Приказната „Турандот“ отново на 12 април
Приказната „Турандот“ с втори премиерен спектакъл и отново звезден солистичен състав на 12 април
За първи път в историята на оперното изкуство в България голямо оперно заглавие се представя и с кукли. Оперно-кукленият спектакъл на операта „Турандот“ от Пучини е и първият съвместен проект на Държавна опера-Стара Загора и Държавния куклен театър – Стара Загора. Успехът на грандиозния спектакъл бе предопределен от участието на изключителен международен творчески екип, състоящ се от доказани творци в двете изкуства – операта и кукления театър. Режисьори на необикновената постановка са Огнян Драганов и Дарин Петков, сценографията и костюмите са на Каталин Йонеску-Арборе /Румъния/, куклите и конструкциите са проектирани от Васил Рокоманов и Силва Бъчварова, художественото осветление е на Васко Лисичов /Македония/, пластика – Хзе Фу-Чен /Тайван/, хормайстор Младен Станев.
Вторият премиерен спектакъл на „Турандот“ ще бъде представен на 12 април от 19.00 часа на сцената на Държавна опера-Стара Загора. На диригентския пулт ще застане Найден Тодоров. Отново звезден солистичен състав в главните роли ще зарадва меломаните. Световноизвестният тенор Камен Чанев ще изпълни ролята на принц Калаф. В ролята на ледената принцеса Турандот ще се представи Таня Иванова. Русалина Мочукова ще бъде Лиу, а Пламен Кумпиков – Тимур. Участват още солистите Теодор Петков, Георги Динев, Ивайло Йовчев, Иван Кабаитов, Симеон Симеонов, хор, оркестър на Държавна опера-Стара Загора, куклени артисти от Държавен куклен театър-Стара Загора, децата от ДЮСОБ „Маргаритки“ при Държавна опера-Стара Загора и представители на Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур“.
Eто и спонтанните отзиви след първото представление на „Турандот“ на 29 март:
„В допълнение към красивата музика, спектакълът развива диалог на сцената между живия свят и света на въображението, между съзнаваното и неосъзнато, между истината и манипулацията. Така, с кукли на сцената, кинематографична режисура и предначертаваща емоциите сценография, „Турандот“ се превръща в красиво преживяване, обогатяващо знанието ни за живота.
Защо Турандот се страхува да обича? Защо прикрива неувереността си в своите чувства под шлейфа на отмъщението? Има ли право човекът да въздава съдбовно възмездие? Какво се случва, когато останеш в света на въображението, без да се свържеш с реалния живот? Какво произлиза от непознаването на границата между доброто и злото? Постановката на „Турандот“ на Старозагорската опера за първи път толкова ярко поставя дълбоко човешките въпроси, развивайки ги с красивата музика, сътворена от Пучини.
Какво ще се случи, когато ние, възрастните, уверени, че познаваме живота, се завърнем към приказките, от които от съвсем малки сме изграждали ориентири за доброто и злото, за истината и лъжата? Приказката на Карло Гоци с музиката на Пучини в този спектакъл оживява по необикновен начин и всеки детайл идва да ни каже още нещо – визуалните ефекти се превръщат в чувства и в духовни послания, изведени във финалните думи на принцеса Турандот: „Аз знам неговото име. Неговото име е ЛЮБОВ!“
„Турнадот не е инфантилна или не е болно момиче, а има изключително изострено чувство за красота. Тази красота тя пази дълбоко в себе си и превръща цялото царство в кукли. Който не е кукла, не може да оцелее. Накрая Калаф се престорва на кукла, за да отгатне гатанките. И тогава Турандот е изненадана, че зад куклата стои живо човешко същество, каквото е тя. Накрая тя не може да го понесе и операта завършва по необичаен начин.“ – описва своя прочит режисьорът Огнян Драганов в интервю по bTV Radio в навечерието на премиерата.
