Росица Ранчева
www.dolap.bg
На срещата с публиката, която започна във фоайето на операта, Вера Немирова разказа любопитни подробности както за композитора Джакомо Майербер, определян още като баща на оперното изкуство, който повече от 30 години е на върха на оперния свят, така и за неговото грандиозно произведение „Африканката“.
„Произведението има две заглавия – „Африканката“ и „Васко да Гама“, разказа сладкодумната Вера Немирова.- Когато Майербер получава задача да напише опера по сюжет за някакъв мореплавател, който открива на бреговете на Африка своята любов, по същото време се занимава много с биографията на Васко да Гама. Историята става много персонална, защото Васко да Гама е историческа личност. И както знаем той не е открил бреговете на Африка, а на Индия. Т.е. „Африканката“ е грешно заглавие, тъй като принцеса Селика не е африканка, а индийка. Така започва едно много интересно недоразумение. От друга страна в „Африканката“ се събира, от нашата гледна точка всичко, което е чуждо, от друг произход. Така още в самото заглавие, стигаме до сърцето на конфликта. Пристигайки в Португалския парламент Васко обявява, че води със себе си хора от незнаен континент, с интересен бронзов тен и дрехи, каквито никога не са виждали. Съветът със страх, но и със снизходителност се отнася към тях, тъй като той ги е откупил като роби в Африка.
Когато се говори днес за Източна Европа в понятието се включват България, Румъния, Украйна и другите държави. „Африканката всъщност е провокация. Но за мене е голямо предизвикателство и започнах да се задълбочавам за отношението към другостта, към чуждото. Когато започнах да се занимавам с това заглавие през 20015 г. беше първата голяма вълна от бежанци от Сирия и Близкия изток…Васко да Гама тръгва , за да завладее един континент и после се връща в Европата, за да разкаже, че е донесъл светлина в тъмното. Той е един изключително прогресивен и интересен човек, който буквално променя света със своето откритие. Но както знаем после се завръща в своята Индия с 21 въоръжени до зъби военни кораби, за да падне тя на колене пред колонизаторите- Португалия и Великобритания“.
Преди премиерата на операта, която е през 1861 г. Майербер внезапно умира и не е могъл да коригира заглавието, но винаги е говорил за операта си, като за „моя Васко“.
Вера Немирова разказа още много любопитни подробности за операта, която е в 5 действия и в оригинално изпълнение продължава близо 5 часа. Тя спада към жанра „френска гранд опера“. Може да се сравни с първата версия на операта „Дон Карлос“, която също трае приблизително толкова. За успокоение на публиката, Вера Немирова и диригентът на произведението Ивайло Кринчев, след дълго умуване, представлението е намалено до 3 часа, но без да губи от своята красота и сила на въздействие.
„Когато слушате това произведение ще откриете несравнимия сантимент , който носи музиката на Майербер, сподели главният диригент на операта Ивайло Кринчев. – Това е пиршество на оркестрацията. Оркестърът е в четворен състав, което значи, че в дървената група, например, има четири инструмента, четири фагота, което е много рядко срещано. Той реализира идеята да вкара белкантовата техника, като я е „разчепкал“ до оптимално възможния диапазон на човешкия глас. Това прави изключително трудно интерпретирането на някои партии, които са гранични, т.е. могат да се направят от гласове като мецо сопран и сопран, като за партията на Селика имаме две прекрасни изпълнителки. Теноровата партия на Васко да Гама е изградена изключително трудно и много малко певци желаят да я интерпретират. Благодаря на всички солисти, които успяха да научат това огромно заглавие. Когато пристигна нотният материал, партитурите бяха от 1500 страници …
Надявам се да постигнем една мекота на френската романтична опера. Богатата оркестрация не е само съпровод. Тя е наситена с много изобразителни моменти, които подсказват определени състояния, които се случват на сцената. Считам, че „Африканката“ е не само много любопитно преживяване за оркестър, хор, солисти. То ще разшири изключително и многопосочно техния кръгозор“, каза проф. Кринчев.
Хормайсторът Младен Станев сподели, че при първия му разговор с Вера Немирова й е съобщил притеснено, че хорът на Старозагорската опера е от 60-70 човека, при 120 в Дойче опер. За радост е намерен оптималният вариант и „сега, към края на репетиционния период, мога да кажа, че нещата са се получили добре. В музикално отношение работата е много интересна, тъй като действията ни поставят в различни ситуации, на които трябва да бъдем максимално изразителни…“
За постановката говориха още директорът на балетната трупа Силвия Томова, която работи върху пластиката, драматургът Соня Немирова, която подчерта, че в крайна сметка, цялото действие е изградено върху любовта, художничката на костюмите Мари-Терез Йосен , пом. режисьорката Тереза Райбер и пр.
Във втората част на събитието, публиката стана съпричастна на момент от творческия процес на „Африканката“. В салона, наблюдавахме част от първо действие с участието на Беса Лугичи в ролята на Инес и нейната придворна Ана изпълнена от Тереза Бракалова . Изключително интересна и функционална е сценографията: един огромен кръг – визия за земното кълбо, с прожектиране на новооткритата земя – Индия, с платната на корабите, които в даден момент се превръщат в аула, където заседава парламента на Португалия, и т.н..
Последва и най-атрактивната трета част от преживяването на старозагорските меломани в Нощта на театрите: Всички те станаха артисти и заеха местата си на сцената, около „масата“ в парламента като съдебни заседатели. Удивително е усещането на пряк контакт в „изявлението“ на Дон Педро – в ролята Делян Славов за смелия португалски мореплавател, който е тръгнал да открие новата земя и съобщението на Инквизитора – Ивайло Джуров, че най-вероятно той е загинал в бурните води; новината от Дон Алвар – в изпълнение на Ивайло Йовчев, че „един моряк от екипажа на „Диаз“ се е спасил с цената на дните си и иска да има честта да застане пред парламента“. Влиза Васко да Гама, – в ролята Даниел Магдал, който разказва за пътешествието си, за откриването на непознатата земя, където „никой европеец още не е стъпвал на тези диви и безлюдни брегове, на тези опасни скали и нови плажове…Проучени и завладени от нас ще бъдат те! Вярвам в Господ, който ме направлява! И нека бъде с вашето одобрение, господа! Нека кралят, благодарение на вас ми повери кораб. И скоро, превземайки този опасен бряг, от търговията по море, ви обещавам кралство. За вас – нови земи, с различен климат, големи богатства и просперитет! За мене- безсмъртие!“
Акомпанимент на пиано Деница Петрова.
Чудесна музика, прекрасни солисти, многообещаваща премиера!
Цялата статия може да прочетете ТУК http://dolap.bg/2019/11/18/%d0%bf%d1%83%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d0%b7%d0%b5-%d0%b2-%d1%80%d0%be%d0%bb%d0%b8-%d0%b2-%d0%b0%d1%84%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0/
