Из интервюто на Сабрина Боско – ТАНЦЪТ – ФОКУСЪТ В МОЯ ЖИВОТ

На 25 и 26 февруари Балетът на Старозагорската опера ще зарадва своите многобройни почитатели с премиерата на двата едноактни балетни спектакъла „Четири сезона” по музиката на Антонио Вивалди и „Нощ в Ню Йорк” по музиката на легендарния Франк Синатра. Италианската примабалерина и хореограф с международно признание Сабрина Боско поставя за първи път в България по покана на художествения ръководител на балета Силвия Томова.

САБРИНА БОСКО учи и завършва балет в Националното балетно училище в Хавана, Куба и в Танцовата академия на Teatro Nuovo в Торино. Веднага след дипломирането си тя е ангажирана в Deutsche Oper Berlin, следват ангажименти като солистка в немските театри в Оберхаузен и Волфсбург. След завръщането си в Италия танцува в постановките на Teatro Nuovo в Торино и си сътрудничи с Паоло Бортолуци, който я кани в Deutsche Oper am Rhein в Дюселдорф, където тя развива нови знания и увеличава своя артистичен опит. Работи в  балета на Фолксопер-Виена, а след това постъпва като репетитор във Виенската опера под ръководството на Гюла Харангозо.

След покана през 2006 година от Оперния Театър в Рим – от великата италианска примабалерина Карла Фрачи, за постановката на балета “Ромео и Жулиета”, тя се съгласява да остане на постоянна работа като балетмайстор и като нейна асистентка.

Сабрина Боско продължава да работи в чужбина в сътрудничество както с Държавната Опера във Виена, така и с Операта в Лайпциг. Артистичен директор е на:  Академия “Scuola Danza”, на “Нео-класически балет” /Млади изпълнители/, на Международния конкурс за танци-Келн, на конкурса Festival Internazionale della danza e delle danze. През юни 2016 тя получава приза “Schiaccianoci d`oro” в категорията за танцово образование “за умението й да формира млади таланти и да усъвършенства професионални танцьори”. През 2018 получава още една награда за заслуги в танцовата педагогика от “Grugliasco in Danza” и от региона Пиемонте. Печели наградите “Най-добър Учител” на международните конкурси и събития: “Международния конкурс за танцови изпълнители Хелиос 2019”, “Да танцувам в Албания 2019” и ГМТК – Глобален Международен Танцов Конкурс 2019 /Уенжу, Китай/, където тя е и президент на Комитета на Журито.

Поставя в Сърбия, Македония, Германия, Италия, предстои й ангажимент като хореограф в Чехия.

Отблизо със Сабрина Боско

Из интервюто на Сабрина Боско – ТАНЦЪТ – ФОКУСЪТ В МОЯ ЖИВОТ

GP Magazine, 8 февруари 2021

„Започнах  да танцувам съвсем случайно, след като видях годишното представление на моя приятелка. Бях очарована от театъра, светлините, костюмите, грациозните движения. Реших, че бих искала да бъда част от този фантастичен свят и с толкова много ангажираност, отдаденост и упоритост успях да го превърна в свой дом. След като влязох в Академията, не спирах да гледам напред и да мечтая за бъдещето си като балерина. Много жертви, много работа… но бих направил всичко отново без колебание”.

 Работили сте като балетмайстор за много балетни компании по света. Каква отговорност включва вашата роля?

Танцът, като балерина, а по-късно и като балетмайстор, ме накара да пътувам по света и да работя в международни компании с различни идентичности. Не мисля, че може да се определи като „роля“, просто вярвам, че споделям МОЕТО „да съм балерина“, моя опит и артистично майсторство с танцьорите. От съществено значение е да подкрепяме тяхната работа, техните нужди по време на репетициите и да сме готови да разберем от какво имат нужда в артистичен или технически план: отговорността е да разберем балетния артист и да станем съучастник, когато той застане на сцената.

 Колко важен е опитът като балерина в сравнение с работата на балетмайстора?

