Камерната опера „Двамата свенливци“ на 21 май
На 21 май от 19 часа на сцената на Държавна опера – Стара Загора, ще оживее едноактната камерна опера „Двамата свенливци“ по музика на големия италиански композитор Нино Рота.
Спектакълът е съвместна продукция на Старозагорската опера и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. Аранжиментът за камерен оркестър е на Виктор Крумов и Мирослав Георгиев, които ще дирижират спектаклите. Режисьор е Огнян Драганов, сценографията е на Венцислав Петров, костюмите са на Теодора Джамбазова. През последните години Държавна опера – Стара Загора, приоритетно включва в програмата си спектакли и концерти, специално подготвени с участието на ученици от НУМСИ „Христина Морфова” – Стара Загора, и студенти от НМА „Проф. Панчо Владигеров” – София. Предоставянето на възможности за сценични изяви на бъдещите професионални изпълнители е от изключителна важност за тяхното развитие и израстване и е заложено в концепцията на директора Огнян Драганов.
На 21 май в спектакъла участват солистите на Държавна опера-Стара Загора Ивона Иванова, Костадин Якшев, Живко Добрев, Никола Марулев и студентите от НМА Анастасия Алтухова, Светозара Койнарска, Стоян Буюклиев, Милена Гемеджиева, Анджела Гелева, Симона Тодорова, Мария-Магдалена Недкова, Лора Радева, Анна Янкова, Мериам Шамс.По-голямата част от студентите са вече щатни артист-хористи на Държавна опера-Стара Загора, имат роли в постановки на операта и реализираха няколко самостоятелни концерта в залата на Регионална библиотека “Захарий Княжески”.
Едноактната комична опера „Двамата свенливци“ е създадена като радиопродукция през 1950г. Първото ѝ изпълнение в ефир било осъществено на 15 ноември 1950г. под диригентството на Маестро Франко Ферара. Първата оперна постановка била в Лондонския Клуб театър „Скала“ на 17 март 1952г. Последвали постановки в Театро Петруцели, Бари и Театро Доницети в Бергамо. Операта била написана по текст на Сузо Чекки Д’Амико под заглавието „I due timidi“ (Двамата Свенливци). Действието се развива в малък квартал в периферията на един модерен град, в средата на миналия век.
В двора има обущарска работилничка, стаичка за портиера, а вътре се помещават Пансион Гуидоти, апартаментът на Мариуча и кабинетът на д-р Синизгали. С изгрева на зората се оживява този двор на интересни персонажи – Обущарят Виторио, ироничен наблюдател на всичко случващо се, трите девойки Мария, Лучия и Лиза, които коментират любезно, но с насмешка събитията, вълнуващи двора; портиерът Виторио, който не може да откаже поредната услуга да купи литър мляко на Лучия. Мариуча е пианистка. Тя не се харесва много на „слушателите“ на нейните упражнения по пиано, но всички са любезни с нея. Тази е и една от характерните черти на обществото там – задължителната етика, уви, не винаги искрена. Мариуча обича за първи път в живота си Раймондо, младежа, с когото се срещнали преди година и се влюбили силно и всеотдайно. Цяла година Раймондо, влюбен и мечтател, обикаля около двора и Пансиона, но няма смелост да признае на Мариуча колко много я обича. Мариуча също цяла година мечтае силно да му разкрие любовта си. Разговаря с него, когато е сама, потънала и отдадена изцяло на голямата неосъществима любов. Най-после Раймондо решава да потърси стая в Пансиона, за да бъде близко до любимата. Случва се „непредвидимото“ зло, което решава любовната съдба на тези двама свенливи, чисти по душа млади хора. Раймондо се показва на прозореца, за да зърне Мариуча, щората пада върху главата му и той изпада в безсъзнание. Смут и тревога сред обитателите на двора. Мариуча припада и остава в безсъзнание, когато узнава,че Раймондо е ранен, а може и да е умрял. Втурва се Докторът да спасява и двамата, които бълнувайки разказват за прекрасната си чиста, свенлива любов – Раймондо на зрялата руса Хазяйка – г-жа Гуидоти, а Мариуча на Доктор Синизгали. Грешка, струваща скъпо на милите Свенливци. Двамата самотни господа това и чакат и докрай зорко бдят над тази „любов“, така че Раймондо и Мариуча не успяват да се срещнат.
Раймондо се оженва за зрялата руса Хазяйка, а Мариуча – за Доктора. Каква свенливост! Трагичен край на една първа, невинна, нежна, изпълнена с мечти Любов! Минава време – Мариуча има две дечица, а Раймондо управлява строго Пансион Гуидоти. Мариуча вече не е толкова хубава, няма време и пари за това, а и много рядко свири на пиано. Но, когато Раймондо чуе звуците, които нежно е обичал, протестира на висок глас, а Мариуча затръшва прозореца ядно… А две от девойките в двора се омъжват за Обущаря Виторио и Пиколото.
