ОТЗВУК ОТ ФОБИ 2024: Художникът Валентин Дончевски представи многоцветните си таланти на ФОБИ

26.11.2024 Долап.бг

На 25 ноември 2024 г. , като съпътстващо събитие на 54. Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ)– Стара Загора, известният художник Валентин Дончевски, по необичаен формат представи таланта си на поет, композитор и изпълнител.
През последните години фестивалът представи творци, чиито талант се проектира в различни артистични области. Досега художествени изложби вдигнаха музиканти и певци. Тази година е обратно – художник, който пее, композира и свири. Дончевски показа 6 авторски клипа, правени през настоящата година. „Съучастници“ в това дело са още Асен Загоров – режисьор, оператор и компютърен дизайн, Веселин Калчев – композитор и аранжьор и журналистът Стоян Стратиев – музикант, оператор и силно развито чувство на естет.
Преди да се излъчат клиповете, по време на събеседването, на екрана се прожектираха картини на Вальо Дончевски.
Пред фестивалната публика героят на вечерта сподели пиетета си към операта от най-ранно детство. Благодари на директора на Държавна опера Стара Загора Огнян Драганов, че е приел идеята му да разкрие и другите си таланти. Сподели, че в това фоайе е оставил почеркът си – подарена голяма картина, а на мястото на изчезналите гоблени по витражите по време на пожара в операта, сега са увеличени негови рисунки.
„Любовта ми към различните изкуства не е самоцел, сподели Дончевски.- Баба ми Зоя свиреше на китара, на която съм се учил и аз. Майка ми беше художничка, отлична ученичка на един от най-изявените живописци – Димитър Караджов. Всъщност и аз съм се докоснал до него в първите си стъпки към изобразителното изкуство. Дядо ми знаеше около 300 народни песни. Баща ми беше архитект. Имах голяма любов към книгите. Майки ми ме научи да чета, когато бях на 4 години. Може би от там идва пиетета ми към книгата, към писането на книги. В гимназията направихме рок-банда с колегите Недко Итинов и Владимир Чукич, които впоследствие станаха големи художници. С тях направихме една малка група. После свирехме в Радиозавода в Търново, където направихме изложба. Там написах и първия си текст за местния вестник. В казармата свирех в друга банда UKV 79.
Когато се върнах в Стара Загора, младите художници организираха изложба „Босо куче чука на вратата“. Тогава написах текст, който излезе в местния вестник „Септември“. После написах песен по текста на „Босо куче“.
Когато започнах да уча дъщеря ни да свири на китара разбрах, че мога да пиша песни. Първите две песни бяха за лошото куче и „Тихият пролетен дъжда…“ стихотворение от Николай Лилиев.
Сега дойде моментът да покажа 5-6 клипа, които са направени тази година“.
„Вальо Дончевски е творец с изключително интересни търсения, дръзновение и това не е самоцел. Творецът не копира света, в който живее, а създава паралелен свят, пречупен през неговото творчество, сподели доайенът на старозагорските художници, графикът Михаил Косев.- Вальо търси, открива и като не малко големи творци, плува, плува, плува, уморява с и спира да си почине в едно пристанище, което е наречено народно творчество. Неговият източник на вдъхновение, имаше такъв период, излиза от българската черга. Тя е многоцветна, понякога с противоречащи се цветове, един с друг не вървят, но има един трети, който ги балансира. Почивката в това пристанище му дава сили да продължи нататък.
Българската черга, българският костюм, са също като многогласното космическо акапелно пеене. Който успее да овладее това, се издига на друго, по-високо ниво“.
За първия клип „Само ти“ Дончевски разказа следното:“Веселин Калчев ми каза, че има една песен за България. Текстът трябва да е любовен като за жена, а да се разбира родината ни. Затова никой не можа да напише текст и да я изпее. Амбицирах се и можах да направя парчето“. Снимките са направени в Стара Загора и лично на мене ми прозвуча като любовно обяснение към града на липите.
Вторият клип е „Огнени сърца“. Подарен е на инвалидите с възможност да го ползват като химн. Впоследствие е трансформиран, добавени са още куплети. Песента е посветена на малкия човек, от който също зависи светът. Клипът е правен също в Стара Загора – на горния и долен шадраван, в околностите между Ягода и Тулово със специалното участие на прима балерината на Старозагорската опера Анелия Димитрова.
През 2018 г. е направен клипът „Завинаги“, реализиран със Стоян Стратиев. Клипът е заснет в ателието му. Посветен е на една детска любов.
Клипът „Кой си ти“ е свързан с голяма изложба на Валентин Дончевски в София, реализирана тази година през месец септември. Правен е като хепанинг на грамадна рисунка. Темата е свързана с въпроси, на които никой по света няма отговор: Кой си? Какъв си? Къде си? Къде отиваш?
„Думи за любов“ е посветен на Париж. Направен е в ателието, а после са добавени кадри, докато художникът е специализация в Париж.
Последното парче беше „Близнак на вятъра“. Клипът е направен на втория баир на каптажа през зимата. Правен е само с GSM. Това е дълъг текст, като народна песен, в блус вариант. Разказва за майка, на която ясновидка предсказва, че ще роди син, който като го отгледа да го пусне сам да се оправя по света. За тази цел трябва да заправи и нея и баща си, за да се научи сам да лети.
Знаковото събитие завърши с Господната молитва „Отче, наш…“ по музика на Дончевски, изпята от него на живо.
Всички клипове са в You Тube и всеки може да ги види и чуе.

Росица Ранчева