Седемте смъртни гряха

„Седемте смъртни гряха“ – опера-балет

Музика Курт Вайл

Либрето Бертолд Брехт

Режисьор Мортен К. Роесен (Дания)
Диригент Антъни Арморе (Австрия)
Сценограф Златна Михайлова
Хореограф Ромина Славова

Участват солисти, балет и оркестър на Държавна опера – Стара Загора.

Действащи лица и изпълнители

Анна 1 / сопран/ – Петя Петрова, Тереза Бракалова

Анна 2 –Лора Монева- Георгиева

Семейството на Анна

Брат на Анна /тенор/ – Мартин Начев, Георги Динев

Брат Анна / баритон/ – Теодор Петков, Иван Кабамитов

Майка на Анна / бас/ – Игнат Желев, Мехмед Бурхание / Турция/

Баща на Анна / тенор/ – Милко Михайлов

История на създаването                              

Премиерата е била в Париж през лятото на 1933 год.

„ Седемте смъртни гряха“ е първата работа на Курт Вайл след бягството му от Германия. И този път композиторът си сътрудничи с Бертолд Брехт, за да създаде тази  „опера-балет“, в която главната героиня Анна е представена с две изпълнителки – певица /Анна І/,която показва външните черти на героинята, и танцьорка  /Анна ІІ/,олицетворение на вътрешния й характер.Макар и не толкова популярна и известна, колкото  „ Величие и падение на град  Махагони“, тази творба също е прекрасен пример за дълбока и мрачно-иронична социална критика, която характеризира всички съвместни работи на тандема Вайл-Брехт.

Конфликтът, представен от уникалния двоен персонаж, изглежда някак си свързан с няколко действителни междуличностни сблъсъка на хора,които участват в този проект.Само една година преди да направи ролята на АннаІ и след шест години брак с композитора Курт Вайл – Лоте Леня се развежда с него.По същия начин Тили Лош, чиито танцьорски умения и забележителна физическа прилика с Леня я правят идеалния кандидат за ролята на Анна ІІ, ще се разведе с импресариото Едуард Джеймс много скоро след съвместната им работа по продукцията. И, разбира се, либретистът Брехт, който яростно води съдебен спор, придружен дори и с физическо насилие – срещу Вайл, след несъгласие и недоволство, съпътстващо Берлинската постановка на „ Възход и падение на град Махагони“. Всички тези спорове и недоразумения определено намират странния резонанс в двойното изобразяване на Анна, която трябва да решава дилеми чрез две диаметрално противоположни себе си. Безразсъдно амбициозната външна личност / АннаІ/, която прикрива една трагично нещастна вътрешна душа / АннаІІ/.

Съдържание

Операта разказва историята на момиче, което напуска дома си, за да си намери работа в различни големи американски градове, надявайки се да спечели достатъчно пари за да може семейството й да си построи къща на брега на река Мисисипи. По пътя тя се „изкушава“ от всеки един от седемте библейски грехове. Брехт  обръща нещата. Той ги показва  не като морални прегрешения, а като епизодични  коментари за конфликтите между морала и парите, които неизбежно се появяват в едно капиталистическо общество. Пример за това е как проституцията на Анна не е престъпление и не противоречи на забраната срещу  Похотта. Точно обратно- нейният грях е ,че се влюбва. Романтиката й заплашва бизнеса,защото  клиентите не си плащат.Търсейки работа всеки път Анна се двоуми между  достойнството или парите за в къщи.Семейството й я укорява/ Брехт и Вайл го представят драматургично и музикално като  един всезнаещ квартет/Техните наблюдения придружават Анна от град на град, и когато тя отново съгрешава молитвата им е една и съща:“ Господи, просвети нашите деца,за да намерят пътя към благоденствието, да не нарушават законите, които ни правят богати и щастливи!“

Язвителната смесица от кабаретни звуци и сложната техника на дисонантен  контрапункт на Вайл осигурява перфектната среда за текста на Брехт, който използва различни степени на ирония и алиенация ,за да създаде изключително сурова, но дълбоко изразителна творба.

Части:

1 Пролог , 2 Леност, 3 Гордост, 4 Гняв, 5 Лакомия, 6 Похот, 7 Алчност ,8  Завист, 9 Епилог.

Времетраене: 40 мин
Изпълнява се на немски език с надписи на български език
Премиера: 13.03.2018 – Камерна сцена „В джоба 234”