Триша Браун – авторът на обръщението за Деня на танца-2017

29 април – Международен ден на танца

Триша Браун – авторът на обръщението за 2017

През 1982 година Международният танцов комитет на Международния театрален институт (ITI) избира 29 април за Ден на танца. Датата, разбира се, е символична – всяка година на 29 април се празнува и рождението на великия френски реформатор на танца Жан-Жорж Новер (1927-1810), а светът отдава своята почит към най-възвишеното изкуство – танца.

Сценично изкуство, чието съдържание се разкрива чрез танцово-музикални образи – това е определението за балета днес. А според Жан-Жорж Новер, създателят на балета като самостоятелен театрален жанр, това е «драма, написана с музика и въплътена чрез хореография»! Рождената дата на Новер – 29 април – е определена от ЮНЕСКО за празник на танца по цял свят. Защото «Целият съвременен танцов театър произлиза от неговите действени балети!» – твърди Морис Бежар. Не забава за публиката, а изкуство, призвано да принася полза на обществото, е според него балетът.

Всяка година едно поздравление от световно признат хореограф и танцьор се разпространява в целия свят. Личността се избира от основателите на Международния ден на танца  – Международния танцов комитет на Международния театрален институт (ITI), съвместно със Световния танцов алианс – асоцииран член на ITI. Специалното обръщение за Международния ден на танца цели с отбелязването на деня на танца, да се насочи вниманието към универсалността на тази форма на изкуството, да се прескочат всички политически, културни етнически бариери и хората да станат помежду си по-близки – с един общ език – този на танца.

Авторът на обръщението за 2017 година е на Триша Браун, родена в САЩ танцьорка и хореограф, танцов теоретик и артистичен директор на Trisha Brown Company. За съжаление, това е последното послание на знаменитата Триша Браун, която напусна този свят на 18 март тази година. Като един от най-влиятелните и признати хореографи и танцьори на своето време, новаторската работа на Триша завинаги промени облика на съвременното танцово изкуство. Загубата е голяма за целия танцов свят, но тя завинаги ще остане в сърцата на любителите на танца и на сценичните изкуства.  

„Станах танцьорка заради желанието си да мога да летя. Трансцеденталното в гравитацията винаги ме е вълнувало. Няма таен смисъл в моите танци. Те са духовно упражнение във физическа форма. Танцът предава и разширява универсалния език на общуването, раждайки радост, красота и напредък в човешкото знание. Танцът означава творчество… отново и отново… в мисленето, в създаването, в правенето и в изпълнението. Нашите тела са инструмент за изразяване, а не средство за представяне. Това понятие освобождава нашата креативност, което е най-същностният урок и дар на правенето на изкуство. Животът на един артист не завършва с възрастта, както считат някои критици. Танцът се прави от хора, хора и идеи. Като публика вие можете да отнесете творческия импулс със себе си у дома и да го приложите във всекидневния си живот.“