Премиера на камерната опера“Лицето на лъва“

На 6 април /събота/ от 19 часа заповядайте на премиерата на камерната опера „Лицето на лъва“ в Сцена „В Джоба 234“ в Операта!

Музиката на операта е на Елена Лангър, Либрето Глин Максуел. Режисьор  Мортен К. Роесен, Диригент Юрий Илинов , Декор и костюми Ася Стоименова, Хореограф Карлос Сантос. Участват артистите на Държавна опера-Стара Загора:

Господин Д /пациент/                Игнат Желев

Госпожа Д /съпругата на пациента/    Лили Ходжева

Болногледач    Нели Нечева

Дъщеря на болногледач           Инна Андреева

Доктор                Теодор Петков

Момче Пролет Пенчева

Камерен оркестър на Държавна Опера-Стара Загора

Солисти и балет на Държавна Опера-Стара Загора

„Някога срещали ли сте възрастен човек, който не си спомня скорошни събития? Вашата баба не изглежда ли сякаш живее в друг свят, където си мисли, че Вие сте част от нейното детство?

Тази опера по уникален начин надниква в живота на човек, страдащ от мистериозната болест. Виждаме как една съпруга губи своя любим съпруг заради болестта и става неразпознаваема за него. Той просто не я помни и е окован в своите стари спомени от детството, докато по-скорошните спомени са изчезнали. В момента няма лек, няма лекарство, няма светлина в тунела за семейството и близките около него/нея хора…

Музиката, играта, пеенето и хореографията в „Лицето на лъва“ са все елементи, които създават атмосферата на болния от Алцхаймер пациент – с хората около него, съпругата му, болногледачката, дъщеря му и, разбира се, лекаря. Идеята на композитора Елена Лангър и либретиста Глин Максуел е, че Пациентът е актьор и само произнеся реплики, докато другите персонажи пеят. Колко е странна тази среща с тази Вселена за пациента? Той говори, докато другите пеят.

Посланието на „Лицето на лъва“е, че ние трябва да можем да се приемаме и да си прощаваме един на друг, каквото и да се случва, когато може да претърпим промяна, докато остаряваме.“

Мортен К.Роесен, режисьор

История на създаването на операта:

Първоначалната 20-минутна версия на поизведението печели Наградата на публиката през 2008 г. в Цюрих на конкурса „Театро Минимо“.

„Лицето на лъва“ е част от  проект „Идентичност“ на тръста „Уелкъм“, който стартира през ноември 2009 г. През цялата 2010 г. в рамките на проекта в Обединеното Кралство се организират изложби, събития и експерименти, организират се дебати и дискусии за това, колко добре ние някога ще можем да опознаем себе си.

Пълната версия на операта „Лицето на лъва“ става възможна благодарение на голяма Награда за изкуства от тръста „Уелкъм“. Допълнителното финансиране от Съвета за изкуства в Англия, фондацията „Питър Муърс“ и тръста „Линбъри“ улесняват реализацията на операта.

Премиерата на „Лицето на лъва“ е на 20 май 2010 г. в Кралския театър в рамките на Фестивала Брайтън. Либретистът Глин Максуел 5 години изследва деменцията и получава изключителна подкрепа и насоки от Института по психиатрия към Кралския колеж в Лондон и от лично от пионера-изследовател в областта на деменцията проф. Саймън Лавстоун. Оперната трупа на премиерния спектакъл присъства на клинични презентации за Алцхаймер и получава достъп в клиника – както до болногледачите, така и до страдащите.

След премиерата си, операта има турне през лятото в Обединеното кралство

Самият  проф.Лавстоун казва: „Работейки с изкуствата е великолепен начин да дискутираш предизвикателствата на болестта Алцхаймер и други болести. Но това, което наистина плени въображението ми в този случай, беше възможността да работя с артисти, които се интересуваха от автентичен диалог – отразявайки обратно към нас като лекари и учени аспекти на болестта, за които не бихме помислили по друг начин. Мисля, че това използване на поезията и музиката ще ни помогне да погледнем на болестта Алцхаймер по различен начин и ще даде енергия на мен и моите колеги в битката ни с тази опустошаваща болест.“

Историята започва с привидно тривиален инцидент: стар мъж забравя пътя до дома си.

Дейстието проследява как той се оттегля в един вътрешен свят, където общуването постепенно намалява. Композиторът Елена Лангър и поетът Глин Максуел използват музиката и поезията, за да изследват изолираните откъслечни части от езика, които несигурно свързват пациента, г-н Ди, със света, който е познавал. Операта съчувстено показва реакциите на онези, които го заобикалят: съпругата, дъщерята, болногледачката, лекаря.

Глин Максуел коментира: „За един поет, темата за деменцията предлага уникални предизвикателства, както и потенциални капани.  Но когато се пише отговорно – в буквалния му смисъл на отзивчиво – лириката може да се справи съчувствено и проникновено с това широко разпространено състояние.“