Перукерката на Старозагорската опера Дора Георгиева:”Всеки ден в който отивам на работа за мене е празник!“
Госпожо Георгиева, от кога работите в Държавна опера Стара Загора?
От 1984 г. През 1981 г. напуснах Казанлък, където работех като фризьорка и със съпруга ми Крум Георгиев заминахме за Хасково, където беше назначен за главен художествен ръководител на Ансамбъла. Имам приятелка Кремена Кордова, която по това време ми подхвърли :“Защо не дойдеш при нас в Старозагорската опера?“
Винаги съм мечтала тайничко да работя в Операта, но бях убедена, че там не ми е мястото. За мене в този храм на голямото изкуство се реализират друго естество хора. А аз съм най-обикновена жена, какво ще правя там?
Когато се срещнах с маестро Димитров и му споделих страховете си, той се удари по главата и каза:“Доро, как може да си толкова наивна и глупава? Ела при нас и ще видиш кой какъв е!“
Една година не посмях да постъпя. На втората, маестрото няколко пъти ми се обажда и настояваше час по-скоро да започна работа като перукерка, тъй като титулярката ще се пенсионира. Тогава нямаше сегашните ни задължения да правим всичко -грим, прически, аксесоари и перуки. Отделно си имаше гримьор, отделно бяхме перукерите. Изпълнявахме абсолютно всичко, което е необходимо за една глава да се направи за съответния образ в представлението – аксесоари, перуки, бради, мустаци, баки, тупета за този който има отзад косичка, а отпред – няма нищо. Бог да прости Васко Станишев, така се преобразяваше с тупенцето, което му слагах. Работата ми беше много, много, много приятна. И най-важното, че моята колежка Ценето, Бог да я прости, беше благоразположена към мене и ми разкриваше едно подир друго тайните на перукерството. Нямах търпение да се съмне, за да дойда на работа. Толкова ми беше интересно и приятно. И приказката ни вървеше. Работехме една до друга с Ценето дълги часове. Перукерството е много пипкава работа.
Откъде имате отношение към перуката, към прическата?
В Пловдив завърших техникум по фризьорство. В Стара Загора не ме приеха на работа и започнах в Казанлък. По това време се носеха прически като на героините от операта „Травиата“ – с много букли, с много допълнителни коси, с локани…Преди да ме назначат в операта ми възложиха да подготвя „Бохеми“, за да видят какво мога и какво не мога. Останаха много доволни и така започнах пътя си преди 36 години.
Коя беше първата постановка, на която направихте перуките и прическите?
Отговарях за хора. Със солистите работеха Ценето и Нела. Тогава беше съвсем друг маниерът на работа. Навита косата, всичко строго индивидуално. Минаваш рано- рано, слагаш косите и аксесоарите на масите им пред огледалата, бради, мустаци – на кого каквото трябва да се постави. Имаше три женски и три мъжки гримьорни. После стоя на коридора и чакам да дойдат артистите. Която дама е готова – пристига, сяда, правя прическата, облича костюма и е готова за спектакъла.
Първият спектакъл ми беше „Травиата“.
Спомням си Елена Минева от хора. Тя още идва да пее. Беше с телце на богиня и с руси коси. На русите коси прическите ставаха великолепно. И се вижда всяка гънка, всяка букличка. Беше много приятно.
Като подготвяхме „Норма“ бях много щастлива, защото за първи път направих цяла перука на Офелия Христова. Тя винаги иска косите да са много дълги, да скриват целия й гръб, беше много доволна. Като видиш блясъка в очите на артиста, за тебе по-голямо удоволствие няма.
След като Ценето се пенсионира, дълго време останах сама докато назначиха друг човек. Дойде много приятна бивша колежка фризьорка, с която продължихме заедно.
Спомням си, че предстоеше турне на остров Корфу, на което би следвало тя да бъде, защото тя работеше със солистите. Но маестро Димитров разпореди аз да пътувам. За мене беше голям ужас, защото „Набуко“ има много промени, много участници, не бях го правила сама, но слава Богу, справих се.