Може ли след изповяданата от Лиу любов към Калаф двамата с Турандот да създадат щастливо семейство? Как ще прегръщат те Любовта с окървавените от отричането й ръце. Злото няма как да се окаже другото лице на Доброто, защото има нужда от трансформация, която настъпва в човешката душа.
Фактът, че смъртта на Пучини оставя операта незавършена, дава възможност на Огнян Драганов да избегне лесното спасение от толкова много пролята кръв под формата на финал с щастлива сватба, каквато е най-често играната версия на „Турандот“. Тук принцесата изкупува отричането на живота с живота си, който едва сега истински е заживяла.
„Куклата е символ. Както всеки човек в своя живот има своите сънища, въображения, мечти, така и Турандот е в своя сън, докато Калаф идва, за да го съпреживее. Когато тя разбира, че на света има взаимна любов, това е голямата изненада за нея.“ – обяснява израстването режисьорът Огнян Драганов.
Неговата режисурата е с визията и динамиката на филмов сюжет, с помощта на сценографията се води непрекъснат диалог между реалния свят и света на въображението, между хората и тяхната среда. И всеки елемент е важен.
В първата си поява на сцената Турандот буквално излиза от своята маска. Дългият шлейф на роклята й е миналото, което тя тегли след себе си и след секунди използва, за да прикрие своя страх. На въпроса за очевидно липсващото присъствие на родителя в нейния живот отговаря буквалното отсъствие на Императора от сцената – той пее зад кулисите, а вместо него на сцената има кукла на бездушно чудовище, олицетворение на страха със своята маскарадност.
„Създадохме изключително богата визуална среда, за което много допринасят 18-те кукли, с които актьорите от Кукления театър играят на сцената – те са активни действащи лица, изпълняват задачи в спектакъла. За първи път ни се случва да се срещнем с оперното изкуство и навлязохме в неговите дебри с голямо любопитство, интерес и отговорност.“ – каза в интервю по bTV Radio режисьорът от страна на Кукления театър Дарин Петков, който е и директор на куклената трупа.
Светослав Николов за www.jazzfm.bg
„Премиерата на последната, недовършена опера „Турандот“ на великия Джакомо Пучини на 29 март 2018 г. изстреля Старозагорската опера на Еверест-а на оперното изкуство. Това не са суперлативи, а честна оценка за събитие, за което тепърва ще се говори и пише у нас и по света. Постановката отгърна нова страница за създаване на продукт от две синкретични изкуства – оперното и кукленото, който не само отговаря, но и изпреварва в много отношения постигнатото на големите световни оперни сцени. Публиката, препълнила салона, стана свидетел на завладяващо изкуство на 21 век, от каквото точно сега обществото има потребност: висока естетика, използвани максимално технически и изразни средства, изключителни солистични гласове, пълно детайлно сработване на огромния творчески и изпълнителски екип, нов прочит на древната азиатска легенда, облечена с изящна музика отпреди 90 години. Всичко това, без грам компромис, го имаше на старозагорската „Турандот“.“
Росица Ранчева за www.dolap.bg
„Като че ли всяка нова пролет старозагорската държавна опера прави за публиката си неповторим празник. Сега това беше премиера на „Турандот“ – оперен спектакъл, в който, за неподготвения зрител, изненада станаха кукленият съпровод на действащите лица, неочакваната формула за участие на хора в действието, смяната на костюмите и осветлението и дори елементи от сценичното поведение на изпълнителите, явно консултирано и съобразено с далекоизточните традиции. Отделно и специално благодарим и се радваме на участието на малките „маргаритки“ от детската вокална формация – такова изпълнение като тяхното човек рядко може да види и чуе. Ако трябва съвсем накратко да се каже нещо за старозагорския „Турандот“, то е че дори човек с най-лениво и най-скромно въображение би бил въвлечен в действието на сцената. И още нещо – за това представление старозагорската сцена ще се окаже стартова сцена – то е достойно да се покаже на Европа и на света. Браво!“
Бончо Поптодоров за Casta Diva, БНР