„Дълбоко вярвам, че никой не може да преподава, да споделя или да обяснява това, което не е направил от „първа ръка”. В една работа като нашата има не само проблеми с техниката или с „чистотата“ на движението, но всичко, от което се нуждае един балетен артист, за да се изправи пред сцената, е основно: емоции, усещания, страх, нерешителност, щастие и любов. Това са нещата, на които трябва да обърнете внимание, но и да се научите как да ги управлявате пред публиката. Би било невъзможно, ако никога не сте излизали на сцената, не сте работили с различни хореографи и не сте натрупвали опит от първа ръка”.

Важен спомен от кариерата ви?

„Спомените са много и да назова само един ми се струва егоистично. Всички сцени, срещи и преживявания, малки или големи, са част от мен, от моята кариера и от това, че съм балерина“.

 Сред многото колаборации, е страхотната Ви връзка с г-жа Карла Фрачи и нейния съпруг Бепе Менегати.

„Категорично! Плодовете на моята минала и бъдеща сила. С Карла и Бепе имам връзка на огромна привързаност, артистично разбиране и много взаимно уважение. Те са моя източник на знание в безпределния свят на нашето изкуство: те са моят водач и благодарността ми затова, че се превърнах в част от тяхната работа и техния живот, е безкрайна.“

 Вие също така наскоро започнахте кариера като международен хореограф с важни проекти. Разкажете ни за това.

„От няколко години се занимавам и с хореография и съм много щастлива от това, защото ми позволява да споделям и да разказвам чрез танцьорите, използвайки езика на танца. Преди две години поставих хореографията на балета „Либертанго“ за Македонската опера и балет в Скопие, заедно с много уважавания драматург Наташа Поплавска, с която поставих историята на легендарния Астор Пиацола. Директорката на балета Олга Панго и четиридесет танцьори подкрепиха работата ми с отдаденост и професионализъм, позволявайки да се прояви моят хореографски стил. Удовлетворяващо преживяване и трябва да кажа много успешно, защото представлението продължава да бъде разпродадено във всички обявени следващи дати.  Друг проект, който обедини млади италиански и сръбски танцьори с голямата звезда на Белградската опера Анна Павлович, беше „Парижки живот“, едноактен балет, който рисува парижкия живот чрез четири картини, подплътен от музиката на прекрасната Едит Пиаф.  Проект, подкрепен от сръбското министерство на образованието и италианското посолство в Белград, като проект за културен обмен, който гостува и в различни градове в Сърбия. В момента има два други хореографски проекта, които се оформят и чакат да бъдат реализирани: единият, който ни обединява, тъй като ще има подкрепата на ръководството на Антонио Дезидерио, и другият, който ще бъде реализирането на една голяма мечта, страхотна изненада за всички и за мен също“.

 Основните етапи на живота и кариерата ви?

„Не са много, напротив, бих казал, че фокусът на моя живот и този на моята кариера е само един: моят танц. Винаги съм поставяла танца на първо място, той е моята жизнена сила, моят начин да изразявам себе си и да бъда себе си. Това е, от което се нуждая за себе си и като подход към другите”.

 Какво виждате в една млада балерина?

„Днес трябва да си много гъвкав във всичко, за да можеш да работиш професионално. „Речниците”, използвани от хореографите, са богати и бих се осмелила да кажа „без граници“. Те варират в различни стилове, динамика и области. Танцьорите трябва преди всичко да бъдат интелигентни, знаещи и високопрофесионални. Вярвам, че „печелившата карта” и това, което търся и гледам в един танцьор, е артистичната, физическа и смирена душа. Физиката и техниката са фундаменталната основа, но те не са достатъчни, защото е необходима щипка „гениалност“ и „уникалност“, за да бъдеш интересен и да можеш да изплуваш“.

 Вашите бъдещи проекти?

„Първо, да завърша проектите и целите, които постигнах трудно и които бяха отложени поради пандемията, след което със сигурност, както винаги, ще продължа да бъда балерина във всичките й форми по света“.