Как се става перукер?
В Пловдив има специализиран техникум със специалност „Перукерство- сценични кадри“, но много малко хора, които го завършват продължават по специалността си. Това е работа, която не ти осигурява големи доходи, а отнема много време и сили. Младите хора не искат да работят точно този вид работа. Изненадах се, че в Бургас нямат перукерка. В Пловдив сега са назначили едно младо момиче, въпреки, че там е училището. В София съществува същият проблем, в Русе, във Варна – няма желаещи. А това е невероятна професия, защото се влага много творчество. Художникът нарисува на скицата каквото желае, но от тебе зависи какво ще направиш и как ще го направиш. Първо да се доближи максимално до скицата и второ, което е най-важно, да е удобно на артиста. И ти трябва да измислиш всичко това. Много приятна и творческа професия.
Всъщност Вие монтирате косъм по косъм …?
Да! Първо се прави монтюр. Това е нещо като дъното на шапката, от памучна материя. Първо се вземат мерките на главата на съответния артист:обиколката от тила до върха на главата, после до челото, там където е окосмената част, ушите, дължината на бакенбардите… След като се направи монтюра се избира естествена коса, която трябва да бъде най- близо до скицата. На времето операта купуваше много естествени коси. Сега всичко се прави с изкуствени коси и най-вече ползваме китайки перуки, които след две-три слагания за нищо не стават, защото се завалват, не можеш да я срешеш…
Започва се от тила. Ако трябва да бъде перуката дълга, прави се мрежа от ширит, на който се зашива треса. Треса е това, с което се удължават косите. И тя се зашива на мрежата. Мрежата се зашива на готовата перука, която косъм по косъм си я бодкал. Казва се книпване. Със специална игла се работи. Прави се като ресна, хваща се кичурчето, бодва се в плата, вади се и се завързва… На една перука се зашива средно около 300 грама коса.
По същия начин се правят и брадата и мустака. Има специални дървени глави за тях. Изпъва се също монтюр. Прави се истинска брадичка от тюл. Мустакът по същия начин.
А как това се монтира върху главата на артиста и то така, че да не падне, особено при балерините?
Перуката се завързва с памучна лента на главата и се обожда с фиби така, че да няма проблем. Нямала съм фал.
Колко са перуките в Старозагорската опера?
Хиляди! Дамски и мъжки, къси и дълги… Само три години ме нямаше. Когато беше директор, Красимир Къшев ме пенсионира. За това време много перуки, много нещо се унищожи. Дойдоха хора, които нямаха понятие как се съхранява перуката. Тя не се подстригва. Изискват се специални грижи и внимание. Дължината на перуката предполага и съответния образ. Ако художникът е писал средна дължина или перука рококо, тя трябва да се навие, да се върже опашката отзад. Няма значение дали ще е бяла или цветна. Ако в момента имам къса перука, а ми трябва дълга, веднага ще направя треса, ще я удължа по този начин, както имаме много такива перуки.
Брадите и мустаците по- често се късат и намаляват, но перуки имаме достатъчно. Преди години правехме руски постановки. Много истински образи правехме. Понеже всичко е работено от естествена коса, всяка година всичко почиствам и пакетирам в кутии. Слагам сапунчета в кутиите, срещу молци. Зная всяка перука къде се намира, дали може и как да се включи отново в поредната постановка.
Всички налични перуки, бради, мустаци, бакенбарди, аксесоари ли са дело на ръцете и сърцето Ви, госпожо Георгиева?
Не само през моите, но много от тях. Това са 36 години. Колко много работа..! Дойда сутрин и си заминавам в „моите покои“ защото там ми е мястото. Не по коридорите и стаите. Когато имам спектакъл, слизам долу. За да стане спектакълът, всичко съм приготвила предварително за всеки артист и хорист.
Колко време Ви отнема подготовката?
