Вечер на кубинската песен и сарсуела в Старозагорската опера на 16 октомври
Кубинската сарсуела „Сесилия Валдес” от Годзало Руиг – за първи път в България
На 16 октомври от 19.00 часа във фоайето на Държавна опера-Стара Загора ще бъде представен концерт-спектакъл, посветен на кубинската песен и сарсуела под патронажа на Посланика на Куба в България Нейно Превъзходителство г-жа Мариета Хордан, която ще присъства на събитието-част от седмицата на културата на Куба.
Кубинската сарсуела „Сесилия Валдес” от композитора Годзало Руиг. се представя за първи път в Стара Загора. Идеята за спектакъла е на Сарай Диас, артист-хорист в Операта, която е от Куба, но в България създава семейство. Режисьор на концерта-спектакъл е Огнян Драганов, аранжиментите са на Марта Месарош, която ще акомпанира на рояла заедно с камерния оркестър в състав: Кейко Танака-флейта /Япония/, Роберто Мендес-кларинет /Испания/ и Обeд Кортес – ударни /Мексико/. Всички те са музиканти в оркестъра на Държавна опера-Стара Загора. Участват солистите: Деси Стефанова, Сарай Диас, Борис Тасков, Емилия Джурова, Живко Добрев, Иван Кабамитов , Стоян Буюклиев, хор на Държавна опера-Стара Загора с хормайстор Младен Станев.
За композитора:
Гонзало Руиг Лобо /Хавана, 20 юли 1890 – Хавана 13 юни 1970/ е кубински композитор, пианист, цигулар и музикален директор. Той е пионер в симфоничното движение в Куба. През 1929 г. основава Оркестъра де Игнасио Сервантес, който, една година по-късно, е поканен от Пан Американския Съюз да проведе серия от концерти в Съединените Американски Щати. През 1931г., участва в създаването на Националния Театър, композира и има премиера /следващата година/ на своята сарсуела опера „Сесилия Валдес”. През 1938 г. , Гонзало Руиг основава Националната Опера в Хавана, на която е директор няколко години. Той пътува често и изнася представления в много части на света. Основател е на Обществото на Кубинските Автори, Националната Федерация на Авторите на Куба, Националния Съюз на Авторите на Куба, и Националното Общество на Авторите на Куба.
За романа „Сесилия Валдес, или Хълма на ангела” и автора му:
Историята на двамата влюбени, красивата мулатка Сесилия и белия младеж от богато семейство Леонардо Гамбоа, които се оказват деца от един баща, прераства в ярка, многопланова картина на колониалния живот на острова през трийсетте години на ХІХ век, когато все още нелегалната търговия с африкански негри носи огромни печалби, когато все още не съществува кубинска нация и независимостта на страната е само мечта. Сирило Виляверде е кубински писател, журналист и политик. Първите си романтични новели публикува през 1837 г. Романът му „Сесилия Валдес, или Хълма на ангела“ (1882 г.), полага основите на кубинската проза. През 1848 г. е осъден на смърт за участие в сепаратистки заговор. През 1849 г. успява да избяга в САЩ. В Ню Йорк издава сп. „Индепендиенте“ (“Еl Independiente”), „Ла Вердад“ (“La Verdad”), „Еспехо“ (“Еspejo”), чрез които пропагандира идеите на борбата за независимост на Куба.
Световната премиера на сарсуелата „Сесилия Валдес” е в Хавана, Куба 1932.
Поставена е още в Метрополитън Опера, премиера: 17 юли 1965 г., в Оперетния Театър Торонто: 15 февруари 2003 г., в Театро де ла Сарсуела: 24 януари 2020 г.
Испанската сарсуела е музикален жанр, изключително популярен в Испания, Куба и Мексико, който комбинира музика, текст и танц и е близък до оперетата. Наричат я още испанската оперета. Типично испанският музикално-драматичен жанр включва балет и добре познатите испански танци. Музиката се основава на характерния фолклор, а темите обхващат широк спектър, като се простират от комични до трагични, от битово-фолклорни до героични теми. Историята се разиграва актьорски на сцената, но заедно с това изпълнителите пеят и декламират. Текстът на първото музикално-сценично произведение, наречено сарсуела, е написан от най-големия испански драматург на 17-ти век Калдерон де ла Барка. Той дава и името „сарсуела“ на целия жанр. Сарсуела, в превод от испански, означава „къпинак“ (от „сарса“ – „къпина“). Вероятно, поетът избира това наименование заради оплетените в интриги отношения на героите, които приличат на преплетените пълзящи клони на къпиновия храст и заради хапливите шеги, присъщи на жанра и подобни на бодлите на къпината. Заглавието на първата сарсуела е „Заливът на сирените“. Тя е поставена на сцена през 1657 г. Сарсуела-та достига своя разцвет около средата на 19-ти век. Зрителите често запомнят мелодичните песни и ги пеят навсякъде. В представленията вече присъстват много местни обичаи, които се срещат само в определения град, където се играе представлението, а героите понякога дори говорят на местния диалект. Един от най-забележителните изпълнители на такива произведения е прочутият испански тенор Пласидо Доминго.
