„Нестинарка“ на сцената на Античния форум

Великолепният балет „Нестинарка“ по музика на Марин Големинов  щеможе да видите на 19 юли от 21 часа на сцената на Античен форум Августа Траяна. С този спектакъл се откриват традиционните Музикални вечери на Античен форум с Държавна опера-Стара Загора.

Олеся Пантикина поставя култовата танцова драма по оригиналната хореография на Маргарита Арнаудова. Сценографията е на Иван Токаджиев, костюмите на Ана-Мария Токаджиева – по оригиналните идеи на Мария Трендафилова. В главните роли ще танцуват Анелия Димитрова, Веса Тонова, Фиорди Лоха, Станко Танев и Ивайло Янев.

В „Нестинарка“ участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора, в която танцуват балетни артисти от България, Албания, Великобритания, Франция, Италия, Япония, Тайван, Южна Корея, децата от ДЮСОБ „Маргаритки“, представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“. „Нестинарка“ е първото голямо българско балетно заглавие, което влиза в репертоара на международната трупа на балета на Старозагорска опера. Заслугата легендарният спектакъл, поставен в тази т. нар. „голяма версия“ в Софийската опера от 1986 г.,  да се възстанови в Стара Загора е на Силвия Томова, артистичен директор на балетната трупа.

Спектакълът се посвещава на 90 години български балет и 110-та годишнина от рождението на великия български композитор Марин Големинов, оставил ярка следа в българското и световното музикално наследство.

 „Възраждането на спектакъл като „Нестинарка” е много голям проект. Той е решен полифонично, участва огромен ансамбъл и изисква изключителни солисти. Възстановката му е много сложна работа, а и аз гледам на нея наистина като възстановка на оригинала, а не като възможност за собствена творческа изява. Свела съм моята намеса до абсолютния минимум.“ – казва Олеся Пантикина, хореограф на спектакъла и дъщеря на Маргарита Арнаудова.

„Нестинарка“- балет е първата творба на Марин Големинов, поставена на сцената на Старозагорска опера на 1967 г., хореография и постановка Нина Кираджиева-гост, диригент Веселин Ненов, художници Нева и Никола Тузсузови-гости. Следващата премиера е на 20.09.2005 г., хореография, постановка и режисура Петър Луканов-гост, художник Иван Савов-гост.

Осем са самостоятелните балетни спектакли, поставени от Маргарита Арнаудова на сцената на Старозагорска опера, нейна е и хореографията в операта „Таис“ от Масне.

„Нестинарка” на Държавна опера – Стара Загора в 21 век е забележително събитие – за града, за България, за света. Всяко движение и жест, изваяни от Маргарита Арнаудова преди 30 години са толкова модерни и днес. Този балет, тази танцова драма би имала огромен успех по цялото земно кълбо, където и да бъде поставена. Особено в 21 век. Той, казват е векът на духовността. Индустриалната революция е избухнала, техническата революция е победила.

Борбата?! Тя се води в човешката душа и когато изкуството разказва с най-категоричния език на света за тази борба, всички разбират за какво иде реч. Страстите в човешката душа!“

www.dolap.bg

„И след 78 години от своето създаване „Нестинарка“ съхранява своето модерно начало, здраво втъкано в творбата на българския композитор. Положена на основите на експресията, танцовата драма разкрива двуначалието на българската душа – езичеството и християнството. Извикана за нов живот, хореографията, създадена приживе от голямата Маргарита Арнаудова, възкръсна на сцената на Старозагорската опера. Музиката сякаш е изведена от дълбините на времето от композитора с образната тъкан и пластичност, постигнати от човешкото тяло.

Постановката на сцената на Старозагорската опера е доказателство колко силна и завладяваща може да бъде една сценична творба, когато вземаш от друг образен свят най-силното, най-яркото, използвайки възможностите на човешкото тяло да постигне границите на финеса в своите движения или гротеската като друг език в пластичния изказ на същото това човешко тяло.“

Донка Йотова, в.“Национална Бизнес поща“

Сюжетът на Нестинарка е чудна смесица от староезически представи и по-нови християнски преживявания. Върху широката основа на народния обичай се развива личната драма на главната героиня Демна. Действието се развива в едно нестинарско село в Странджа и село в югозападна България.

Съдържание

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Пролог

Демна е изпълнена с трепетно очакване. Днес е денят на св.св. Константин и Елена. Тя за първи път в живота си ще играе върху огъня в чест на св. Константин, на когото се е обрекла.

Първа картина

Демна излиза сред нивите, опиянена от радостно чувство. Не забелязва приближилия се момък. Другоселецът Найден, който отива в нестинарското село да наблюдава игрите върху огъня, изненадващо застава на пътя й. Между тях пламват чувства. Разделят се след като Найден изтръгва от нея обещание да му пристане.

Втора картина

Светилището. Старейшините – Старецът нестинар и Струна изнасят иконата на св. Константин от мястото, в което тя се е съхранявала в нощта преди празника и я понасят към оброчището. Демна в унес пристъпва след иконата.

Трета картина

Шествието. Шествие от нестинари съпровожда иконата до мястото на игрите, където ги чака разпалената жарава. Найден е ням свидетел на странното зрелище. Старецът обикаля огъня в молитва към св. Константин за закрила от бедствие и плодородие. Струна раздухва тлеещите въглени.

Четвърта картина

Танц върху огъня. Струна като трескава нагазва в жаравата. След нея една по една са „прихванати“ другите нестинарки. Развихря се екзалтиран нестинарски танц върху огъня. Демна усеща в тялото си непознати сили и се хвърля в огнения харман. Смаян Найден мисли, че тя ще изгори, разбутва навалицата и я грабва от огъня.

Интермедия без музика

Любовта на Демна и Найден става все по-силна. Демна е пристанала на Найден и той я води вкъщи.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Пета картина

Жътва в селото на Найден. Найден води невестата си към родния си дом през житните ниви.

Шеста картина

Селото на Найден. Майката на Найден и цялото село се струпва да посрещне младоженците. Всички са любопитни да видят булката. Неочаквано се появява Струна, за да й напомни за обета й към св. Константин, който тя е престъпила. Злите езици на клюката не закъсняват – булката е магьосница – нестинарка.

Седма картина

Домът на Найден и Демна. Демна е сама. Клюката е отровила сърцето на Найден. Когато се връща вкъщи той е пиян и гневен. Сляп е за страданията на Демна. Тя е отчаяна, и загубила всичките си надежди за семейство и щастие. Струна е тук, за да утеши кръщелницата си, но единствения път, който е в състояние да й посочи – е този към огъня.

Осма картина

Денят на св.св. Константин и Елена в селото на Найден. Една година по-късно. На мегдана млади и стари играят хора. Най-добрият танцьор е Кольо, приятелят на Найден. Демна е тъжна и Кольо се мъчи да я разведри. Усетила радост от празника, за първи път от година насам, тя се хваща за хорото и дори се надиграва с Кольо. Жегнат от ревност Найден се нахвърля върху Кольо. Хорото се разтурва.

Епилог

Демна в умопомрачение се връща в дома си. Тя е убедена, че всички злини й се случват задето се е отметнала от обета си към св. Константин. Вижда пламъците в огнището и се втурва към него, за да стъпи боса в огъня. Пред очите й се смесват различни образи. Демна изгаря в живия огън в ръцете на Найден.