Сутрин като дойда в 9:00 ч. отивам си в 13:00-14:00 ч. в зависимост от спектакъла, с колко човека трябва да работя. След това се връщам в 16:00 ч. и продължавам до 23:00 ч. докато свърши спектакълът, докато прибера и подредя всичко.
Най-големият ми ужас в операта беше по време на пожара, в който сградата изгоря. Точно тогава имахме второто представление на „Мадам Бътерфлай“. Бяхме направили чисто нови перуки с много красиви изкуствени цветя. След като свърши спектакълът, прибрах перуките, наредила съм ги на моята дълга маса, ако са потни да изсъхнат… След пожара, първата ми работа беше да вляза в ателието, да видя каква е съдбата на моя труд, на моята радост и вдъхновение. Отключих и ги видях наредени – бели, кипри, стоят непокътнати. Велика радост!
По това време подготвяме второ турне за Корфу с „Бътерфлай“ и „Норма“. Тогава изчезнаха двете перуки на Норма – русата и черната и цял куфар с бради и мустаци, защото тогава всички „играеха“ . Това не е случаен човек и не е от хората в Корфу. Тогава синът на Бастрев правел планове да създава опера в куфар. И каквото му трябва си е прибрал. Ако ми беше поискал, щях да му дам всичко, но това си беше чиста кражба. Трябваше нови перуки да направя. Направих ги, но с цената на много труд.
Една перука за колко време правите?
Около месец. Тогава се правеха 3-4 постановки на сезон. Още от месец януари знаехме кога какво ще трябва да правим. Имахме скиците и започвахме да работим. Сега нещата се налага да се вършат по-експресно, но тъй като имаме голям фонд, лесно се правят комбинации.
По време на „правене на главите“ Вие контактувате със солистите и хористите. За какво си говорите? Проявяват ли примадонщина и капризи?
Това са интелигентни и много приятни хора и се разбираме чудесно. Дето се казва всички са минали през ръцете ми. Спомням си концерта с участието на Гена Димитрова в Стария театър. Влизам в гримьорната й и питам има ли нужда от моята помощ. Тя ме погледна и ми каза:“Не ме ли харесвате така?“ Отвърнах й, че е много хубава и без моята помощ, но бих й услужила, ако прецени. „Не, не! Най-добре е на концерт певецът да бъде естествен“, отсече световната прима.
По повод на концертите, ще кажа и за една друга актриса, която често ни гостуваше – Светлана Котленко. Имахме много млада певица, която също щеше да участва в концерта. Беше облечена със семпла плетена рокличка. Котленко я изгледа отгоре додолу и на висок глас започна да разказва:“За всеки концерт се подготвям специално – обувки, чорапи, аксесоари, пръстени, тоалети. В салона обикновено присъстват 10-20 души, които разбират и оценяват качествата на певеца. Останалата публика разглежда изпълнителя в очакване на приятно преживяване. Трябва артистът да се потруди за това приятно пеживяване на публиката. Моят съвет към младите колеги е да се обличат специално за всеки концерт. Има евтини платове. Шивачите в операта ще направят тоалета, който трябва да е много красив, дори малко провокативен“.
Често разказвам този случай на младите артисти и ги съветвам, че не могат да излизат на концерт как да е. И те ме слушат, защото сега съм най-възрастната в операта. И го говоря за добро.
В моята практика на времето най-капризна беше Евдокия Здравкова. Точно едната перукерка се пенсионира и новата отиде да я работи. След малко се връща и ми казва, че Евдокия ме вика, но да си взема успокоително хапче…
Питам какво да я направя, защото още не бях работила със солистите. А тя ми отвръща:“Каквото иска, това я направи!“
Отидох в гримьорната. Евдокия беше много нервна и през цялото време ту се доближава до огледалото, ту се отдалечава от него. Аз се мъча да й сложа нещо, но тя не стои мирна. Накрая почти й наредих:“Спрете се да Ви сложа фибите, за да не се налага да си търсите перуката в оркестъра или сред публиката! След като Ви направя, ако имате забележка, ще ми кажете и ще го поправя!“ Беше ми голям зор да я направя, но тя остана много доволна. Благодари ми и вече ми имаше доверие.
