ПЕСНИТЕ НА ПУЧИНИ

Концертът представи цикъла „Песните на Пучини“, а композициите, включени в програмата, сами по себе си  изненадват всички почитатели на Пучини, защото са малко познати и стават обществено достояние едва през 1987г., когато един от най-големите изследователи на творчеството на Пучини – Майкъл Кей ги публикува. Ивайло Михайлов ще представи песни за глас и пиано предназначени за ценители, които намират удоволствието от изкуството в по-сериозната музика.

Водещ на концерта е утвърдената актриса Ивана Папазова, която не за първи път се среща отблизо с оперното изкуство. Ивана Папазова получава през 2014 Наградата „ПЛОВДИВ“ в категория „Театър“ и годишната награда на Обществото на независимите критици за моноспектакъла „ГЛАС“ от Елена Алексиева, реж. Калин Ангелов. „Глас“ разказва за двойничката и нереализирана дубльорка на оперната прима Мария Калас – Виктория Глас.

Песните на Пучини, които ще представи за първи път пред старозагорската публика тенорът Ивайло Михайлов са композирани през най-плодотворните години на Пучини, като голяма част от тях са написани случайно, по определен повод или по настояване на близки и приятели. Някои от тях са били композирани по поръчка на учебни заведения, други като романси, предназначени за приеми, и са били публикувани в периодични музикални издания.

Романсът „A te“ е написан в периода 1874-1880 г., когато Пучини е учил композиция при Карло Анджелони в Института „Пачини“. „Salve Regina“ и „Mentia l’avvizo“ са композирани по време на следването му в Миланската консерватория. Песента „Canto d’anime“ е написана през 1904 специално за „грамофона“ по поръчка на Алфредо Микаелис, собственик на грамофонна компания. Пучини пише великолепната песен „Casa mia“ („Къща моя“) по молба на Едоардо де Фонсека, редактор, който я включва в статия, публикувана в списанието „La casa“ („Къща“). В статията Пучини описва и разказва за своите резиденции в Торе дел’Лаго, Киатри и Абетоне. С „L’uccelino“ („Птиченцето“), приспивна песен, написана за детето на негов приятел, с „Terra e mare“ („Земя и море“), написана за Де Фонсека за „Годишен албум за изкуства и писма“, и с „Новисима – 1902″, Пучини достига високото ниво на успешен песенен композитор.

Острият музикален слух ще долови, че Пучини съвсем не е устоял на изкушението да използва тези песни като мотиви и в своите опери. Както споделя Майкъл Кей: песните са като ранни мисли за бъдещи опери. Така например прочутата ария на Де Грийо от операта „Манон Леско“ е изградена върху Mentia l’Avviso – речитатив и ария за тенор и пиано. Основата на квартета от трето действие на „Бохеми“ е песента „Sole e amore“ („Слънце и любов“), матината, написана от Пучини осем години по-рано. В „Тоска“ и „Мадам Бътерфлай“ се чува ехо от вече родени от перото на Пучини мелодии. Една от тях е „Avanti Urania“ /Напред, Темида!“, композирана от Пучини за неговия голям приятел и меценат Маркиз Карло Джинори-Лищи (Къдравия). Другата е „Inno a Diana“ („Химн на Диана“), написана за ловните дружинки и посветена на всички ловци в Италия. „Canto d’anime“ (Песен на душите) е прототипът на арията на Ринучо от операта „Джанни Скики“. „Morire“ (Да умреш) е използвана два пъти – в албум продаван с благотворителна цел от Италианския Червен Кръст по време на Първата Световна Война и като встъпителна ария на Руджеро във втората версия на „Лястовичката“. Съществуват много други примери за използването на песните от Пучини, а също така и на инструментални произведения в композирането на неговите опери.

Рецитал на Ивайло Михайлов тенор
Акомпанимент на пиано Деница Петрова
Водещ Ивана Папазова

A te – На теб
Mentia l’avviso – Предупреждението лъжеше
Storiella d’amore – Любовна историйка
Sole e amore – Слънце и любов
Avanti Urania – Напред Темида
Inno a Diana – Химн на Диана
Casa mia – Моята къща
E l’uccelino (Ninna – nanna ) – Птиченцето (Приспивна песен)
Terra e mare – Земя и море
Canto d’anime (Pagina d’album) – Песен на душите (Страница от албум)
Morire? – Да умреш

