„Турандот“ – зад кулисите
Легендата за красивата, но жестока принцеса Турандот, разказват в грандиозна постановка Държавната опера и Държавен куклен театър – Стара Загора
„Турандот“ – зад кулисите
На 29 март 2018 г. ще се състои очакваното за меломаните на Стара Загора и България уникално културно събитие – премиерата на операта на Джакомо Пучини „Турандот“ в изпълнение на обединените усилия на Операта и Кукления театър. Според директорите на институтите, които са и режисьори на постановката, Огнян Драганов и Дарин Петков, за първи път в България се обединяват двете изкуства, за да се създаде „продукт“, достоен за високото ниво на двата театъра. Освен това, в подготовката на огромната материална база освен целите състави на институциите, участват и професионалисти от Русе и София, художници и приложници от Стара Загора, привлечени са бойците в Прабългарската школа за оцеляване „Бага -Тур“, Музикалната школа при операта „Маргаритки“ и др.
„Куклената част“ – глави, конструкции, маски, костюми на куклите са проектирани от именитите български майстори-художници Васил Рокоманов и Силва Бъчварова, а изпълнени от ателиетата на операта и Кукления театър и техни колеги в страната. Сценографията и костюмите на „оперната“ част са на Каталин Йонеску-Арборе /Румъния/.
„Турандот е мащабна тип холивудска продукция, каквато в Стара Загора никога никъде не е правена“, категоричен беше дългогодишният художник на Кукления театър Николай Демеров. Той, заедно с Радислав Тодоров – Палаза и Живко Кънев, не само изработват голяма част от куклите и останалия реквизит, но и събират отделните части – глави, ръце, костюми и пр. направени в ателиета на куклените театри в София и Русе, майсторят конструкциите и механизмите към тях. Тъй като размерите на някои от куклите са огромни и не се побират в ателието, те ги работят в репетиционни, хангари, подсценични и неподозирани пространства на операта и театъра. Най-голямата кукла е главата на Императора. Теглото й е 300 кг; висока е 6 м. – (3 м. е самата глава и 3 м.-короната) и е широка 3 м.. Ще бъде закачена на 10 м. височина на чига. Дело е на младия скулптор Радислав и негов колега, а механизацията в нея – да се отварят очите и устата, е на Живко Кънев. Главата на Мандарина е изработена от фибран, отгоре е с кашировка. Ще може да отваря само уста. Радислав е майстор и на матрицата за маските, които са изпълнени в столицата. Живко пък е специалист по механизациите. Във всяка маска вътре вкарва конструкция за укрепването й. Тъй като през тези маски ще се пее, към тях са направени предпазни каски, за главите на артистите. Това също се прави за първи път. Цялата сложна конструкция на механизацията на главата на Императора също е на Живко. На тримата пък е маската-кукла на министрите Пинг, Панг и Понг- обединени в една конструкция. Тя ще се управлява от 8 артисти, а отделно пред нея солистите на операта ще изпълняват партиите си.
Изцяло дело на Николай Демеров е куклата Калаф. Тя е тип явайка, висока 3 м. През ръцете му минават ръцете на 18 кукли, а всички заедно създават конструкциите и детайлите. Шивачките Веска Неделчева, Стефанка Димитрова и Михаела Динева майсторят тоалетите на толкова много гигантски персонажи.
Художниците на Операта Тодор Демеров и Теодора Джамбазова изработиха от почти 5 кубика стиропор огромна глава, цялата покрита с малки стъкълца.
В шивашкото ателие на Операта са конструирани от Мария Христова и изработени 138 костюми, от които за солистите – 22, за хора – 86 , за детския хор – 10, за миманс и участници от „Бага-Тур“ – 20 костюма. Изразходван е 1300 м основен плат /дантела, коприна, жакард/. Изработени са още кринолини, фусти, хастари и т.н. Това съобщи Антоанета Марулева, ръководител постановъчна част. За първи път е използван и 50 м печатан текстил с източни мотиви, тъй като не е намерен такъв плат.
Уникални шапки и диадеми направи в своето ателие перукиерката и коафьорката на Операта Дора Георгиева. Тя изработи шапките на 3-мата министри, три от короните на Турандот с особено сложна конструкция, още бради и мустаци. Шапките на хористите се правят в ателиетата на Кукления театър, а чалмите на участниците – в шивашкото ателие на Минка Анастасова.
Масторът на реквизита Мариана Бочева е направила куклата на Турандот, 10 кукли за детския състав и …една отрязана глава – на персийския принц.
От почти 3 тона желязо и други материали в художественото, железарското и дърводелско ателиета на операта са изпълнени светещи кулиси със светещи маски, основната кутия за сцената с врати, огромна луна, площадка, допълнителен под със символите Ин и Ян – информира Радостина Донева, заместник-директор на операта по техническата част. За сценографията и декорите са изразходвани още 650 кв.м еталбонд, над 100 кв.м. полистирен и огледални плоскости /сребро и злато/, над 180 кв.м. поликарбонат.
Целият този мощен екип работи наистина денонощно, за да представи в пълен блясък лиричната драма „Турандот“.
Проектът „Турандот“ разчупва традиционните представи за оперен спектакъл. Не защото е настъпило времето, когато режисьорската фантазия е приключила с обичайните изразни средства и търси всевъзможни начини да се заяви „по-революционно“ на оперната сцена. Това е само посоката, в която търсенето продължава. Търсене на различното, без да наруши истинския замисъл на композитор и драматург, но пък да предизвика любопитството на публиката, на малки и големи към новия „оперен артист“ – куклата. Стремежът е публиката да повярва, че може и така. Че куклата е онзи неписан в оперната партитура образ, който може да подсили основната тема, да я нюансира още повече.
Операта с кукли „Турандот“ ще бъде представена на ХІV издание на Международния музикален фестивал „Моцартови празници“ в Правец, но амбицията на проекта не се ограничава единствено и само до там. Целта е този оперен спектакъл да има дълъг сценичен живот, да се превърне във водещо репертоарно заглавие на Старозагорската опера и да бъде представен на различни престижни сцени у нас и в чужбина.
Росица Ранчева, Уляна Кьосева