ОТЕЛО с Красимира Стоянова и Желко Лучич открива оперната 2024 на Старозагорската опера

Автор: "Държавна опера - Стара Загора" · 22.01.2024

Най-очакваното събитие още в началото на звездната оперна 2024 година на Държавна опера-Стара Загора ще се състои на 9 февруари. На сцената на Старозагорската опера от 19.00 часа ще бъде представен спектакъла на операта „Отело” от Джузепе Верди. Звезден солистичен състав ще очарова почитателите на оперното изкуство, които ще имат неповторимия шанс да видят и чуят за първи път в ролята на Дездемона златния глас на България оперната дива Красимира Стоянова. Световният баритон Желко Лучич ще се превъплъти в ролята на коварния Яго, а българският тенор, солист на Софийска опера и балет Мартин Илиев ще е в ролята на Отело. Спектакъла ще дирижира маестро Ивайло Кринчев. Възстановката е на режисьора Огнян Драганов. В спектакъла на 9 февруари участват още солистите Ивайло Йовчев /в ролята на Касио/, Александър Марулев /Лодовико/, Вивиен Георгиев /Емилия/, Стоян Буюклиев /Родриго/, Живко Добрев /Монтано/, оркестър, хор и балет на Държавна опера-Стара Загора, представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур”.

Звездата на Метрополитън опера – сръбският баритон Желко Лучич гостува за трети път в Старозагорската опера. За първи път почитателите на неговото изкуство го видяха през лятото на 2021 година на сцената на Античния форум „Августа Траяна” в ролята на барон Скарпия от операта „Тоска” от Пучини, а през лятото на 2023 година – блесна отново на открито в ролята на Граф ди Луна от операта „Трубадур” на Верди. На 9 февруари меломаните ще го видят в още една негова коронна роля, донесла му световно признание на най-големите оперни сцени.

„Отело“ от Джузепе Верди на Държавна опера-Стара Загора е впечатляваща постановка, създадена с изключителното съдействие на Община Стара Загора. С нея на 24 ноември 2014 г. бе открито 45-тото издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. Сценографията и костюмите на „Отело” са последната съвместна работа на художниците Цветанка Петкова-Стойнова и Борис Стойнов, свързани трайно със Старозагорската опера и оставили ярка следа в облика на съвременното българско оперно и балетно изкуство.

ОТЕЛО с Красимира Стоянова и Желко Лучич – видео

Изключителната Красимира Стоянова – за първи път на старозагорска сцена

Прелиствайки страниците на десетки статии за изявите на сопраното КРАСИМИРА СТОЯНОВА през последните години, се срещаме с възторжените отзиви на професионални критици и почитатели от всички краища на света. Оперната дива е определяна като „поздрав от златния век на оперното пеене. Когато добрите във всичко все още бяха на сцената, когато Моцарт и Верди не формираха вокален контраст, когато звезди без блясък блестяха на небесния свод – и то сами, а не благодарение на PR или пазарни усилия. Стоянова, най-универсалната от всички настоящи сопрани от клас А, не би била подходяща за никакви фанфари, както можете да видите и чуете във всяка певческа фраза, която извайва”.

При всяка роля на оперната дива тя е титулувана през годините за „най-добрата на всички времена”, „кралицата на вечерта”, „грандиозна Стоянова”, „събитието Красимира Стоянова”, „гласът-страдивариус”, „зашеметяваща Стоянова”, а ето и няколко реда от отзив със заглавие: „Една необикновена Красимира Стоянова извисява възраждането на „Кавалерът на розата” във Виена”: „Гласът й, разкошен, топъл и пълен с цветове, се издигаше с полирана красота над оркестъра и се свеждаше до съзерцателен шепот по време на монолога на Маршалката в първо действие. Човек можеше да проследи контура на мислите на тази аристократична жена, нейния страх от остаряването и нейната мъдрост приемайки всичко, което й поднася съдбата, тъй като Стоянова очертава всяка дума и реплика с яснота и мисъл. Играта й беше невероятна, тъй като всеки поглед, всяко накланяне на главата и тихата й поза излъчваха достойнство, авторитет, тъга и нежност. Нямаше нужда от субтитри на какъвто и да е език, когато Стоянова пристигна в странноприемницата в трето действие. Беше спиращо дъха, сърцераздирателно, майсторско изпълнение.” /24.12.2022, Ако Имамура, https://bachtrack.com/.