◊ УЧАСТНИЦИТЕ

 Ивайло Михайлов е български оперен певец – тенор. През 1997 г. придобива бакалавърска степен по класическо пеене в ДМА „Панчо Владигеров“ в София в класа на световноизвестната оперна дива Валери Попова. През 2002 г. печели стипендия от Министерството на културата на Р. България и заминава за Академията „Борис Христов“ в Рим, Италия, където учи под ръководството на Джузепе Тадеи, след което продължава с шестмесечно обучение в Академията за оперно бароково изкуство в гр. Озимо (Италия) с преподаватели Луиджи Алва и Уилям Матеуци. През 2002 г. защитава магистърска степен по вокална педагогика от НБУ – София в класа на проф. Руско Русков. През 2010 г. Ивайло Михайлов придобива магистърска степен по „Арт мениджмънт“ от АМТИИ – Пловдив с научен ръководител проф. Живка Бушева. През 2013 г. придобива магистърска степен по „Музикално-сценична режисура“ от АМТИИ – Пловдив с научен ръководител проф. Павел Герджиков. Дебютът му като режисьор е операта „Бастиен и Бастиена“ от В. А. Моцарт. През 2012 г. той се появява в анимационните филми „Brain Damage“ и „Българ“, с режисьор Неделчо Богданов. Дебютът му в Софийската национална опера и балет е през 2012 г. като Ернани от едноименната опера на Джузепе Верди в постановката на Варненска опера. През следващата година дебютира в Букурещката национална опера и балет като Фауст от едноименната опера на Шарл Гуно. Следват Дон Хозе в Колизео до Порто през май на 2014-та и главната роля на Вакула в приказната опера „Черевички“ на Чайковски в операта в гр. Каляри, излъчена по телевизия RAI през януари 2015 г. и може да се гледа на официалния сайт на RAI 5. От 2012 г. е постоянен участник на фестивала на Античния театър в гр. Пловдив. Следват ангажименти в главните роли в оперите „Бохеми“, „Бал с маски“, „Кармен“ в Сполето, Италия където е гост-солист от 2015-та г. с турнета в Перуджа, Орвието, Асизи. Пее на сцените в Палма де Майорка, Антверпен, Гент и мн. други. През 2013/14 той е наставник и съдия в първото издание на „Pop star to opera star“ – Виетнам и вокален педагог в X-фактор. Най-силните му роли са на Ернани, Дон Хозе, Родолфо, Фентън, Пинкертон, Алфред Жермон, Радамес, Фауст, Каварадоси, Вакула и повече от 30 други роли. През 2019 година дебютира с голям успех в ролята на Васко да Гама от операта „Африканката“ на Майербер в съвместната продукция на Старозагорската опера и Дойче опер Берлин. Ивайло Михайлов има множество записи за Българското Национално радио и БНТ. Гост-солист на операта в Гданск от 2019 г. в постановката на операта „Таис“ от Масне, която бе представена и пред старозагорската публика под палката на маестро Жозе Мария Флоренсио на ФОБИ 2019г. Докторант в АМТИИ Пловдив с научен ръководител проф. Тони Шекерджиева. Ивайло Михайлов е ученик на именития български тенор Калуди Калудов. Солист на Държавна опера Стара Загора от 2018.

Деница Петрова е пианист с богата палитра от музикални възможности, опит и творческа неизчерпаема енергия. Деница Петрова е родена в Стара Загора в артистично семейство. Майка й е първият учител по пиано,  който й разкрива красотата на музиката. Започва да свири на пиано от 5-годишна и е приета в ДМШ към СМУ „Хр. Морфова“. Завършва средно музикално училище през 1996 г. с много участия в продукции и концерти. Завършва Академията за музикално и танцово изкуство Пловдив през 2002 г. при проф. Роксана Богданова с отличие. Още като студентка тя работи като оперен корепетитор в Държавна Опера Стара Загора, където за около 20-годишната си практика с разнообразни оперни заглавия и работа с различни диригенти от България и чужбина натрупва много опит. Участва в майсторски клас за оперна корепетиция при Катя Борисова (Universitat Mozarteum Salzburg, Bayerische Staatsoper). В своята практика тя е работила с режисьори като Пламен Карталов, Хачо Бояджиев, Урсула Хорнер, Вера Немирова, Игнацио Окипинти. Акомпанирала е на световно известни солисти като Веселина Кацарова, Надя Кръстева, Даниел Магдал, Драгана Радакович, Дарио Ди Виетри, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Камен Чанев и всички изключително талантливи солисти от Старозагорска Опера.

Ивана Папазова е завършила НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Богдан Сърчаджиев и проф. Пламен Марков, първите си стъпки прави на сцената на Видинския театър. Дебютира в Пловдив в спектакъла на Петър Кауков „По-близко до земята“ от Желько Хубач (2003). Следва ролята й в „Кървава сватба“ от Лорка (2006) реж. Мариус Куркински. Под негова режисура за ролята на Хаджиева в „Златната мина“ от Ст. Л. Костов в постановката си в Хасковския театър тя получава първата си номинация за „Икар“ през 2010 г. През 2009 завършва магистратура по специалността „Театрална режисура“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Репертоарът на актрисата включва роли от класически и съвременни пиеси. Награди: 2011 – Награда „ПЛОВДИВ“ в категория „Театър“ за ролите й в „Есенна соната“ и „Очаквайки Годо“; 2014 – Награда „ПЛОВДИВ“ в категория „Театър“ и Годишната награда на Обществото на независимите критици за моноспектакъла „ГЛАС“ от Елена Алексиева, реж. Калин Ангелов; 2014 – Награда за главна женска роля от Международния фестивал на моноспектаклите BGMOT ГАБРОВО 2014; 2014 – Първа награда за женска роля на Националния фестивал на малките театрални форми Враца; 2017 – Награда „Аскеер“ за поддържаща женска роля – Икония във „Вълци“, драматизация на Ал. Секулов по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, реж. Диана Добрева