от италианския репертоар е в сезон 1988/89 – дебютира в ролята на граф Ди Луна от „Трубадур” на Джузепе Верди в Берн.

От месец август 2002 г. се присъединява към ансамбъла на Оперния театър в Бремен, където той вече преди това е имал изяви в ролите на Бащата Капулети в операта „Ромео и Жулиета“ от Гуно и Лесничеят в „Хитрата лисичка“ от Яначек.

Ангажиментите му го отвеждат във Виенската камерна опера, Берн, Цюрих, Амстердам, Клагенфурт, Нанси, Сент Етиен, Барселона, Дижон, София, Варна и др.

В богатия му репертоар са роли от опери на Верди, Бизе, Бритън, Кейдж, Гуно, Меноти, Моцарт, Офенбах, Пучини, Росини, Сметана и др. Изявява се и като камерен изпълнител. Изпълнява баритоновите партии от кантатно-ораториалните творби „Малка слънчева меса“ от Росини, „Немски Реквием“ от Брамс, „Реквием“ на Форе.

Важна част от изпълнителската му дейност е посветена на български и руски композитори, чиито произведения записва с Hessischer Rundfunk.

В останалите роли ще видите: Флора – Емилия Джурова, Алфред Жермон- Борис Тасков, Виконт Гастон дьо Леторие- Стоян Буюклиев, Барон Дюфол- Александър Марулев, Маркиз д`Обини – Живко Добрев, Доктор Гренвил- Игнат Желев, Анина, Анастасия Алтухова, Жозеф-Иван Колев, Вестител- Никола Марулев

Оркестър, хор, балет на Държавна опера-Стара Загора

Любопитно за „Травиата” в Старозагорска опера разказва гл.ас.д-р Ема Жунич в материала си „Верди в Старозагорска опера”

Материалът е представен на юбилейната конференция „Viva Verdi“, проведена на 9.10.2013 в голямата зала на БАН и публикуван в сп. History, бр. 6, 2013.

„Още следващия сезон ентусиастите поставят „Травиата” (30 юни 1928). (Любопитен факт е, че ролята на Гастон се подготвя от младия тенор Тодор Мазаров – първата му оперна роля, но поради напускане на града преди премиерата, няма възможност да направи с нея дебюта си. По-късно многократно е желан и очакван гост на театъра.) Премиерата е окачествена като триумф от в. „Дума”, № 103, 3 юли 1928: „Един триумф… само така може да бъде наречено първото представление на опера „Травиата” от Верди. Защото във всяко отношение то бе изненада, която все повече се усилваше и най-сетне се превърна в неподправен възторг на публиката, чието напрежение не отпадна чак до края. Пеенето на г-ца Саня Зидарова в ролята на Виолета Валери учуди със своята свежест, точност и добре школуван глас особено в бравурната ария в края на първото действие. Пеенето и играта на г-н Димитър Христов в ролята на Алфред Жермон бе великолепно. С голяма вещина изпя големия дует с ариозо „Ах, любовта”. …Направи силно впечатление стегнатостта и хубавото пеене на хора. Във всички действия личеше умелата постановка на г-н Димитър Христов. При наличните сили, …вербувани главно сред любителите-музиканти, тя обнадеждава и дава данни за едно организирано и системно творчество в областта на музиката. Отзивчивостта на публиката, която масово почти се беше стекла на представлението, говори …че тя умее да цени положените грижи за хубавото изнасяне на операта от своите съграждани.”. „Травиата” се играе без прекъсване в следващите три сезона заедно със „Севилският бръснар” и „Гергана”. През сезона 1931/1932 са предприети турнета – първо в Казанлък, после в Нова Загора, Ямбол и Сливен с „Травиата”, „Селска чест” и „Гергана”. През март 1934 колективът предвижда гостуване в Пловдив по време на мострения панаир и кани известния оперен артист Петър Райчев за участие в „Травиата” (10 март 1934) и „Севилският бръснар” (11 март 1934). Пловдивската общественост, разочарована от спектаклите на някаква пътуваща трупа само месец преди това, се отнася доста скептично. На първото представление („Гергана”) са само хористи и оркестранти от града. Тези хора обаче стават жива реклама на старозагорската трупа и следващите спектакли се играят на препълнен салон и спонтанно одобрение. През 1934 Петър Райчев гостува и на Стара Загора, а с „Травиата” и още три заглавия, операта разширява периметъра на обиколките си – Хасково (м. април 1934) и Бургас (м. юни 1934). В края на 1933 в състава в привлечен Тоско Илиев – тенор с добра певческа школа и високи гласови качества, той става един от стълбовете на театъра, изпълнител на почти всички първи тенорови роли в репертоара до одържавяването през 1946 г., удостоен със званията „Заслужил артист” и „Лауреат на Димитровска награда”. Години наред той изгражда образите на Алфред, Херцога на Мантуа и Манрико от трите Вердиеви заглавия, играни в началния период.

Паметно събитие е третата постановка на „Травиата” (16 март 1946) с Елисавета Йовович в ролята на Виолета Валери, Тоско Илиев – Алфред и Стойко Диков – Жорж Жермон; на диригентския пулт – Ромео Райчев, режисьор Драган Кърджиев. И още една подробност: Министър Димо Казасов, след спектакъла на „Травиата” дава дума и след броени дни подписва заповед за одържавяването на Старозагорската опера – дългогодишна мечта на бедстващата до момента трупа! Общо постановките на „Травиата” в Старозагорска опера през почти 90-годишната й история са десет. Многобройни гастроли на наши и чужди артисти, на цели постановки (в рамките на Фестивала на оперното и балетното изкуство -ФОБИ) променят критериите и на състави, и на публика. Малко са сезоните без „Травиата” да е играна поне веднъж (от Старозагорска опера или гостуващ състав), публиката я обича и очаква като събитие. За периода 1953-2009, за който има сравнително пълни данни за представленията, от играните 14 заглавия на Верди, тя е с най много спектакли – 354 – в това число повече от 70 пъти в други населени места. Следват „Риголето” със 174 представления, „Трубадур” със 166.