И още:

„Лъчезарният сопранов глас на Красимира Стоянова е перфектен за този репертоар, чийто характер тя може да изрази напълно. Тя намира точната характеристика за всяка роля, има готови верните цветове и напълно се потапя в ролята, овладява я, въплъщава героините на сто процента и с цялата страст, с която разполага. Нейният творчески талант е толкова стилен и уверен, че емоционалната страна е изразена напълно правилно и с вкус. Само по този начин може да даде на любителя на операта интензивно изживяване на музиката, отвъд вокалното удоволствие…” /pizzicato, 22/12/2016/.

„Стоянова впечатлява с вокалното си техническо и стилово съвършенство, което използва по възхитително непретенциозен начин. Никакви ридания, никакви спонтанни „естествени звуци“ не са интегрирани тук, за да поддържат музикалното съдържание, нито вокалните недостатъци трябва да бъдат прикривани с такива средства. Сопраното интерпретира персонажите на Верди, използвайки единствено вокалните си възможности – а те са огромни…”/klassik.com, Бенджамин Кюнцел, 3 юли 2014 г./.

„От първата до последната нота тя придава на своята Дездемона форма на достоверност, която незабавно трогва. Дори начинът, по който тя претворява името „Отело” в звук в края на любовния дует, е безпогрешен. В четвъртото действие сопраното омагьосва с ефирно дискантно пиано и спиращо дъха легато. Учудващо е с каква привидна лекота Стоянова успява да води гласа си, как развива онези деликатни високи нотки от буйната средна гама или ги докосва неочаквано. Красмира Стоянова е истинският център на този запис. Трябва да се чуе тази Дездемона.”/ klassik.com, 1 март 2014 г./

КРАСИМИРА СТОЯНОВА е родена във Велико Търново. Завършва Средното музикално училище “Веселин Стоянов“ в Русе със специалност цигулка. Дипломира се в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив със специалности цигулка, пеене и музикална педагогика, след което работи няколко години като цигуларка в Пловдивската филхармония, Академичния оркестър при Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и Нов симфоничен оркестър.

Своя професионален дебют като оперна певица прави с ролята на Джилда в операта „Риголето“ от Верди през 1995 година в Софийската националната опера, където през следващите 4 години участва в новите постановки на оперите „Сватбата на Фигаро“, „Идоменей“, „Милосърдието на Тит“ от Моцарт, „Еврейката“ от Халеви, „Гуарани“ и „Фоска“ от Гомес.

След успешен дебют в Щаатсопер Виена през 1998 г. е ангажирана в ансамбъла на театъра, където от 1999 до 2003 е щатна солистка.

От есента на 2003 до момента е постянен гост -солист там. В същия театър участва в новите постановки на оперите „Фалстаф“ / Аличе, „Вилисите“ / Анна, „Отело“ / Дездемона, „Дон Карлос“ / Елизабета, „Ариадне от Наксос“ / Ариадне, „Русалка“, а освен това пее в спектаклите на „Травиата“ / Виолета, „Бохеми“ / Мими, „Палячи“ / Неда, „Турандот“ / Лиу, „Хофманови разкази“ / Антония, „Сватбата на Фигаро“ / Графиня, „Дон Жуан“ / Донна Анна, „Симон Боканегра“ / Амелия, „Еврейката“ / Рашел и др.

През 2009 г. Красимира Стоянова е удостоена с почетната титла „Камерзенгерин“ на Щаатсопер-Виена.

