„Телефонът“ и „Медиумът“ камерни опери на 22 май
22 май, 20.00 часа, сцена "Антична улица"-Регионален исторически музей Стара Загора
Джан Карло Меноти
„ Телефонът“ и „ Медиумът“
Съвместна продукция на НМА"Проф.Панчо Владигеров" и
Държавна опера-Стара Загора
Аранжимент Виктор Крумов и Петър Тулешков
Диригенти Виктор Крумов и Петър Тулешков
Участват студенти от класа по актьорско майсторство на Огнян Драганов
Съпровод на пиано Евелина Станчовска
Камерен оркестър на Държавна опера-Стара Загора
„ Телефонът“ или „ L,amour a trois“ , е комична опера в едно действие по текст и музика на Джан Карло Меноти.Тя е написана за продукция на „Балетното общество“ и е представена за първи път в един афиш заедно с „ Медиумът“ в театър „ Heckscher“, Ню-Йорк, 18-20 февруари 1947 год. На Бродуей спектакълът е на 1 май 1947 год, в Ethel Barrymore Theatre, а в Метрополитън Опера има един спектакъл на 31 юли 1965 год.Операта е филмирана за австрийската телевизия през 1956 г. , а американската продукция през 1988 г. е с участието на Упи Голдбърг
Синопсис
Бен,който носи подарък, идва да посети Луси в апартамента й. Той иска да й предложи да се оженят, преди тя да замине на пътешествие.Въпреки опитите му да й привлече вниманието,минава дълго време преди той да зададе въпроса си.Луси непрекъснато е заета с безкрайни разговори по телефона. Между разговорите, когато Луси излиза от стаята, Бен дори се опитва да скъса телефонния кабел, но опитът му е неуспешен.Не искайки да изпусне влака си, Бен си тръгва без да успее да поиска ръката на Луси. Но решава да направи последен опит като й се обажда по телефона от една улична кабина и най-сетне успява да й направи предложение за брак.Тя се съгласява и двамата се свързват в романтичен дует по телефонната линия, в края на който Луси благодари , че той помни телефонния й номер!
Действащи лица и изпълнители
Луси – Веселина Андреева
Бен – Ованес Каспарян
„ Медиумът“ е кратка /едночасова/ драматична опера в две действия по текст и музика на Джан Карло Меноти.Първата професионална продукция на операта е съвместното представяне с операта „ Телефонът“ през февруари 1947 год. в Ню-Йорк от Балетното дружество. През 1951 год. Меноти режисира с помощта на режисьора Александър Хамид, филмова версия, наподобаваща „ черно кино“, с участието на Анна Мария Албергети. На 12 декември 1948 г. се появява и телевизионна продукция с участието на Мари Паурс по телевизионния канал Студио 1.
Операта е заснета и за Австрийската телевизия.
Синопсис
„ Медуимът“ на Меноти е нещо като преживяна история, която има своя генезис в сеанс, в който е участвал и самият композитор.Сюжетът на либретото се развива така:
Живеейки в условия, близки до мизерията, Мадам Флора /Баба/се представя като Медуим и заедно с дъщеря си, Моника,викат духове от Отвъдното.Тя взима Тоби, който е ням, като наемател, но няма към него особено доверие. Бизнесът се развива докато един ден, по време на сеанс, тя усеща една студена ръка, която стиска гърлото й. Баба е ужасена. Когато на другия ден отново идват клиенти, тя си признава, че всичко е измама и фалшификация, и дори им демонстрира триковете си, но те не вярват и настояват, че всичко е било истина и те са чули гласовете на своите починали близки, а не този на дъщеря й Моника.Та ги отпраща и за всеки случай решава да изгони и Тоби. Когато неочаквано Тоби се връща тя стреля и го убива без да иска. В крайна сметка остава да се чуди дали това е бил Тоби?
