Русалина Мочукова, Георги Динев и Петър Данаилов в „Травиата
Русалина Мочукова, Георги Динев и Петър Данаилов в „Травиата
Русалина Мочукова, Георги Динев и Петър Данаилов в „Травиата“ на 24 юни
На 24 юни от 19.00 часа Държавна опера-Стара Загора ще представи най-популярната, обичана и очаквана винаги с интерес опера на Джузепе Верди „Травиата”. В ролята на красивата куртизанка Виолета Валери ще се превъплъти Русалина Мочукова, в ролята на Алфред – Марк Фаулър. Баритонът Петър Данаилов гостува на Старозагорска сцена в една от своите знакови роли на Жорж Жермон. Участват още Мария Иванова, Ивайло Йовчев, Александър Марулев, Костадин Якшев, Камелия Стойчева, Евгени Сурмиевич, Богомил Русенов и др., оркестър хор и балет на Държавна опера-Стара Загора. Диригент Владимир Бошнаков. Постановката е на утвърдения немски режисьор Франк-Бернд Готшалк, художник Борис Стойнов, хореография Андреас Песлер.
Прочетете още:
Първото представление на операта Травиата в Стара Загора е било на 30 юни 1928 година с диригент Александър Георгиев, режисьор Димитър Христов, художник Г. Карл. Следват премиери през 1944 г., 1946 и 1953 с диригент Ромео Райчев, през 1974 г. – с диригент Веселин Ненов и режисьор Георги Петров, на 1 октомври 1987 г. е премиерата на „Травиата“ с диригент Божидар Бонев и режисьор Болеслав Янковски, на 2 април 1992 г. – диригент-постановчик е Димитър Димитров, режисьор – Евгения Раева, през 2000-та г.- режисьор е Нина Найденова и диригент Божидар Бонев.
Премиерата на последната „Травиата“ е през април 2011 г. Режисьор Франк-Бернд Готшалк, художник – Борис Стойнов, хореография Андреас Песлер.
ТРАВИАТА опера от Джузепе Верди, либрето Франческо Пиаве
"Само мъжете имат силата никога да не прощават"
"И когато Бог разреши на куртизанката да се влюби, тази любов, която отначало изглежда като прошка, почти винаги се превръща за нея в наказание. Няма опрощаване на греховете без възмездие. Когато една жена има минало, за което се упреква, и се почувства изведнъж завладяна от дълбока, искрена, непреодолима любов, на каквато никога не се е смятала за способна, когато жената е признала тази любов, тогава любимият господства напълно над нея. Колко силен се чувства той, че има право жестоко да и каже:" Вие не вършите нищо повече от любов, отколкото сте вършили за пари."
"Дамата с камелиите" е произведението, с което Александър Дюма – син остава в световната литература. Той написва този роман на 24-годишна възраст, поставянето му на сцена има изключителен успех, а популярността на Дюма-син достига своя връх. Както и самият автор споделя – "това е една изключителна история" . Защото е истинска!
През 1844 година младият Дюма се запознава в операта с двадесетгодишната Алфонсин Плеси, известна като Мари Дюплеси. По това време тя вече е популярна и предпочитана компаньонка в Париж. Писателят се влюбва в нея, но чувствата му са противоречиви – трудно му е да дели Мари, която не иска да се откаже от начина си на живот. Тя обичала Дюма, но обичала и парите, които и носели останалите любовници. Не можела да се откаже нито от него, нито от тях. Хванат в капана на своите чувства Дюма едновременно я ненавиждал и обожавал. Искал да я забрави, но само два дни без нея му се стрували цяла вечност. В един момент той решил, че честта му е по-скъпа от любовта, и трябва да се раздели с нея, изпращайки й кратко писмо: "Скъпа ми Мари, не съм нито достатъчно богат, за да ви обичам, както бих желал, нито достатъчно беден, за да бъда обичан, както бихте желали вие. Затова нека забравим и двамата – вие едно име, което навярно ви е безразлично, аз – едно щастие, което е за мен невъзможно."
Той не успял да забрави Дамата с камелиите, нито тя него. Три години след запознанството им Мари умира от туберкулоза. Мисълта за смъртта й покрусила Дюма. За да запечата образа й, той се изолирал от хората, затворил се в дома си и за по-малко от месец написал "Дамата с камелиите". Надявал се, чрез творбата си да изкупи вината си към нея, както и да се раздели с угризенията си. Образът на куртизанката Маргьорит Готие , който Дюма-син създава, е обаятелен и привлекателен. Тя си позволява „лукса" да се влюби истински. Едновременно романтични и драматични са отношенията й с младия Арман. Любовта им е невъзможна и обречена, защото се сблъсква с порядките на обществото, с прагматичността и реалността.
История на създаването на операта
Верди се запознава с нашумелия роман на Александър Дюма –син още през 1848 г., когато е отпечатан. Веднага у него се появява мисълта да напише опера върху този сюжет. А когато през 1852 г. композиторът вижда в Париж преработения в драма роман "Дамата с камелиите", той възлага на редовния си литературен сътрудник Франческо Мария Пиаве да напише либретото. Естествено съдържанието на драмата е предадено в съкратен вид, променени са имената, дори и заглавието – Травиата /Заблудената, Безпътната/.
Премиерата на операта се е състояла на 6 март 1853 г. във Венеция и е образец в историята на колосалните провали. В едно писмо от 7 март с.г. Верди пише на приятеля си Емануеле Муцио: "Снощи Травиата претърпя фиаско. Дали вината е моя или на певците, ще отсъди времето." Причината за този провал не е нито в музиката, нито в либретото. За съжаление, певците не са се оказали на нивото на прекрасната Вердиева творба. Но като един мъдър човек Верди дори не търси причините за този провал. Той просто оставя на времето да се произнесе. И времето отсъжда! Скоро операта Травиата става най-популярната опера на Верди. Камелиите се превръщат в най-модните цветя на епохата и остават такива чак до края на 19 век. Един букет от тях струвал 250 франка – внушителна за времето си сума. Постепенно славата на камелиите намаляла, но не и на операта. Травиата се играе във всички театри по света и до днес, почти 160 години след създаването й.Прав е бил Дюма, който след като слуша Травиата казва: "След петдесет години никой не би си спомнил за моята "Дама с камелиите", но Верди я обезсмърти.
Травиата е била една от първите опери, изнесени от Оперната дружба в България. Премиерата се е състояла през 1910 година под диригентството на Тодор Хаджиев. Режисьор е бил К.И. Михайлов-Стоян.
