Кабаре в Операта отново на 14 април
На 14 април от 16 часа в новата камерна Сцена 234 /Сцена в джоба/ на Опера Стара Загора ще бъде втората премиера на Кабаре в Операта – с три съвременни камерни опери, представени в една по-различна обстановка.Режисьор е Мортен Роесен / Дания/, диригент Антъни Арморе / Австрия/, сценограф Златна Михайлова, хореограф Ромина Славова, участват солисти, балет и оркестър на Държавна опера-Стара Загора.
Трите камерни опери са от немските композитори Курт Вайл и Паул Хиндемит – две емблематични имена от световния музикален свят, за съжаление – не толкова добре познати в България.Техните авангардни музикално-театрални идеи заслужават да бъдат достояние на колкото може по-голям кръг от зрители. „Махагони“ и „Седемте смъртни гряха“ са камерните опери от Курт Вайл, по либрето на големия драматург Бертолд Брехт –изключителен немски творец. Съвместната им работа има огромна роля за изграждането на нова театрална естетика през 20 век. Не без значение е, все още невероятно-актуалното послание на тези творби,чието лице е остра социална карикатура на обществото на потреблението.„Напред и назад“ е с автор Паул Хиндемит –един от най-значимите немски композитори на 20 век.
" Малката Махагони" е продуцирана за първи път на един нов немски Фестивал за камерна музика в Баден-Баден , на 17 юли 1927 год. Самият Брехт е режисьор. Махагони е кратка, епична пиеса, която просто показва изводите за неустоимия упадък на съществуващия социален ред.
„ Напред и назад“ е опера-скеч, която Паул Хиндемит пише за колекцията от оперни миниатюри, представени на 17 юли 1927 год. на музикален фестивал в Баден-Баден. Творбата трае само 12 минути. Действието, като в един дяволски палиндром,се развива напред и след това отзад-напред. Разгръща се трагедия,която включва ревност, убийство и самоубийство.Всичко това се повтаря и в обратен ред, и така творбата има щастлив край! „Седемте смъртни гряха“ е първата работа на Курт Вайл след бягството му от Германия. И този път композиторът си сътрудничи с Бертолд Брехт, за да създаде тази „опера-балет“, в която главната героиня Анна е представена с две изпълнителки – певица /Анна І/,която показва външните черти на героинята, и танцьорка /Анна ІІ/,олицетворение на вътрешния й характер.
Операта разказва историята на момиче, което напуска дома си, за да си намери работа в различни големи американски градове, надявайки се да спечели достатъчно пари за да може семейството й да си построи къща на брега на река Мисисипи. По пътя тя се „изкушава“ от всеки един от седемте библейски грехове. Брехт обръща нещата. Той ги показва не като морални прегрешения, а като епизодични коментари за конфликтите между морала и парите, които неизбежно се появяват в едно капиталистическо общество.
Солисти: Петя Петрова, Емилия Иванова, Емилия Джурова, Нели Нечева, Тереза Бракалова, Елена Мишинова, Николай Моцов, Милко Михайлов, Иван Кабамитов, Ивайло Йовчев, Игнат Желев, Мехмет Бурхание /Турция/, Мартин Русинов, Георги Динев, Теодор Петков, Петър Янкулов, Маргарита Ташева, Лора Монева-Георгиева.
„….музиката на „Махагони“ поднесена от камерния оркестър под диригентството на австриеца Антъни Арморе се оказа много приятна смесица от класика, джаз, поп парчета и мюзикъли. И тук трябва да кажа добри думи за сценографията и костюмите на старозагорката Златна Михайлова, за хореографията на другото старозагорско момиче Ромина Славова и за режисьорския успех на датчанина Мортен Роесен. Гениално е решението на Златна да унифицира всички костюми – на жени и мъже, на балерини и балетисти, така както целият свят е обут с дънки и облечен с всевъзможно разрисувани фланелки и потници. Особено голяма актьорска трудност е липсата на опорни точки в средата – местенца, където да се подпрат по време на представлението, да си отдъхнат и пр. По Брехтовски и по Юрий Любимовски подиумът се превърна за действащите лица в света, в който живеят – маси, кревати, зали… така несъществуващи, както е измислен и мечтаният град Махагони. На всичко отгоре в третата опера подиумът „се разшири“ на юг и действието се разиграваше и върху цялото огромно сценично пространство, придружено с различни ефекти.
За компенсация на търсеното празно пространство, т.е. човекът в големия свят, който по един или друг начин го ограбва най-напред духовно, а сетне го убива, се включи актьорлъкът на нахъсаните млади и талантливи артисти, които по възможно най-добрия начин пресъздадоха героите си. Красивите солистки Нели Нечева в ролята на Беси и Елена Мишинова – Джеси развихриха мечтите си за пари, за уиски, за безгрижни компании, за лесен живот. Но в този свят уискито е скъпо. Евтино само е младото женско тяло. Много приятно и гласово и актьорски се защити и мъжката част от „купона“ Ивайло Йовчев, Игнат Желев, Мехмед Бурхание и Мартин Начев.
Общото впечатление е за един добре обмислен и с много актуални послания естетски спектакъл.“
Росица Ранчева за www.dolap.bg
