Софийска филхармония закрива с Девета симфония ФОБИ
Софийска филхармония закрива с Девета симфония ФОБИ
Тази вечер, 9 декември, от 19.00 часа Фестивалът на оперното и балетното изкуство-Стара Загора 2017 ще бъде официално закрит с грандиозната Девета симфония от Лудвиг ван Бетовен. Концертът се посвещава на Десет годишнината от приемането на България в ЕС и Председателството на България на Съвета на ЕС през 2018.
Монументалната творба на Бетовен ще бъде изпълнена на сцената на Старозагорската опера от Софийска филхармония, Националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов", хора на Държавна опера – Стара Загора и великолепните солисти Цветелина Василева – сопран, Мирослава Йорданова – мецосопран, Ивайло Михайлов – тенор, Ивайло Джуров – бас. Диригент Славил Димитров.
Симфония №9 в ре-минор, оп. 125, наричана също Хорална симфония, е последната напълно завършена симфония на германския композитор Лудвиг ван Бетовен. Написана през 1824 година, тя е сред най-популярните произведения на класическата музика. Определяна е като един от шедьоврите на Бетовен и една от най-значимите композиции в музикалната история.
Симфония № 9 е първият пример на симфония от значим композитор, в която са използвани вокални елементи. Нейната четвърта част съдържа изпълнение на хор и четирима солисти, адаптация по поемата на Фридрих Шилер Ода на радостта. Самият Бетовен е вече напълно оглушал, когато пише Деветата симфония. Не успява да чуе дори френетичните овации след премиерата на 7 май 1824 г. Тази симфония и до днес запазва своето могъщество и внушение. Не случайно през 1971 г. Парламентарното събрание на Съвета на Европа решава да приеме Одата на радостта от 9 симфония на Бетовен за Европейски химн. Официално става символ на Съвета на Европа на 19 януари 1972 г., а през 1985 г. е признат от главите на ЕС като официален химн на Европейската общност, а от 1993 г. – на Европейския съюз. Химнът е израз на идеалите на обединена Европа – свобода, мир и солидарност.
СОФИЙСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ отдавна се е утвърдила като един от водещите институти в музикалния живот на България, представителен за цялата ни съвременна музикална култура.
В своята oсемдесет и осем годишна творческа история, Софийската филхармония е изминала дълъг интензивен път на художествено израстване, свързан с имената на изтъкнати музикантски фигури като Саша Попов, Константин Илиев, Добрин Петков, Васил Стефанов, Влади Симеонов, Димитър Манолов, Йордан Дафов, Емил Табаков, Юлиян Ковачев.
Днес Софийската филхармония включва в своя състав Национален филхармоничен оркестър, Национален филхармоничен хор “Светослав Обретенов”, ”София квартет“ и други камерни формации. Директор на Националния институт е Найден Тодоров, артистичен директор е Светлин Русев. Незабравими в летописа на Филхармонията са съвместната работа с личности като диригентите Херман Абендрот, Игор Маркевич, Карло Цеки, Шарл Брюк, Хайнц Бонгарц, Карел Анчерл, Витолд Ровицки, Янош Ференчик, Генадий Рождественски, Юрий Темирканов, Дьорд Лехел, Курт Мазур, Карл Остеррайхер, Жан-Бернар Помие, Карлхайнц Щокхаузен, сър Невил Маринър, Урош Лайовиц и други. Солисти на оркестъра са били Гена Димитрова, Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Димитрий Шостакович, Давид Ойстрах, Светослв Рихтер, Емил Гилелс, Шура Черкаски, Ани Фишер, Руджиеро Ричи, Юджин Истомин, Андре Навара, Ивон Лефебюр, Алексис Вайсенберг, Димитрис Сгурос, Мстислав Ростропович, Йозеф Паленичек, Ванда Вилкомирска, Пиер Санкан, Фредерик Геверс, Рудолф Керер, Йозеф Сук, Йоко Сато, Джон Огдън, Секейра Коста, Владимир Спиваков, Янош Шебещейн, Натаниел Розен, Юлиан Рахлин, Бернд Глемзер, Андрю Маринър и още десетки световно известни чуждестранни и български изпълнители. Репертоарът на Софийската филхармония обхваща творби от цялата световна музикална литература – от класиката до най-съвременни опуси, включително и премиерни изпълнения на десетки български произведения.
Много високи оценки има и записната дейност на Филхармонията свързана с фирмите “Балкантон” ‘Гега” , “Супрафон”, “Елан”, “Фреквенц”, “Кох”, “Мега”, “Капричио” и др. както и записи в радио Париж, Радио Берлин, Радио Москва, Радио Мюнхен, Българското национално радио и Българската националнa телевизия. Софийската филхармония е отличена с редица престижни награди между които: “Музикант на годината”/БНР, 2002/, “Златна лира” /2003/, “Златно петолиние”/2005/, “Кристална лира” /2006, 2009 и 2016/ престижното отличие “Награда на София”/2011/, с високото отличие на Столична община-Почетен знак на Столицата /2013/, с Почетния знак на Президента на Републиката.
Славил Димитров учи пиано при именитата педагожка от Шумен Росица Михайлова. Завършва Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” със специалност “Хорово дирижиране” през 1995 година при проф. Крум Максимов, а през 1998 година и специалност „Оперно и оркестрово дирижиране” при проф. д-р Иван Бакалов, проф. Иван Вульпе и проф. Васил Казанджиев.В периода 1986-1999 участва в експерименталния клас по композиция към Държавната Консерватория в Одеса при проф. Георгий Успенски, а от 1991 до 1994 в класа на акад. Александър Райчев.