Нейната международна кариера се развива бързо и я отвежда в най-престижните оперни театри и концертни зали по света – Метрополитън опера и Карнеги хол в Ню Йорк, Кралската опера Ковънт гардън и Роял Албърт хол в Лондон, Миланската скала, Дойче опер, Щаатсопер и Концертхаус Берлин, Музиферайн и Концертхаус Виена, Залцбургски фестивал, Номори опера Токио, Театро Колон Буенос Аирес, Баварската опера Мюнхен и др.

След дебюта й през есента 2001 г. в Метрополитън опера в ролята на Виолета в „Травиата“ от Верди следват през годините до сега спектакли на „Турандот“ и „Бохеми“ от Пучини, „Дон Жуан“ от Моцарт, „Отело“ и „Аида” от Верди, „Палячи“ от Леонкавало и „Кармен“ от Бизе.

През лятото на 2003 г. с ролята на Антония в операта „Хофманови разкази“ от Офенбах дебютира на Залцбургския фестивал, където през годините пее в концерти под диригентството на Рикардо Мути, Зубин Мета, Марис Янсонс.

През 2014 г. пее в посветената на 150-тата годишнина от рождението на Рихард Щраус постановка на „Кавалерът на розата“, която, след като има голям успех, е повторена и през лятото на 2015 г. На същия фестивал през 2016 г. изпълнява главната роля в новата постановка на операта “Любовта на Даная“ от Рихард Щраус. Пак там през 2017 участва в концертно изпълнение на „Лукреция Борджиа“ от Доницети, както и песенен рецитал.

Работила е с диригентите Рикардо Мути, Зубин Мета, Жорж Претр, Сър Колин Дейвис, Бернард Хайтинг, Марис Янсонс, Сейджи Озава, Мюнг-Вунг Чунг, Франц Велзер-Мьост, Фабио Луизи, Даниеле Гати и др.

Красимира Стоянова е записала 4 компакт диска с оперни арии към звукозаписна компания „Орфео“, наградени с различни престижни награди –

„I palpiti d’amor“ – с диригент Фридрих Хайдер

„Slavic opera arias“ – с диригент Павел Балев

„Verdi“ – с диригент Павел Балев

“Verismo“ – с диригент Павел Балев

И четирите диска са с Мюнхенски радио оркестър.

Към Музикална къща „Гега Ню“ е записала диска „Sogno d’Or“ с всички публикувани песни на Пучини. Има издадени дискове от концерти с нейно участие с оркестрите на: Баварското радио, Чикагски симфоничен оркестър, Концертгебау, Виенски симфоници под диригентството на Марис Янсонс, Рикардо Мути и Жорж Претр, „Отело“ на Верди с диригент Рикардо Мути и Чикагския симфоничен оркестър, “Мария ди Роан“ от Доницети за „Опера Рара“, „Дзингари“ на Леонкавало с диригент Карло Рици, за „Опера Рара“.

Издадени са DVD с нейно участие:

„Еврейката“ от Халеви с Щаатсопер-Виена

„Отело“ от Верди с Театро Лисео-Барселона

„Евгений Онегин“ от Чайковски с Нидерландска опера-Амстердам

„Евгений Онегин“ от Чайковски с Краска опера Ковънт Гардън-Лондон

„Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус от Залцбургски фестивал. “Любовта на Даная“ от Рихард Щраус от Залцбургски фестивал “Реквием“ от Верди с Оперния театър-Цюрих

Камерната музика е изключително обичан жанр от Красимира Стоянова.

Имала е песенни вечери в Карнеги хол-Ню Йорк, Щаатсопер и Музикферайн-Виена, Опера Бастий-Париж, Операта във Франкфурт, Баварската опера-Мюнхен, Миланската Скала, Оперния театър в Цюрих, на фестивала “Пиано Екстраваганца“ в София, на фестивала “Вечери в Балабановата къща“, както и на ММФ “Мартенски музикални дни“.