„Севилският бръснар“ от Джоакино Росини

Комичната опера „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини – в оригиналната версия на италиански език и пресътворена от международен талантлив екип диригенти и режисьор, може да видите на сцената на Държавна опера-Стара Загора на 13 юли от 19 часа! Не пропускайте да чуете талантливите солисти Деси Стефанова, Иван Кабамитов, Николай Моцов, Евгений Арабаджиев, Петър Кунев, Нели Нечева и др!  Диригент на постановката е Крис Мак Кракън от Великобритания, асистент- диригент е Андреа Тарантино от Италия, режисьор – Иняцио Окипинти от Италия. 
 
„Севилският бръснар“ на Росини и „Травиата“ на Верди са най-любимите на старозагорската публика постановки. За 90те години от създаването на Операта в града ни те са най-често играни на сцената и. Операта „Севилският бръснар“ от Джакино Росини е поставена в Града на липите за първи път на 4 декември 1927 г. Следващите премиери са на 3 януари 1945 г., 19 ноември 1957 г., 29 април 1972 г., 18 септември 1980 г., 20 май 1991 г., 9 октомври 1998 г.
На 4 декември 1927 г.оперният колектив на Стара Загора се явява пред публиката с третата си премиера – операта „Севилският бръснар“, с която бележи безспорен напредък…Радостни са постиженията на артистите изпълнители на първите роли: Сия Кюстелева, Петър Тотев, Георги Михайлов, Светослав Николов. Като се прибави и участието на Димитър Христов в ролята на граф Алмавива, се обяснява изключителният успех на постановката. Този успех намира отражение и в пресата. Местните вестници „Южен глас“ и „Старозагорски общински вестник“, както и пловдивският вестник „Борба“ през м.декември с.г. поместват подробни рецензии за тази постановка.Ето какво пише „Старозагорски общински вестник“, брой 8 от 15.12.1927 г. /рецензията даваме в съкратен вид/…Не трябва да остане гражданин, ученик и войник, който да не е видял и чул „Севилският бръснар“. Неговите постижения оставят далеч зад себе си постиженията на „Гергана“ и „Трубадур“. Нека цялото старозагорско гражданство направи заедно с „Кавал“ голямата крачка към художествената опера. Отсега връщане назад не може да има. Това е новата голяма грижа на всички музикални ратници в Стара Загора“. В брой 1993 от 17.12.1927 г. на пловдивския в.“Борба“ Драган Тенчев пише: „Стара Загора днес напълно можем да наречем град на музиката в Южна България. ..“
Последната премиера на „Севилският бръснар“ на сцената на операта в Стара Загора бе на 11 февруари тази година. 

Севилският бръснар
Първо действие.
Площад пред дома на доктор Бартоло. 
Група музиканти и беден студент, наричан Линдоро, изпълняват безрезултатно серенада под прозореца на Розина. Линдоро, който е преоблеченият граф Алмавива, се надява да накара красивата Розина да го обикне такъв, какъвто е, а не заради графската титла и парите му. Той плаща на музикантите и те си тръгват, оставяйки го в мрачно настроение. Приближава Фигаро. Бръснарят някога е бил слуга на графа и сега графът го моли за помощ – да измислят начин как да се срещне с Розина. Ако Фигаро успее да го уреди, той ще бъде възнаграден. Фигаро съветва графа да се преоблече като войник и да се преструва на пиян, за да може да влезе в къщата. За тази своя идея той, разбира се, е възнаграден щедро.
Къщата на Доктор Бартоло
Познавайки графа под името Линдоро, Розина му пише писмо. Когато излиза от стаята, пристигат Доктор Бартоло и Дон Базилио. Бартоло подозира графа и Дон Базилио му предлага да го отстрани, разпространявайки клевети за него. Когато двамата излизат, пристигат Розина и Фигаро. Фигаро съветва Розина да напише няколко окуражаващи думи на Линдоро, което тя, всъщност, вече е направила. Двамата са изненадани от появата на Бартоло, Розина успява да го излъже, но той остава подозрителен. Когато Берта се опитва да излезе от къщата, тя е пресрещната от графа, дегизиран като пиян войник. Страхувайки се от пияния мъж, тя търси помощ от Бартоло, който се опитва да изгони предполагаемия войник, но без успех. Графът разменя набързо няколко думи с Розина, като й разкрива,  че той е Линодоро и й дава писмо. Бартоло иска да знае какво пише на листа хартия в ръцете на Розина, но тя го измамва, като му подава списъка за пране. Бартоло и графът започват да спорят и когато Базилио, Фигаро и Берта изчезват, шумът от разправията привлича вниманието на офицер от стражата и неговите хора. Бартоло вярва, че графът е бил арестуван, но Алмавива трябва само да каже името си на офицера и е освободен. Бартоло и Базилио са раздразнени от това и Розина им се присмива. 

Второ действие
Къщата на доктор Бартоло 
Алмавива се появява отново преоблечен – този път като учител по пеене, преструвайки се, че замества Базилио, който е учителя по пеене на Розина. Бартоло е недоверчив в началото, но позволява на Алмавива да влезе, след като графът му дава писмото на Розина. Той му описва своя план да изложи Линдоро, когото Бартоло смята за един от слугите на графа, преследващ жени за господаря си. За да не оставя насаме Линдоро с Розина, Бартоло вика Фигаро да го обръсне.
Внезапно се появява Базилио, който е подкупен от Алмавива да се прави на болен. Бартоло разбира за измамата, изгонва всички и забързва към нотариуса да поръча предбрачен договор за сватбата между него и Розина. Той показва на Розина писмото, което тя е писала до Линдоро и й казва, че той е слуга на Алмавива.
 Нощ. Граф Алмавива и Фигаро се катерят по стълбата на балкона и влизат в стаята на Розина през прозореца. Розина показва на Алмавива писмото и му споделя колко е разочарована от него. Алмавива разкрива своята идентичност и двамата се сдобряват. Докато двамата влюбени си говорят, Фигаро настойчиво ги увещава да тръгват. Чуват се стъпки приближаващи до вратата на стаята. Когато бегълците се опитват да си тръгнат, установяват че стълбата я няма. Стъпките пред вратата са на Базилио и на нотариуса. Базилио трябва да избира – или да приеме подкуп и да е свидетел или да получи два куршума в главата. Изборът за него е лесен. Той и Фигаро са свидетели на подписването на брачния договор между графа и Розина. Бартоло влита разярен в стаята, но е твърде късно. Той е умилостивен, като му е разрешено да задържи зестрата на Розина, към която той винаги се е стремял.