Носител е на Първа и Голяма награди от радиоконкурса „Братя Стоянови” 1985, 1986 година, Първа награда на World Children Music Festival 1988 в Нагоя – Япония, Голяма награда на Всеросийски Конкурс в Одеса 1989, Трета награда от Първия Конкурс „Проф. Иван Спасов” в Пловдив 1995.През 2005 година печели три награди от Петия национален конкурс “Пиеса в неравноделни ритми” (втора, наградата на оркестъра и наградата на публиката).Три пъти е номиниран за награда “World Music” от Международната асоциация по Фолклор в Онтарио – Канада. Гост диригент на Симфоничвите оркестри в град Сливен и Ниш – Югославия, Оперно-филхармонично дружество – Варна, Държавна Филхармония – Видин.От 2015 г. е диригент на Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“.
След завършването на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” Цветелина Василева дебютира на Сцената на Националната опера в ролята на Амелия в „Бал с маски” от Верди. Специално място в творческата й биография заема участието й на варненска сцена през 1994 г. в ролята на Лиу от “Турандот” с Гена Димитрова. Международната й кариера е свързана с театъра в Сан Франциско. Първите й спектакли там са „Трубадур“, „Руслан и Людмила“ и „Коронацията на Попея“. След това участва в спектакли на Кралската опера Ковънт Гардън – „Отело“, „Продадена невеста“. Гостува в Канада в театъра в Торонто като Лиу, Виолета, Дездемона, Амелия, Жана Д`Арк.В Метрополитън опера, Ню Йорк, Цветелина Василева пее в премиерите на „Травиата“, „Трубадур“, „Бохеми“ – Мюзета. Големият и страстен сопран на Цветелина Василева е идеален за Ярославна и нейните големи страдания е отбелязано в „Ню Йорк Таймс“.
Мирослава Йорданова завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков" специалност класическо пеене, в класа на Милка Ганева и по-късно Националната Музикална Академия "Проф.Панчо Владигеров" в класа на Валери Попова. Непосредствено след дипломирането си е ангажирана като солистка в Софийската национална опера. Носителка е на награди както от няколко големи конкурса в България, така и наградата за ролята на Розина на конкурса "Рикардо Дзандонай" в Италия, а през 2001 е избрана да представя България на престижният конкурс "Певец на света" в Кардиф. Специализира в певческата академия "Катя Ричарели" в Парма и по-късно в Милано и Париж. Участва в Кралската опера Ковънт Гардън, Парижката национална опера, Метрополитен опера, Операта в Монте Карло, Гулбенкян фондация в Лисабон, Операта в Лече, на фестивалите Дордрехт Белканто фестивал, Тенерифе Опера фестивал, Гут Имлинг фестивал, Фестивал Лирико Флоренция, Тимишоара опера фестивал, Оперния фестивал в Клуж и др.
Ивайло Михайлов завършва класическо пеене в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София в класа на Валери Попова (1997). През 2002 г. специализира в Академията „Борис Христов“ – Рим под ръководството на Джузепе Тадеи и в Академията за оперно бароково изкуство в Озимо (Италия) с преподаватели Луиджи Алва и Уилям Матеуци. Усъвършенства вокалното си майсторство при Калуди Калудов. Придобива магистърска степен по вокална педагогика от Нов български университет (2002), „Арт мениджмънт“ от АМТИИ – Пловдив (2010) и „Музикално-сценична режисура“ от Аадемията за музикално и танцово и изобразително изкуство – Пловдив при проф. Павел Герджиков (2013). Участва в Букурещката национална опера и балет като Фауст от едноименната опера на Шарл Гуно (2013), Дон Хозе в „Кармен” от Бизе в Порто (2014), Вакула в приказната опера „Черевички“ на Чайковски в операта в Каляри (2015). Постоянен участник е на фестивала на Античния театър в гр. Пловдив. Ангажиран е и в ролята на Рудолф в „Бохеми“ от Пучини в Сполето, Перуджа, Орвието, Италия, под диригентството на Карло Палески. Пее на сцените в Палма де Майорка, Антверпен, Гент и др.
Ивайло Джуров започва музикалното си обучение с пиано и контрабас. През 1994 г. завършва камерно пеене в Кралската Консерватория в Хага при доц. Рина Корнелисенс. От 1995 до 1997 работи с Александрина Милчева. Професионалният си дебют прави през 1996 г. в Пловдив. От 1997 г. е солист на Симфоничния оркестър и Хора на БНР, с които участва в множество концерти и записи, както на класическа, така и на църковно славянска музика. През 2000 г. дебютира на оперна сцена с Камерен Бароков Ансанмбъл Гент с диригент Йакоб Свендаал в ролите на Фигаро от „Сватбата на Фигаро” и Дон Жуан и Лепорело от „Дон Жуан” на В. А. Моцарт в Белгия и Холандия. Репертоарът му включва ролите от основния басов репертоар и партии в кантатно-ораториалния жанр. През 2002 изпълнява бас-солото от „Магнификат” на Бах с Orchestra of The Age of Enlightenment под диригентсвото на Рене Якобс в Лайпциг, а през 2008 басовата партия в Девета Симфония на Бетовен с Клаудио Абадо и Chamber Orchestra of Europe в Люцерн.
БИЛЕТНИ ЦЕНТРОВЕ:
+359 887 444 360
+359 885 509 829
+359 42 622 431
info@operasz.bg
бул. "М.Кусев" № 30
Понеделник – Петък 10.30-13.30 и 14.30-19.15
Билетна каса
Културно-информационен център-областна управа
бул."Цар Симеон Велики" 108
+359 887 444 360
+359 885 509 829
Понеделник – Петък 10.30-13.30 и 14.30-19:15
ОНЛАЙН и в мрежата на www.eventim.bg
ОНЛАЙН: www.operasz.bg
