„Травиата“ от Дж.Верди на сцената на Операта на 6 февруари

На 6 февруари от 19,00 ч. На сцената на Държавна опера-Стара Загора ще видите отново „операта на оперите“ ТРАВИАТА от Джузепе Верди, диригенти са участници в Международния майсторския клас за диригенти с водещ диригент Ивайло Кринчев и с прекрасните солисти Деси Стефанова, Тереза Бракалова, Ивайло Йовчев, Валери Турманов, Александър Марулев, Игнат Желев, Анастасия Алтухова, Живко Добрев и др. Режисьор на този спектакъл е Франк-Бернд Готшалк, художник Борис Стойнов, хореографията е на Андреас Песлер. С участието на оркестър, хор и балет на Държавна опера-Стара Загора.
Любопитно за „Травиата” в Старозагорска опера разказва гл.ас.д-р Ема Жунич в материала си „Верди в Старозагорска опера”
Материалът е представен на юбилейната конференция „Viva Verdi“, проведена на 9.10.2013 в голямата зала на БАН и публикуван в сп. History, бр. 6, 2013.
„Още следващия сезон ентусиастите поставят „Травиата” (30 юни 1928). (Любопитен факт е, че ролята на Гастон се подготвя от младия тенор Тодор Мазаров – първата му оперна роля, но поради напускане на града преди премиерата, няма възможност да направи с нея дебюта си. По-късно многократно е желан и очакван гост на театъра.) Премиерата е окачествена като триумф от в. „Дума”, № 103, 3 юли 1928: „Един триумф… само така може да бъде наречено първото представление на опера „Травиата” от Верди. Защото във всяко отношение то бе изненада, която все повече се усилваше и най-сетне се превърна в неподправен възторг на публиката, чието напрежение не отпадна чак до края. Пеенето на г-ца Саня Зидарова в ролята на Виолета Валери учуди със своята свежест, точност и добре школуван глас особено в бравурната ария в края на първото действие. Пеенето и играта на г-н Димитър Христов в ролята на Алфред Жермон бе великолепно. С голяма вещина изпя големия дует с ариозо „Ах, любовта”. …Направи силно впечатление стегнатостта и хубавото пеене на хора. Във всички действия личеше умелата постановка на г-н Димитър Христов. При наличните сили, …вербувани главно сред любителите-музиканти, тя обнадеждава и дава данни за едно организирано и системно творчество в областта на музиката. Отзивчивостта на публиката, която масово почти се беше стекла на представлението, говори …че тя умее да цени положените грижи за хубавото изнасяне на операта от своите съграждани.”.[12] „Травиата” се играе без прекъсване в следващите три сезона заедно със „Севилският бръснар” и „Гергана”. През сезона 1931/1932 са предприети турнета – първо в Казанлък, после в Нова Загора, Ямбол и Сливен с „Травиата”, „Селска чест” и „Гергана”. През март 1934 колективът предвижда гостуване в Пловдив по време на мострения панаир и кани известния оперен артист Петър Райчев за участие в „Травиата” (10 март 1934) и „Севилският бръснар” (11 март 1934). Пловдивската общественост, разочарована от спектаклите на някаква пътуваща трупа само месец преди това, се отнася доста скептично. На първото представление („Гергана”) са само хористи и оркестранти от града. Тези хора обаче стават жива реклама на старозагорската трупа и следващите спектакли се играят на препълнен салон и спонтанно одобрение. През 1934 Петър Райчев гостува и на Стара Загора, а с „Травиата” и още три заглавия, операта разширява периметъра на обиколките си – Хасково (м. април 1934) и Бургас (м. юни 1934). В края на 1933 в състава в привлечен Тоско Илиев[13] – тенор с добра певческа школа и високи гласови качества, той става един от стълбовете на театъра, изпълнител на почти всички първи тенорови роли в репертоара до одържавяването през 1946 г., удостоен със званията „Заслужил артист” и „Лауреат на Димитровска награда”. Години наред той изгражда образите на Алфред, Херцога на Мантуа и Манрико от трите Вердиеви заглавия, играни в началния период.
Паметно събитие е третата постановка на „Травиата” (16 март 1946) с Елисавета Йовович[14] в ролята на Виолета Валери, Тоско Илиев – Алфред и Стойко Диков[15] – Жорж Жермон; на диригентския пулт – Ромео Райчев[16], режисьор Драган Кърджиев. И още една подробност: Министър Димо Казасов, след спектакъла на „Травиата” дава дума и след броени дни подписва заповед за одържавяването на Старозагорската опера – дългогодишна мечта на бедстващата до момента трупа! Общо постановките на „Травиата” в Старозагорска опера през почти 90-годишната й история са десет. Многобройни гастроли на наши и чужди артисти, на цели постановки (в рамките на Фестивала на оперното и балетното изкуство -ФОБИ) променят критериите и на състави, и на публика. Малко са сезоните без „Травиата” да е играна поне веднъж (от Старозагорска опера или гостуващ състав), публиката я обича и очаква като събитие. „Травиата” не е изиграна! За периода 1953-2009, за който има сравнително пълни данни за представленията, от играните 14 заглавия[17] на Верди, тя е с най много спектакли – 354 – в това число повече от 70 пъти в други населени места. Следват „Риголето” със 174 представления, „Трубадур” със 166.