ОТЗВУК ОТ ФОБИ 2024: Текст към изложбата „Камен Чанев в снимки и документи“

Камен Чанев (27.08.1964 – 26.11.2020), оперен певец, тенор

Роден е в Сливен. Завършва с френски гимназията „Захари Стоянов“ в родния си град. Пее в детския хор „Дружна песен“, чийто ръководител е Методи Григоров, а по-късно и в смесения хор „Добри Чинтулов“. Първите уроци по пеене взема при проф. Сима Иванова, като продължава да работи с нея и след като е приет в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. След първи курс се прехвърля при Констанца Вачкова. Следва специализация в Рим, в Академията на Борис Христов, където работи с Александрина Милчева. Лауреат е на конкурса „Юси Бьорлинг“ в Швеция.

През 1992 г., в продължение на пет сезона, е солист на Софийската опера. От 1997 г. е за две години в Прага, след което гастролира с успех на най-престижните световни сцени: Арена ди Верона, оперните театри във Виена, Рим, Венеция, Берлин, Мюнхен…. В България, освен в София, гостува във всички оперни театри, но специално място заемат Пловдив и Стара Загора, където дни след дебюта си в Отело, на 6 ноември 2020 г., е покосен от Ковид. Остава завинаги там, погребан в двора на Катедралния храм „Св. Димитър“.

С колко малко изречения може да се опише животът на артиста. И колко много може още да се говори за него – за вълненията, съмненията, за часовете прекарани в разучаване на новата роля, в усъвършенстване на техниката, в търсене на точните акценти. Камен е един от певците, чието развитие съм следила отдавна. Още от граф Алмавива в „Севилският бръснар“ и Херцога в „Риголето“ в Софийската опера. Приказен, кристален, слънчев и затрогващ глас, винаги съпровождан от възторжен прием от публиката и огромни аплодисменти. После дойде Рудолф в „Бохеми“ с искрената любовна изповед, разкаянието, болката и беглата надежда. Колко искрен и чист беше като Касио в „Отело“! Ето, че стигам и до героичните образи, в които Камен майсторски разкриваше драматичните акценти, без да губи онази първа лекота, ефирност и свежест. Емблематична в неговото превъплъщение е ролята на Калаф „Турандот“. Радамес в „Аида“ беше героят пълководец, но и нежно влюбеният мъж. Същото беше и с Манрико в „Трубадур“ с ярко разграничаване на разкъсваната от дълг и отговорност палитра на емоциите. Спомням си и Дон Хозе в „Кармен“ с толкова развитата в образа обсесия към красивата циганка. Дон Карлос с по детски чистата емоция и експресия, Каварадоси в „Тоска“, който подхождаше толкова на чувствителността му, на естествената красота на тембъра му. Ще добавя и Туриду в „Селска честа“, Канио в „Палячи“, с които веднага приковаваше вниманието на зрителя.

Не го видях като Отело, роля, която мечтаеше да направи. Каза, че е готов за нея. Останахме с уговорката, да разговаряме след премиерата. Разговор, който не се състоя…

Камен се съхранява чрез конкурса за тенори, създаден от Таня Иванова, с първото издание в Пловдив, а второто в Стара Загора.
„Операта е изкуство, което трудно може да се опише… Ти се свързваш чрез гласа си с Господ. Защото единственият божествен инструмент това е гласът. Неслучайно в нашата източно православна традиция са забранени инструментите в църквата, защото единственият инструмент, Божият инструмент, е гласът. „Човешкият глас“, казваше Камен Чанев.

Светлана Димитрова
Текстът е създаден за изложбата „Камен Чанев в снимки и документи“
Изложбата е организирана от Фондация „Камен Чанев“ и е представена на 54. Фестивал на оперното и балетното изкуство – Стара Загора, със съдействието на Община Стара Загора, Държавна опера – Стара Загора и Държавна опера – Пловдив.
С благодарност към: Държавен архив – Сливен, Ваня Шишкова, Борислав Михов, Диман Панчев, Радостин Димитров, Асен Димитров, Регионална библиотека „„Сава Доброплодни“ – Сливен