Първата премиера на „Бал с маски“ в историята на Старозагорска опера

На 4 март започнаха активните репетиции за предстоящата премиера на Държавна опера-Стара Загора в този 95ти от историята на Операта сезон. Режисьор на „Бал с маски“ от Дж.Верди е Славчо Николов, диригент Ивайло Кринчев, сценограф и художник костюми  Каталин Йонеску-Арборе /Румъния/, пластика Ромина Славова, концертмайстор Румен Какамъков, хормайстор Младен Станев.

Първата премиера на „Бал с маски“ на сцената на Държавна опера-Стара Загора е на 23 март 1959 г. Диригент е Руслан Райчев, режисьор Бохос Афеян-гост, художник Асен Попов-гост, хормайстор Иван Димов, балетмайстор Теодорина Стойчева.

Следващата премиера на е на 1 октомври 1964 г Диригент е Димитър Димитров, режисьор е Георги Петров, художник Асен Попов, хормайстор Иван Димов.

На 15 февруари 1996 г. е последната премиера на „Бал с маски“ в Стара Загора. Диригент е Веселин Байчев, режисьор Светлозар Донев-гост, художник Иван Попов – гост, хормайстор Богдана Попова.

Ето и отзив за премиерната постановка от 1959 г.

…“Бал с маски“, въпреки че не притежава социалната заостреност и демократичен патос на най-ценните Вердиеви произведения, е ценен материал за разгъщане на първо място на вокалните възможности на изпълнителите. Ръководството на театъра, постановъчната трупа и всички участници в спектакъла могат да бъдат поздравени с осмисления и напълно професионално изграден спектакъл.

На първо място се налага работата на диригента Руслан Райчев. Ценното в неговото ръководство на този оперен спектакъл се заключава в това, че той подчинява всички изразни средства в солисти, хор и оркестър на един общ замисъл, на пълното разкриване на музикалната драматургия . Вокалната фраза в солистите е емоционално наситена и винаги осмислена, а оркестърът убедително допълва сценичните герои и мащабно изгражда кулминациите, които му отрежда авторът.

Успехът на спектакъла се обуславя и от общата концепция, разумно дадена от режисьор и диригент и напълно професионално превъплътена на сцената. Изхождайки от замисъла на автора, постановчиците правилно насочват вниманието си не към историческата обстановка, а върху психологическата драма на главните герои.

…М.Минев в ролята на крал Ричард бележи безспорен успех. Въпреки че партията носи определени трудности и риск, благодарение на своята техника и разумно постигнати нюанси артистът-певец насища ухото и убеждава зрителите.

Емил Бошнаков, сп.“Българска музика“, 1959 г., №4, стр.29030