Анна Томова участва в концерт. Поднесох й цветя, защото ми е любимка, но нямаше нужда от моята намеса. Когато правехме „Кармен“ на Стадиона, Весето Кацарова си беше завила някакво кокче, сложих й розата и …до там. Това са хора уважителни, много често скромни, които ценят всеки положен труд.
Кой Ви е най-трудения спектакъл?
Няма труден или лесен спектакъл. Не гримът преобразява образа, а допълнителните неща – перуки, баки, брада, мустак. Остават очите, веждите. Или с креп правим вежди или с рисунка. Креп е пак естествена коса, оплетена на една плитчица и после я режем. На постановката „Отело“ Коцето Андреев не обичаше да му слагам цяла брада и му правех с креп. Намажа лицето с лепило и тези нарязани парченца като къдрички и става естествена брада и мустак. Много тънкости има в нашата професия, има възможност за изобретения, за реализиране на фантазия, за сръчности.
Къде усвоихте всички тези тайни на занаята?
Много е важно с кого работиш. Цветана Савова – Ценето! Изключително тя ме научи. Толкова съм й благодарна. Запознах се с нея в по-зряла възраст, но години наред след като се пенсионира, продължи да идва при нас. С удоволствие си сядаше на столчето и си разговаряхме. Явно и аз си имах нюха на попивателна, защото каквото ми кажеше го запечатват в съзнанието си и при първа възможност го прилагах. И ефектът е голям.
За съжаление сега младите не са така и аз много страдам. Тъжно е, че нашата професия си отива и няма кой да я продължи.
Госпожо Георгиева, Вие сте една от най-известните фризьорки на Стара Загора. Какви са модните тенденции тази година? Какво трябва да знаят дамите?
Тъжна работа! Всички виждаме, че сега модата е дълги коси. Коафьорите се стремят да наложат друга линия на малко по-къси коси, на по-разнообразни прически. Много известни личности се подстригаха, за да подскажат, че трябва да се смени визията на жената. Омръзна с тези одърпани дълги коси, а и не на всеки отива. Мога да кажа, че на много малко жени и момичета отива, защото всъщност само носът стърчи. Очите са най-важният орган на човешкото лице. Чрез тях можеш да разбереш същността на човека, а те с тези коси са скрити.
Връщам се много години назад. Точно бях завършила курса по фризьорство в Пловдив. Подадох си документите да работя като фризьорка. Взема ме Далила, дядото на днешния известен коафьор Митко Далила. Тогава бяха модерни плитките -кокове. На „изпита“ ми възложиха да направя кок-плитка. Ако успея, ще ме приемат на работа. Не бях правила, но се справих. Пръстите ми посиняваха от фиби. По празниците всички трябваше да са с прически, с нови тоалети. На един 1-ви май съм правила до 12:00 часа през нощта кокове. Тогава косите на жените се навиваха на ролки и се сушаха под каски. Задължително се тупираха…
Много по-късно излезе сасонът. Това е прическа, която до ден днешен е много актуална и хубава. Защото от по-малко коса става обемна прическа, хубаво оформена.
Навремето почти всички жени се къдреха – топло или студено и излизаха като овце. Сега има много къдрини за различни видове коси. С малко усет се правят естествени прически.
Актуална прическа са и кичурите. Не на всеки отива руса коса. А съвсем друг вид добива изражението на лицето с по-светла коса. Но когато се направи кичур, косата става меланжирана и лицето става ефирно. Това е трайна прическа. Един кичур се носи половин година. Боядисването трябва да се прави всеки месец, а когато косата е меланжирана, тя и да порасне в корена, не се забелязва и не е толкова грозно.
Вие сте доказан естет. Какви са съветите Ви към жените и особено към младите жени и момичета?
