СИЛВИЯ ТОМОВА – мадам Ортанс в „Зорба Гъркът“ на 11 юни
40 години творческа дейност
СИЛВИЯ ТОМОВА – в ролята на Мадам Ортанс в „Зорба Гъркът“ на сцената на Държавна опера-Стара Загора
Неотразимата СИЛВИЯ ТОМОВА ще бъде Мадам Ортанс в "Зорба Гъркът" на 11 юни, от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера. Танцовият спектакъл на Лорка Масине по музика на Микис Теодоракис в продължение на десетилетия не слиза от афиша на Националния балет-София и се радва на непреходен успех. Този спектакъл е и изборът на примабалерината да отбележи в София и Стара Загора своите изпълнени с творческо посвещение и блестящи постижения 40 години – като балетен артист, педагог, хореограф, ръководител!
На 11 юни в спектакъла на „Зорба Гъркът“ ще й партнират първите солисти на Балета на Софийската опера: Росен Канев – в ролята на Зорба, Марта Петкова ще бъде Марина, Трифон Митев – Йоргос, Никола Хаджитанев – Джон.
СИЛВИЯ ТОМОВА e възпитаничка е на прословутата елитна Държавна балетна академия “А. Я. Ваганова” в Санкт Петербург, Русия. Нейната успешна творческа кариера е свързана с Националната опера и балет, където е прима балерина и има над 90 изиграни главни роли в класически и модерни балетни заглавия. Емблематични са нейните изпълнения в ролите на Одета – Одилия от “Лебедово езеро”, Мирта от “Жизел”, Маргарита Готие от “Дамата с камелиите”, Демна от “Нестинарка”, Елина от “Козият рог”, Есмералда от “Парижката Света Богородица”, Поли от “Бумеранг” и др.
Участва в различни телевизионни и филмови продукции. Лауреат е на Международните балетни конкурси във Варна, Осака, Париж и Москва. Многократно е канена за член на жури на международни балетни конкурси в Добрич, Париж, Люксембург, Варна и Перм. Работила е като асистент-хореограф на Джордже Янку, Марио Пиаца, Фреди Францути, Карла Фрачи, хореограф на Жулиета Канталупи и Кристина Гюрова.
От 1996 година е Председател на Националния комитет за танцово изкуство – България към ЮНЕСКО. Още като прима балерина на Софийската опера и балет, тя се занимава активно и с педагогическа дейност – преподава в Националното училище за танцово изкуство, в НАТФИЗ, Нов Български университет. Нейни ученици са едни от най-изявените български танцьори, носители на престижни награди от конкурси и успешно реализирали се на международна сцена. От 2003 до 2007 година е Художествен ръководител на Националния балет. От 2005 е Изпълнителен директор на Българска балетна асоциация. Като изпълнителен директор на Българската балетна асоциация Силвия Томова инициира различни проекти, свързани с подпомагане на Националния балет, поощряване на международно сътрудничество и представяне на млади артисти и дебютни продукции на млади хореографи, композитори и художници. През периода 2009 – 2010 година е Художествен ръководител на Балета на Пловдивската опера. През последните години е предпочитан гост-репетитор и хореограф, журира престижни танцови конкурси в Италия. Нейни авторски хореографии са високо оценени от публиката и критиката – Силвия Томова е автор и хореограф на балетните спектакли „Ромео и Жулиета” и „Полет към светлината” /2014/, балетните платна в спектакъла на операта „Кармен” /2014/, музикално-танцовият „Реквием” на Моцарт /ММФ „Моцартови празници” – 2015/, балетния спектакъл „Снежанка и седемте джуджета” /премиера декември 2015/ и др. През периода септември-октомври 2016 поставя балета „Жизел“ в Прищина, Косово, където често е гост-хореограф.
От септември 2013 до октомври 2016 година ръководи балетната трупа на Държавна опера-Русе, а от ноември 2016 е художествен ръководител на Балета на Държавна опера-Стара Загора. През 2017 година е удостоена със специалната награда на Кмета на Община Стара Загора Живко Тодоров за изключителен принос за развитието на балетното изкуство и културата на Стара Загора. През ноември 2017 получава награда за цялостен принос към световното танцово изкуство като балерина, хореограф и педагог, артистичен директор на международна балетна трупа от Фондация „FINI DANCE”- Ню Йорк – организатор на TIRANA DANCE FESTIVAL 2017. В навечерието на 24 май, тази година, бе удостоена с престижното държавно отличие почетен знак „Златен век“ – звезда, грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.
