Непознатият диамант-оперетата „Херцогинята на Чикаго“
На 7 февруари от 19 часа и на 9 февруари от 16 часа са премиерните спектакли на оперетата „Херцогинята на Чикаго“ от Имре Калман. Произведението, което за първи път се представя на сцената на Операта, е създадено по либретото на Юлиус Бремер и Алфред Грюнвалд, а преработката на текста е на Румен Нейков, негов /в съавторство с Мария Нейкова/ е и преводът.
Режисьор на тази изящна, но по-малко позната оперета на Имре Калман е проф.Румен Нейков. Диригент е Владимир Бошнаков, сценографията е на Тодор Демеров, а костюмите – на Антония Попова. Вихрените танци в спектакъла са хореографски поставени от талантливи артисти на балетната трупа – Пенка Димитрова и Биляна Чолакова.
В творческия състав на оперетата са и изявените солисти на Държавна опера-Стара Загора
Милко Михайлов, Николай Моцов, Яница Нешева, Нели Нечева, Камелия Стойчева, Тереза Бракалова, Елена Петрова, Александър Марулев, Евгений Арабаджиев, Иван Кабамитов, Теодор Петков, участват още Игнат Желев, Петър Янкулов, Нина Димитрова, Пролет Пенчева, Илиян Вичев, Румен Какамъков, Милен Стойков и Велин Ингилизов и Борислав Георгиев от ДЮСОБ“Маргаритки“, солисти, хор, балет и оркестър на Държавна опера Стара Загора.
„Подготвяме една изключително красива, мелодична, атрактивна постановка, която зрителят ще заобича. „Херцогинята на Чикаго“ не е от познатите произведения на Калман, защото е трудна за вокално изпълнение творба. Това е третата и премиера в България и първа извън столицата. Писана е през 1928 г., а темата е актуална и днес – нахлуването на американската култура в Европа“ – споделя проф.Румен Нейков, режисьор.
Ето какво мислят и солистите в главните роли:
Милко Михайлов – „Да, тази оперета е много трудна за изпълнение, изисква широк певчески диапазон, който все по-трудно се намира в театрите у нас. Изисква и голям състав персонажи. Но е много красива оперета, сюжетът не е елементарен, а певческите номера са виртуозни.
Иван Кабамитов – „В оперетата има закачка между Европа и Америка. Сработването между нас, артистите, е много добро, има позитивна енергия, която публиката веднага ще усети“
Тереза Бракалова – „Публиката ще хареса този хепи-енд, в който всички се обичаме, а това е важно за оперетата – да носи хубави емоции“
Елена Петрова – „Най-комфортно за мен е да работя с хора, на които можеш да разчиташ. В тази оперета музиката е много запомняща се, мелодична, динапична, публиката ще си я тананика на излизане от залата“
Яница Нешева – „Музиката на „Херцогинята на Чикаго“ показва един много различен Калман от всичко, което съм слушала и изпълнявала досега от този композитор. Тази музика ми прилича повече на музика на мюзикъл, отколкото на оперета. Тя звучи много модерно, съвременно, младежки.“
Първото изпълнение на „Херцогинята на Чикаго“ е на 6 април 1928 г., Театер ан дер Вийн, Виена, а първо изпълнение в България – през 1929 г. в Кооперативен театър
Действието се развива през 20-те години на 20 век, епохата на джаза и чарлстона, в Будапеща и в столицата на измисленото европейско кралство Силвария.
Интригата в тази оперета се върти около богатата млада американка от Чикаго мис Мери Лойд. Тя се е обзаложила с нейните приятелки, че в Европа може всичко и всеки да купи с парите си. В това време във фалиралата европейска държавица Силвария принц Шандор Борис и неговите министри се опитват да отвлекат вниманието на сънародниците си, като подготвят кралска сватба. За целта принцът престолонаследник трябва да сключи предбрачен договор със своята приятелка от детинство и също обедняла принцеса от Морения – Розмари, която всъщност не обича.
Виенският валс и чарлстонът, чардашът и фокстротът, американският прагматизъм и романтиката на аристократична Европа "се сблъскват" в оперетата "Херцогинята на Чикаго" от Имре Калман . Сблъсъкът е между парите и любовта, която накрая побеждава – както е характерно за жанра.
Оперетата е създадена в края на 20-те години на миналия век в епохата на "великата депресия" и "арт деко", на елегантността и хедонистичния начин на живот. Това е времето, когато американският мюзикъл е на път да превземе сцените на Европа. Именно тези нови жанрове вдъхновяват създаването на произведението, в което се срещат класическата оперетна традиция с фокстрота и чарлстона.
Любовта отново е в основата на сюжета, този път между европейски аристократ и богата наследница на чикагски новобогаташ. Либретото е с модерната за епохата сатирична острота към навлизането на американската култура в Европа.
