ОТЗВУК ОТ ФОБИ 2024: 110 години от рождението на Борис Христов почете 54 Фестивал на оперното и балетно изкуство – Стара Загора

27.11.2024 Долап.бг

Гала концерт „Българските баси за Борис Христов“, посветен на 110 години от рождението на великия бас Борис Христов, се състоя на 25 ноември 2024г. на сцената на Държавна опера- Стара Загора. Това е реверанс към забележителната личност и голям родолюбец, оставил непреходно музикално- изпълнителско изкуство на света.
Под диригентската палка на Димитър Косев, в галата участваха водещите баси-солисти от оперите на Бургас, Варна, Пловдив, Русе, София и Стара Загора – Божидар Божкилов, Делян Славов, Деян Вачков, Момчил Миланов, Петър Бучков, Юлиян Константинов.
Певците представиха репертоар, който е емблематичен за световните триумфи на Борис Христов.
Първата част започна с увертюра към операта „Атила“ от Джузепе Верди. Ария на Прочидо от операта „Сицилиански вечерни“ изпълни Деян Вачков. С ария на Банко от операта „Макбет“ на Верди се представи Петър Бучков. Куплети на Мефистофел из оп. „Фауст“ на Гуно изпя Момчил Миланов. Делян Славов беше избрал ария на Фиеско от „Симон Боканегра“ на Верди. Отново с Верди – ария на Крал Филип от „Дон Карлос“ се представи Юлиан Константинов. Ария на Лепорело от „Дон Жуан“ на Моцарт изпяха всички баси.
Втората част на галата започна с увертюра към операта „Набуко“ на Верди и Молитва на Закария от същата опера в изпълнение на Момчил Миланов. От там насетне всички арии бяха от руски композитори.
Младият, едва 31 годишен Божидар Божкилов – лице на своето младо поколение блестящо изпълни арията на възрастния княз Гремин от оп. „Евгений Онегин“ на Пьотр Илич Чайковски и на Иван Сусанин от операта „Живот за царя“ на Михаил Глинка. Арията на Алеко от едноименната опера на Сергей Рахманинов беше второто представяне на Деян Вачков. Ария на княз Галицки от „Княз Игор“ на Александър Бородин интерпретира Делян Славов.
Последните три изпълнения бяха по музика на Модест Мусоргски: Песен на Варлаам от оп. „Борис Годунов“ изпълни Петър Бучков и ария на Борис от „Борис Годунов“ – Юлиан Константинов. После на сцената излязоха шестимата баси за атрактивен финал – „Песен за бълхата“ (Ред. Н. Римски- Корсаков). Бисът беше ария на Клеветата от „Севилският бръснар“ на Росини.
Публиката дълго аплодира солистите, диригента Димитър Косев и прекрасния оркестър на Държавна опера Стара Загора.
Преди да започне концертът, на фона на мултимедия, прозвуча гласът на Борис Христов, записан по време на негово интервю. Той започна и завърши с думите, че целият си живот, всичките си сили и талант е отдал в името на България. През отделните арии отново звучеше неговият дълбок и мъдър глас, неговите послания към певците и към хората:
„Ние можем да се гордеем с нашето национално певческо изкуство. Затова започнахме с църковни песни, които отразяват най-добре миналото на нашето музикално изкуство…“
„Сигурен бях, че моят път е пеенето. Възможностите за учене в България бяха ограничени. Неможейки да постигна това, което желаех, задоволих се да пея като хорист в наши народни хорове, в които участваха от обущар до лекар, от адвокат до инженер и т.н. Те бяха създадени по причина на желаещите да пеят. В България тази страст към пеенето е разпространена. Фактът, че ми се отдаде възможност да замина за Италия, да напусна кариерата, която бях започнал да следвам като юрист, ме сложи в затруднение – психологически, материални. Не само на мене, но и на родителите ми. Моят брат и директорът на хор „Гусла“ Асен Димитров, настояваха да тръгна по желания от мене път“.
„За да бъде добре подготвен в една опера, артистът трябва да знае партиите на всички, с които участва в представлението. Това е много важно, защото само така се намира в пълната атмосфера на целия спектакъл. Разбира по-добре същността на идеите…И най-добре -всичко наизуст. Не ме питайте дали зная ариите в „Травиата“, защото там не съм пял и нямам никаква партия…“
„Записването на църковните песни започнах чрез хор „Гусла“, чрез хора на храм „Александър Невски“. По стечение на обстоятелствата провидението ми даде тази възможност, да се проява. Старая се естествено да нося винаги най-високо, според моите възможности, името на певец представител на Отечеството, на България.
Бавно съм преодолявал всички най-опасни препятствия, защото препятствията съществуват. Така както кариерата на започващия артист, както и на популярния артист. Бих казал дори, че колкото по-напред се върви, толкова по-голяма е отговорността“.
„Имам предпочитания към Борис Годунов, крал Филип, ролята на Иван Грозни или ролята на Агамемнон …Спокойно мога да кажа, че стъпвайки на сцената, моето лично аз изчезва. Това е може би едно от най-големите дарования, които Бог може да даде на един артист. Към това всеки артист може да се приближи много лесно – с упорит труд и най-важното – със желание, с влечение към неговата работа, което е дар от природата“.
„Направлението на моя живот: Вие знаете, че аз бях юрист. Че точно Мусоргски, може би, повлия така силно върху моя дух, за да сменя пътя на моя живот. В мене се зароди желанието да интерпретирам този свят, който той създаде. Мисля, че в голяма част съм успял. Не мисля, в никакъв случай, че съм постигнал съвършенство да предам неговите идеи. Защото изкуството е безкрайно.
Пожелавам на певците, които ще следват след мене, да се интересуват повече в тази област. Да се стараят. Да се задълбочат още повече от мене. И стараейки се, за извадят и те нещо от тази огромна съкровищница. Ако съм успял в това мое дело, ще бъда щастлив. Ако съм сгрешил -искам извинение“.
Гала концертът „Български баси за Борис Христов“, посветен на 110 години от рождението на великия оперен артист, педагог и дарител е част от проект , своеобразно продължение на организираните от Музея „Борис Христов“ гала концерти и събития в Москва, Санкт Петербург, Берлин, Виена, Рим, Братислава, Ню Йорк, Вашингтон, Торонто, Отава, Монреал. Тези инициативи пазят жива паметта за Борис Христов и представят новите поколения български творци по света.
Росица Ранчева