ОТЗВУК ОТ ФОБИ В БНР ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЦВЕТАНА ТОНЧЕВА

1.Неделен следобед на 3 декември, 2023

Фестивалът на оперното и балетно изкуство в Стара Загора е в разгара си, а на 29 ноември публиката аплодира участниците в галаконцерта на младите певци, успешно завършили майсторските класове на двама знаменити български артисти: мецосопрана Веселина Кацарова и тенора Калуди Калудов.

Двете звезди с легендарни сценични кариери споделят впечатления от младите музиканти, с които работиха тази година, ярки спомени от предишни издания на ФОБИ и визията си за бъдещето на фестивала.

2. Неделен следобед на 10 декември, 2023

Предаването започва със спомените на Ема Жунич – музиковед. Родена в Стара Загора, където живее до днес, от няколко години тя завежда архива на Операта, но го изучава от около четири десетилетия. Редовните ни слушатели вероятно си спомнят изказването на големия ни тенор Калуди Калудов, който в изданието ни от 3 декември сподели, че може би най-яркото събитие, на което той е присъствал в Стара Загора, е гостуването на оперния театър от Гданск. Същото чух от Огнян Драганов и Младен Станев.

Удивителен човек е хормайсторът Младен Станев. Скромен, ненатрапчив, интелигентен, отличен професионалист, отдаден единствено на изкуството. Толкова вглъбен от самото начало на работата си в Старозагорската опера преди около две десетилетия, че тогава дори не е забелязал, че има Фестивал. Според него всеки във всяко свое проявление „живее за изкуство и за любов“. Вероятно защото той самият живее така в един от най-красивите и вдъхновяващи градове на България, града на липите, поетите и изкуствата. И така живеят колегите му от Старозагорската опера, поне с такива впечатления останах след като ги видях в действие на Фестивала за оперно и балетно изкуство. Хорът на Държавна опера Стара Загора е чудесен състав, установих го както на спектакъла на „Фауст“, който гледах в София наскоро, така и по време на двете първи вечери на фестивала със спектаклите на „Евгений Онегин“.

Оркестърът не отстъпва на хора, особено приятно впечатление оставят струнните. Солистите и съставите са умело ръководени от опитния главен диригент Ивайло Кринчев, който излъчва увереност и спокойствие на пулта. Тази година една от водещите солистки на Старозагорската опера дебютира на фестивала. Името ѝе Тамара Калинкина и стана известно у нас след началото на войната на Русия с Украйна, когато Калинкина и семейството ѝ, които живееха в Киев, потърсиха сигурност в България и се преместиха да живеят в Стара Загора.

На премиерата на 23 ноември великолепната Татяна на Тамара Калинкина блестеше на сцената заедно с убедителния актьор Валери Турманов в ролята на Онегин и опитния ни тенор и педагог Николай Моцов като Ленски. След премиерата Моцов бе отличен със Златна лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци по повод своя юбилей.

Особено приятно ми беше да се запозная лично с известния ни бас Ивайло Джуров, когото до този момент единствено бях слушала в записи от различни български сцени. Коментирайки неговото представяне като Гремин мога единствено да се присъединя към мнението на Веселина Кацарова, изказано в интервю за „Неделния следобед“: „И между другото, моят колега, господин Джуров – това беше за мен действително европейско ниво!…“.

Вторият спектакъл – на 24 ноември, представи още по-млад, по-ярък и по-вдъхновен солистичен състав, възторжено аплодиран от публиката.

В ролята на Ленски гледах чудесен тенор, когото никога досега не съм чувала. Името му е Ивайло Йовчев – за мен много приятно откритие, повече от убедителен както вокално, така и актьорски.

А като Онегин 26-годишният изключително обещаващ баритон Йосиф Славов буквално взриви залата от аплаузи. Специалистите с пълно право му предричат бляскаво бъдеще. Но все пак двете „перли в короната“ на тази постановка са двете Татяни: Тамара Калинкина и Беса Лугичи. Млади, красиви, талантливи, с чудесни гласове, тези две прекрасни момичета представиха може би най-популярния образ, създаден от Пушкин, по абсолютно различен, но еднакво прелестен и убедителен начин. Калинкина е ярка, емоционална, раздаваща се на сцената, вокалният образ е изключително внимателно изработен, всяка фраза, всеки тон е на мястото си, всичко говори за сериозен опит с партията, която всъщност е първата ѝ оперна роля, претворена на сцена, играна впоследствие в няколко европейски театъра. Прекрасната Беса Лугичи дори повече прилича на Татяна чисто визуално (повечето от нас си представят сестрите очевидно: Олга като блондинка, Татяна – тъмнокоса). Беса е по-скромна, обрана, дори стеснителна Татяна (което също абсолютно съвпада с образа на Пушкин). Естествено, произношението ѝ на руски език не е перфектно, както при Тамара Калинкина, но гласът ѝ е великолепен и вокалният образ – изумителен.

В заключение бих отбелязала, че ако имаше „европейско ниво“ на сцената в Стара Загора на 23 и 24 ноември, двете Татяни със сигурност допринесоха на първо място за впечатлението. Не бих искала да пропусна работата на режисьора Славчо Николов. Без да се опитва да прави от „Евгений Онегин“ „трилър“ или „екшън“, в който (отново цитирам Калуди Калудов) „певците скачат, бягат, мятат се по сцената и пеят ниско“, Николов представя изключително точен драматургичен прочит на пиесата. Поведението на всеки герой е внимателно анализирано и детайлно разработено, всички претворяват ролите си удивително ярко и убедително. И това важи за всяка партия и всеки изпълнител.

Не мога да пропусна чудесната Бавачка на Тереза Бракалова, очарователните и неустоими Олги: Глория Пенчева и Даниела Дякова, аристократичната и мила Ларина на Добринка Койнова, забавния и симпатичен Трике на Стоян Буюклиев (между другото още един съвсем млад певец, чието име трябва да запомним).

3.Неделен следобед на 24 декември, 2023

В очакване на големия празник Рождество Христово се връщаме към български музикални празници с особено и много важно място в културната ни история.

Отзвукът от Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора, започнат в изданията на предаването от 3 и 10 декември, завършва с разговор с Евдокия Здравкова-Хорозова – една от българските певчески легенди от втората половина на ХХ век, солистка на Старозагорската опера, оставила ярка следа в историята на родния оперен театър и с Любомир Кутин – организационен секретар на ФОБИ, син на изтъкнатия солист на Старозагорската опера от средата на миналия век Никола Кутин. Любомир Кутин е философ по образование и страстен меломан по призвание. Живее и работи във Варна. През 2003 г. защитава докторска дисертация на тема „Фестивалът като феномен на художествената култура“, издадена и като книга.