Спящата красавица

Балет-феерия в три действия и пролог от П. И. Чайковски

Хореография Мариус Петипа
Либрето Иван Всеволожски и Мариус Петипа

Постановка и режисура Андрей Босов /Русия/
Асистент хореограф Силвия Томова
Диригент Владимир Бошнаков
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Мария Блажева
Концетмайстор Емил Шейтанов
Оркестър и балет на Държавна опера-Стара Загора

Асистент режисьор Пенка Александрова, Боряна Петрова
Репетитори Ромина Славова, Анелия Димитрова, Пенка Димитрова
Технически служби и ателиета на Държавна опера-Стара Загора

Крал Флорестан XIV – Марсело Молина
Кралицата – Биляна Чолакова
Принцеса Аврора, тяхна дъщеря -Анелия Димитрова
Принц Дезире – КаитоТакахаши
Каталабют, церемониалмайстор – Юри Мартини
Вестоносец – Александър Марков

Фея на люляка – Клара Ферер
Карабос, зла фея – Франческо Бориелло
Фея Нежност – КозуеДонака
Фея Плодородие – Богдана Сергеева
Фея Безгрижие – Харука Суга
Фея Смелост – Зорница Петрова
Фея Веселие – Акари Мориматсу
Фея на брилянтите – Харука Суга
Фея на златото – Елени Марку
Фея на сапфирите – Ивелина Николова

Четирима кавалери – Ивайло Янев, Фредерико Пинто, Фиорди Лоха,
Томоки Ишиго

Шествие от приказките
Синята птица – Томоки Ишиго
Принцеса Флорина – Акари Мориматсу
Червената шапчица – Джулия Моргандо
Страшният вълк – Ивайло Янев
Котаракът в чизми – Александър Марков
Бялата котка – Кармен Демирташ
Придворни, пажове, лакеи, селяни

Големи Фрейлини – Зорница Петрова, Харука Суга, КозуеДонака, Мартина Префето
Малки Фрейлини – Богдана Сергеева, Евелина Вшоуек, Кармен Демирташ, Джулия Моргандо, Елени Марку, Глория Бузи
Свита на Фея Люляк и Нериди – Калина Владимирова, Елизабет Ризнар, Силвиа Банго, Кармен Демирташ, Алессандра Меса, Евелина Вшоуек, Джулия Моргандо, Глория Бузи, Елени Марку, Ивелина Николова, Александра Остатек, Анджела Йоану, КозуеДонака, Богдана Сергеева, Зорница Петрова, Валериа Матина
Свита на Карабос – Фредерико Пинто,Фиорди Лоха, Ивайло Янев, Томоки Ишиго
Ловната дружина на принца – Калин Любенов, Александър Марков, Давид Лопез, Ивайло Янев, Фиорди Лоха, Фредерико Пинто, Франческо Калипари, Юри Мартини
Свита на Краля и Кралицата – Петя Вънева, Юлияна Коева, Емилия Ставрева, Анемике Брус, Калин Любенов, Франческо Калипари, Давид Лопез, Фрагискос Скликас
Дойки – Детско-юношеска школа за опера и балет„Маргаритки“

„Спящата красавица“, заедно с „Лебедово езеро“ и „Лешникотрошачката“, е сред най-високите образци на класическото балетно изкуство. В тях равностойно са представени сценичната драматургия, музикалният симфонизъм и виртуозността на танца. „Спящата красавица“ е връхна точка в творческото сътрудничество между Чайковски и Петипа. Ярката и романтична музика са претворени гениално в движение.

Художественият ръководител на балетната трупа в Стара Загора Силвия Томова определя „Спящата красавица“ като Балетът на Балетите. Действието пренася зрителя през 17 век, във времето на Людовик XIV – един от основоположниците на балетното изкуство. Това е време, белязано с фееричен блясък, изпълнено с изкуства, музика, литература, танц, мода и свободно време за удоволствия. В постановката, по време на придворните бални сцени, се появяват и герои от приказки на Шарл Перо – Синя птица, Котаракът в чизми, Червената шапчица. Действието се пренася в замъка Юсе, долината на Лоара и Спящата гора с Аврора (зората) и Принца Дезире (желание). Зрителят се среща с противоречивите стихии в света – носителите на доброто – Фея Люляк (виолетовият пламък ) и  злото (Фея Карабос).

Хореографът Андрей Босов запазва оригиналната хореография в стила на Петипа, независимо от някои необходими съкращения в сцените на спектакъла. Той е убеден, че „Спящата красавица“ ще има дълъг живот в Стара Загора.

След над 30 годишно прекъсване, е възстановена традицията класическите балетни заглавия да се изпълняват в съпровод на живо от оркестър. За диригента Владимир Бошнаков реализацията на „Спящата красавица“ е една осъществена мечта. Приказният свят на Шарл Перо и гениалната музика на Чайковски носят удовлетворение и наслада в творческия процес.

Сценографът Иван Токаджиев използва чисто рисуваната сценография – така наречения „мек декор“. Той позволява пресъздаването на различните места в действието. Решението в изображенията е класическо и с почит към гениалните създатели на творбата.

Костюмите на Мария Блажева следват сюжетната линия на спектакъла, като подчертават контраста между доброто и злото.  Заедно с това пресъздават очарованието на френския барок, с неговата пищност и усещането за приказност.

Времетраене 2 часа с един антракт.
Премиера 16 април, 2021