ЗОРБА ГЪРКЪТ
Зорба – незабравимият гръцки циганин, Зорба – архетипът на безграничната любов към живота, Зорба – загадъчният модерен мъж – това са трите интерпретации, разгърнати в хореографията на Лорка Масине, музиката на Микис Теодоракис и философа Емануеле Северино. И тримата свързват заедно нишката на обединяващата идея, наречена свобода. Зорба е свободен човек, който иска да остане такъв.
Лорка Масине ни представя Зорба, като една интелектуално и емоционално мобилна личност, контрастираща на закостенелите древни традиции на народа на Средиземноморието. Той е способен да бъде независим – той казва винаги каквото мисли, прави това, което желае. Портретите с образа на Зорба винаги акцентират на неговия твърд характер, пламенност и чувственост. От 1965 година, когато филмът на Кокаянис е представен за първи път, танцът на Зорба се превръща в символ на радостта от живота, част от блаженството, което остава непокътнато, слънчево и горещо.
Зорба е напълно безразличен към мнението и реакциите на хората и дори изглежда циничен. Несъмнено, от неговото поведение постоянно личи, че заобикаля всякакви стандарти, прекрачва без колебание всички общоприети норми и скрупули. В балета намира израз неговият негласен импулс да разкрие най-спотаените части на своето его чрез освободената динамика, която понякога звучи футуристично и сюрреалистично, но която основно остава определено натуралистична. Неговото поведение е не само полемично, но и великодушно следва традициите на хората от Средиземноморието, които храбро отстояват както консервативността на своите позиции, така и независимостта на своята страна срещу завоевателите.
Действието в новелата на Казандзакис се развива на остров Крит, а в балета – на безименен гръцки остров.
Балетът “Зорба Гъркът”
Митът за Зорба винаги е бил приет като символ на човешкия стремеж към свободата. За първи път историята е обезсмъртена в новелата на великия гръцки писател Никос Казандзакис, по която е написан сценарий за филма от Михаел Какоянис, а през 1988 година е създадена балетната версия от Лорка Масине по музиката на знаменития гръцки композитор Микис Теодоракис.
Балетът “Зорба Гъркът”, чиято световна премиера се е състояла на 6 август 1988 година на сцената на Арена Ди Верона, след което и в Театър Виелки – Варшава на 19 октомври 1991 година, е мега шоу в две действия и 22 картини. Този спектакъл винаги е имал голям касов успех, игран е в над 30 страни и е посетен от над 3 милиона зрители. “Зорба Гъркът” става още от момента на своята премиера истинско културно събитие. Балетът е игран също така на Летния фестивал Каракала в Рим (1991, 1992) и е представен отново през 1993 година при пълен салон. През 1994 година балетът гастролира в Бразилия и Аржентина. Запомнящ ще остане спектакълът на открито в Рио Де Жанейро, посетен от 120 000 зрители. “Зорба” се връща в Бразилия през пролетта на 1995 година.
Концепцията, продукцията и хореографията на полската версия в Театър Виелки са на Лорка Масине, сценографията и костюмите са на Ришард Кайа, диригент Жозе Мартино Флоренсио Джуниър. До 1994 година “Зорба Гъркът” е представен в Полша над 150 пъти. През юни 1997 година, “Зорба Гъркът” е ревизиран и поставен в нова още по-интересна хореографска версия.
В България балетът е поставен от Лорка Масине за първи път на 12 май 1995 година на сцената на НДК. Спектакълът е една от най-успешните продукции в балетната история на Националната опера и балет и се играе при препълнени салони. Тогава ролята на Зорба е изпълнена от Бойко Неделчев и Георги Сяров. В ролите на Джон – Ясен Вълчанов, Росен Канев; Марина – Дарина Бедева, Диляна Никифорова и Мариана Крънчева, Йоргос – Момчил Младенов, Мадам Ортанс – Силвия Томова и Мария Илиева. Художник София Тугаринова.