По-приветливи трябва да бъдат, по усмихнати. Като вървя по улиците и се взирам във физиономиите, тъй като имам професионално изкривяване, срещам само смръщени млади лица. Искам да им кажа, че тази намръщена и набръчкана физиономия остава във времето и никакви козметички не могат я оправи.
Да не следват модните тенденции на облеклото. В момента това, което се рекламира по журнали и телевизии, е страшно грозно. Все пак трябва да има някаква хармония в цветова гама, в стил.
Много са ми смешни мъжете с тези панталони, с босите крака, с къси сакенца, все едно крадени или подарени. Особено сега през лятото, няма нищо по-прекрасно от млад мъж обут в дънки или бели бермуди с тениска или риза – спретнат, чист…Скоро гледах ревю на известна стилистка – огромни цени, без грам естетика и красота.
Заглеждам се по по-възрастните жени като мене. Всяка гледа да съчетае полата с блузката, блузката с чантата, задължително с шапката. Бяхме възпитани по друг начин, да търсим красотата във всяко нещо.
Каква е рецептата Ви за остаряване с чар?
Усмихнати! Да сме по-малко злобни и злъчни и да се усмихваме!
42 години Вие сте щастливо омъжена за известния фолклорист академик Крум Георгиев. Не считате ли, че живеете и се реализирате в неговата сянка?
О, в никакъв случай! Ако съм благодарна за нещо на Крум, това е, че имам свобода на действие. Ние нямаме семейно опекунство. Аз си светя със собствен ореол затова, че съм на мястото си. Аз съм щастлива, че съм в операта! Щастлива съм, че върша това, което ми е любимо. Че работата ми доставя върховно удоволствие.
Да знаете какви специални неща съм направила за предстоящата премиера на балета „Спящата красавица“!!Това ми доставя върховно удоволствие. В никакъв случай не се чувствам под сянката на Крум!
Знаете ли какво удоволствие изпитах, когато ме поздравиха за шапките, за маските, за грима и за всички аксесоари за „Турандот“? Това е много важно! Нали с труда си и с творчеството си доставям удоволствие на публиката. На мене това ми стига.
Кои са любимите Ви думички?
Извинявай и благодаря! И поздравът – добро утро, добър ден, добра вечер! Това са думите, които изчезнаха от речника на хората! Затова обичам да ходя на Аязмото, защото там се поздравяваме всички. Един поздрав ти отваря вратата, създава ти позитивен контакт. Ето, това липсва на децата и на младите хора. Това идва от семейството – не от училището и от улицата. Учителите са все млади хора, поколение на 90-те години…Какво да очакваме от тях?!
И да се усмихнеш! Толкова ли е трудно?!
Какво Ви предстои през новия творчески сезон на Държавна опера Стара Загора?
Това са всички заглавия, които останаха нереализирани заради COVID-19, за които съм готова:“Бал с маски“, „Спящата красавица“. Излязоха нови пачки и аксесоари, които в момента правя и всичко, останало, което очаквам с нетърпение.
Дано не Ви прозвучи пресилено, но всеки ден, в който идвам на работа, за мене е празник. Може би от възрастта. Въпреки че съм най-възрастна в операта, чувствам се на 20 години и ако тепърва започвам…
Какво бихте казали на млад човек, който тепърва започва работа ?
Да бъде отворен към всичко, което го заобикаля. Да бъде ведър, да приема предизвикателствата. Човек не е роден научен. Той приема и се обогатява с всичко, което го заобикаля. Нашите професии се крадат с поглед. Можеш да научиш много неща. Да бъдат постоянни. Да не сменят желанията си всеки ден. Няма нищо по-хубаво от това да обичаш работата си и твоето хоби да стане твоя професия. Да бъдат толерантни.
Ако трябва след 20 години да напишете писмо до себе си, какво бихме прочели в него?
Бих си благодарила, че съм толкова всеотдайна към всичко и всички. Това, което правя е за радост на другите.
Росица Ранчева
www.dolap.bg
