Оркестър

Оркестърът на Старозагорската през първите години на съществуването си от 1925 г. се ръководи от Александър Георгиев, като част от музикалното Дружество „Кавал“. Първоначално съставът се попълва от военния духов оркестър и любители – учители, ученици, инженери, лекари, адвокати.

След 1946 г., когато оперният театър се обособява като държавна институция, съставът постепенно се попълва от професионално образовани музиканти, завършили новосъздадените средни музикални училища музикалната академия. Това позволява репертоарът бързо да се обогати с постановки, които изискват по-голям художествен потенциал: „Русалка от Драгомиржски (1946), „Лучия ди Ламермур“ от Доницети (1949), „Палячи“ от Леонкавало (1949), „Отвличане от сарая от Моцарт (1950) и др.

Диригенти през първите години са Борис Фетведжиев, Симеон Фетведжиев, Димитър Христов, Йоско Йосифов. Особено голяма роля за укрепване на оркестъра има Ромео Райчев, директор и главен диригент на Старозагорската опера през 1942-1954 г., а след него и Анастас Анастасов, Илия Илиев и Руслан Райчев.
С Димитър Димитров (1959) оркестъра се обособява като състав, способен да отговори на разнообразни художествени задачи, включително и кантатно-ораториален и симфоничен репертоар, както и с нови оперни и балетни заглавия от български композитори: „Кърджали“ от Иван Димов (1959), „Луд гидия“ (1960 и „Албена“ (1963) от Парашкев Хаджиев и др.

През годините основна заслуга за развитието на оркестъра имат Веселин Ненов, Михаил Попов, Иван Димов, Недялко Недялков, Божидар Бонев, Красимир Къшев, Стефан Линев, Диан Чобанов, Лучано ди Мартино, Ивайло Кринчев, Владимир Бошнаков и Димитър Косев.