70 години балетна трупа на Държавна опера – Стара Загора
ШОПЕНИАНА
Балет по музика на Фредерик Шопен по редакцията на Михаил Фокин
Хореография Снежана Дескова
Асистент хореограф Анелия Димитрова
„Унесена,тишина,наслада и красота.Това получих в тази творба.Уникално! /Бонка Пенева/
Фантазия, мечти и ефирност! Благодарности към балета на Старозагорска опера! Аплодисменти!!! /Екатерина Зафирова/
Нечовешки красиво и нежно! Какъв балет имаме! Поклон за Снежа Дескова и Силвия Томова! „/Таня Иванова/
Това написаха във Фейсбук три мои приятелки след премиерата на балета „Шопениана“ на сцената на Държавна опера-Стара Загора. Нищо не можа да откаже вече твърдите почитатели на балета на Старозагорска опера да пропуснат тази премиера – нито че в първата част бе „Ромео и Жулиета“, който са гледали. Нито че балетите са едноактни. Нито, че „Шопениана“ е без сюжет. Нито че навън е студ.
Нищо от обичайните „извинения“ да пропуснем премиера. Дори имаше и нова публика – прекрасни малки състезателки по художествена гимнастика от клуба, в който ръководител по балет е примата Анелия Димитрова.
Всички и всеки един поотделно, изпълнили залата на Държавна опера-Стара Загора получиха своя огромен, бял, въздушен, мек, сладък, топъл, пухкав, нежен, копринен, дантелен, сатенен, уханен ….подарък за Коледа, наречен „Шопениана“. Интересно, че „Шопениана“ не се рекламира като „Лешникотрошачката“ за най-красивия балет за Коледа. А пък е точно такъв – изящество, което сякаш „вали“ от бели и приказно красиви облаци.
Вали и „пада“ пред очите ни във вид на омайни образи на балерини, перфектно хармонични – като фигурите, от които е образувана всяка снежинка. Като бяла мандала. Като…
Думите са малко, за да се опише перфектното изпълнение на кордебалета на „Шопениана“. Момичета, които танцуват не просто в пълна хармония, а които чрез танца осъществяват ритуално свързване помежду си – на душите и сетивата си. Само така може да се обяснят чистите линии, еднаквите движения, утихването, многоминутните престои в една поза…И още и още, и още…
На сцената Юношата- Фиорди Лоха танцува с 4 балерини от солистичния състав.
Интересен сюжет, който си измислих – край Мъжа кръжат Жената-Дете /Харука Суга/ с една обезоръжаващо щедра усмивка.
Появява се, въздушна и ефирна Жената – Девойка /Мартина Префетто/, която се носи по въздуха с ликуващата си Младост.
И ето, че Жената-Зрялост /Ромина Славова/ се появява на сцената, за да „изтанцува“ цялата дълбочина, наситеност, богатство, щедрост и в същото време деликатност и мекота, които има една истинска жена.
И които най-ярко се проявяват в Жената-Муза /Анелия Димитрова/, която остава докрай до мъжа. Нали знаете, как го е написал Стефан Цанев:
Ние можем да имаме много жени,
Но една ще бъде от начало до края ни.
Тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ние можем да имаме много жени,
Но една ще бди над живота ни
Тази, която ще каже Стани.
щом клекнем, когато се целят в челата ни.
Ние можем да имаме много жени,
Но една ще ни обича истински
Тази, която ще ни измени.
когато превърнем в пари мечтите си.
Шопен и той сигурно щеше да напише подобни думи, ако искаше да има думи към тази приказна музика. Но не е искал. И правилно.
Всички в залата се намирахме в медитация от това което виждаме и което чуваме. А това означава, че трудът на балерините и балетиста е бил къртовски. Защото кратките форми се постигат най-трудно. Времето е ограничено. То поставя хореографа и танцьора в изпитанията за кратко да покажат максимално възможното. И във всяка минута на максимална степен.
В случая съчетанието е получено перфектно от постановчика Снежана Дескова и асистентът и – Примата Анелия Димитрова. Когато имаш ясната задача да покажеш Съвършенството на балета – резултатът е също толкова ясен и категоричен. Без акробатики и сложни танцови номера. Само чисти линии. Безупречни. Синхрон. Слятост.
И една неописуема лекота.
Сякаш цялата трупа и солистите танцуват в облаците, а върховете на пръстите им докосват безплътна материя.
Уникален ефект за ходене, във формата на летене в хореографията на Фокин – постигнати от Анелия Димитрова и Фиорди Лоха.
Абсолютно усещане за безплътност от кордебалета. Истински въздушни същества, които се реят….
Мисля, че с „Шопениана“ нашият балет достигна висоти в техническото съвършенство. Поклон доземи, Силвия Томова, защото това не се случва с магия, а с огромен труд , милиони повторения и огромна отдаденост.
„Шопениана“ е огромно постижение на балетната трупа на Държавна опера-Стара Загора.
Ако може да се сравни с бижу на тоалетката на една истинска дама – това е скъп, с перфектно обработени перли – наниз, който излъчва чистота и финес. И класа!
Уляна Кьосева www.dolap.bg
Снимки от премиерата – Рад Димитров
-
- „Унесена,тишина,наслада и красота.Това получих в тази творба.Уникално! /Бонка Пенева/ Фантазия, мечти и ефирност! Благодарности към балета на Старозагорска опера! Аплодисменти!!! /Екатерина Зафирова/ Нечовешки красиво и нежно! Какъв балет имаме! Поклон за Снежа Дескова и Силвия Томова! „/Таня Иванова/