Действащи лица и изпълнители
Моника – Алисия Томова, Лъчезара Георгиева
Тоби – Алисия Томова, Лъчезара Георгиева
Мадам Флора / Баба/- Йоана Кадийска, Яна Узунова
Мисис Губино – Яна Стефанова
Мистър Губино- Ованес Каспарян
Мисис Нолан -Вяра Тодорова
Кукли – актьори от ДКТ Стара Загора
Джан Карло Меноти
/7 юли 1911 г., Каделяно, Италия – 1 февруари 2007, Ню Йорк, САЩ/
Джан-Карло Меноти е роден на 7 юли 1911 г. в Каделяно, Италия. Учи музика в Миланската консерватория. През 1927 г. заминава за Съединените щати и продължава музикалното си образование във Филаделфия. Отначало започва да пише в областта на камерната музика.
Първият си голям успех спечелва с операта „Амалия отива на бал“ през 1937 г. В това произведение се чувства силно италианското влияние и преди всичко от веристите ,и от Пучини. По-късно композиторът достига до създаването на свой собствен стил, но във всичките му творби се чувства духът на италианската оперна музика. Популярността му става постепенно все по-голяма и по-голяма, а с операта си „Консулът“ си завоюва световна слава.
През 1954 г. е удостоен с наградата „Пулицър“ за операта си „Светицата от Бликър-стрийт“.
Наричан с обич „Лудия маестро“ от жителите на Сполето, Меноти почти без чужда помощ поставя средновековния планински град в Умбрия на международната културна карта и го спасява от разруха, основавайки фестивала „Два свята“ през 1958 г. Целта на фестивала е да обединява млади творци от Италия и Америка. Фестивалът в Сполето днес привлича десетки хиляди хора годишно. Той е помогнал за разгръщането на кариерите на Рудолф Нуреев и Карла Фрачи, на Пиер Паоло Пазолини и Евгений Евтушенко, на Ал Пачино.
През 60-те години на помощ на Меноти в Сполето са се притекли драматургът Тенеси Уилямс, балерината Марго Фонтейн и филмовият режисьор Лукино Висконти.
През 1977 г. композиторът повтаря рецептата си, като основава „близнак“ на фестивала в Сполето в Чарлстън, Южна Каролина, а през 1986 г. и в Мелбърн, Австралия.
Джан-Карло Меноти е един от най-известните съвременни американски оперни композитори. Той е написал голям брой опери, почти всички от които се играят с успех в много от американските и европейските оперни театри. Композиторът е създал значително творчество и в областта на радио-операта и особено — телевизионната опера. Те много често звучат в различни изпълнения по радиостанциите и са излъчвани от много телевизии. По-значителни негови музикално-сценични произведения са: „Старата мома и крадецът“ (1939), „Медиумът“ (1946) — изнесена у нас от Благоевградската камерна опера през 1980 г., „Телефонът“ (1947) — играна в София през 1968 г., „Консулът“ (1950) — играна през 1963 г. в Пловдив, „Светицата от Бликърстрийт“ (1954), „Мария Головина“ (1958), „Последният дивак“ (1963), „Мартин Ли“ (1965), „Най-важният човек“ (1971) и др. Писал е и опери за деца, от които най-популярна е „Помощ, помощ!“. Най-сполучливи от телевизионните опери на Джан-Карло Меноти са: „Амалия и нощните гости“ и „Лабиринт“ . Композиторът е създал различни произведения и в другите жанрове, които сравнително се ползуват с по-скромен успех. Привлекателната сила на неговите опери се дължи преди всичко на интересните сюжети — много често съвременни, — на майсторската и драматургическа постройка и на ярко мелодичната, достъпна и завладяваща музика. Меноти притежава изявен литературен талант и сам е написал либретата на всичките си опери. Дори той е писал либрета и за други композитори, например на операта „Ванеса“ от Самюел Барбър . Меноти много често сам правел постановките си като диригент, режисьор и сценограф.
„Ню Йорк таймс“ нарича Меноти „най-често поставяният оперен композитор в САЩ“.
