Вечната "Травиата" на сцената на 16 май с прекрасен солистичен състав
Новина публикувана на: 11.05.2025
Връщане
Държавна опера-Стара Загора представя на 16 май от 19.00 часа „Травиата“ - една от най-обичаните опери на Верди! Блестящото сопрано Александрина Михайлова гостува в ролята на Виолета, баритонът със световна кариера Иван Димитров е в ролята на Жорж Жермон, а Борис Тасков е Алфред Жермон. Диригент - Джефри Лов. „Травиата“ - разтърсваща история за Любовта!
Режисьор Франк-Бернд Готшалк, Художник Борис Стойнов, Хореограф Андреас Песлер
Хормайстори Младен Станев, Стефания Русева
В ролята на Виолета Валери е младата и талантлива Александрина Михайлова с успешна международна кариера. Eдва на 17 години, Александрина Михайлова се явява на прослушване пред Райна Кабаиванска за участие в нейния Международен майсторски клас в Нов български университет. В следващите пет години младата певица работи с Кабаиванска в майсторските класове в НБУ и в Музикалния институт „Веки – Тонели“ в Модена.През 2021 в надпревара с 430 кандидати от целия свят, българското сопрано печели място в конкурса на Академията за млади оперни певци към „Ла Скала“ в Милано и специализира там две години, като се изявява в различни продукции на големия оперен театър. Печелила е награди от конкурсите „Ото Еделман“, „Гена Димитрова“, „Премио Ета и Паоло Лимити“ и др. Александрина Михайлова дебютира на оперната сцена през 2021 в Софийската опера като Лиу от „Турандот“ на Пучини, а година по-късно пее в „Ла Скала“ в главната роля от операта „Малкият принц“ на Пиеранджело Валтинони.
Оркестър, хор, балет на Държавна опера-Стара Загора
Любопитно за „Травиата” в Старозагорска опера разказва гл.ас.д-р Ема Жунич в материала си „Верди в Старозагорска опера”
Материалът е представен на юбилейната конференция „Viva Verdi“, проведена на 9.10.2013 в голямата зала на БАН и публикуван в сп. History, бр. 6, 2013.
„Още следващия сезон ентусиастите поставят „Травиата” (30 юни 1928). (Любопитен факт е, че ролята на Гастон се подготвя от младия тенор Тодор Мазаров – първата му оперна роля, но поради напускане на града преди премиерата, няма възможност да направи с нея дебюта си. По-късно многократно е желан и очакван гост на театъра.) Премиерата е окачествена като триумф от в. „Дума”, № 103, 3 юли 1928: „Един триумф… само така може да бъде наречено първото представление на опера „Травиата” от Верди. Защото във всяко отношение то бе изненада, която все повече се усилваше и най-сетне се превърна в неподправен възторг на публиката, чието напрежение не отпадна чак до края. Пеенето на г-ца Саня Зидарова в ролята на Виолета Валери учуди със своята свежест, точност и добре школуван глас особено в бравурната ария в края на първото действие. Пеенето и играта на г-н Димитър Христов в ролята на Алфред Жермон бе великолепно. С голяма вещина изпя големия дует с ариозо „Ах, любовта”. …Направи силно впечатление стегнатостта и хубавото пеене на хора. Във всички действия личеше умелата постановка на г-н Димитър Христов. При наличните сили, …вербувани главно сред любителите-музиканти, тя обнадеждава и дава данни за едно организирано и системно творчество в областта на музиката. Отзивчивостта на публиката, която масово почти се беше стекла на представлението, говори …че тя умее да цени положените грижи за хубавото изнасяне на операта от своите съграждани.”. „Травиата” се играе без прекъсване в следващите три сезона заедно със „Севилският бръснар” и „Гергана”. През сезона 1931/1932 са предприети турнета – първо в Казанлък, после в Нова Загора, Ямбол и Сливен с „Травиата”, „Селска чест” и „Гергана”. През март 1934 колективът предвижда гостуване в Пловдив по време на мострения панаир и кани известния оперен артист Петър Райчев за участие в „Травиата” (10 март 1934) и „Севилският бръснар” (11 март 1934). Пловдивската общественост, разочарована от спектаклите на някаква пътуваща трупа само месец преди това, се отнася доста скептично. На първото представление („Гергана”) са само хористи и оркестранти от града. Тези хора обаче стават жива реклама на старозагорската трупа и следващите спектакли се играят на препълнен салон и спонтанно одобрение. През 1934 Петър Райчев гостува и на Стара Загора, а с „Травиата” и още три заглавия, операта разширява периметъра на обиколките си – Хасково (м. април 1934) и Бургас (м. юни 1934). В края на 1933 в състава в привлечен Тоско Илиев – тенор с добра певческа школа и високи гласови качества, той става един от стълбовете на театъра, изпълнител на почти всички първи тенорови роли в репертоара до одържавяването през 1946 г., удостоен със званията „Заслужил артист” и „Лауреат на Димитровска награда”. Години наред той изгражда образите на Алфред, Херцога на Мантуа и Манрико от трите Вердиеви заглавия, играни в началния период.
Паметно събитие е третата постановка на „Травиата” (16 март 1946) с Елисавета Йовович в ролята на Виолета Валери, Тоско Илиев – Алфред и Стойко Диков – Жорж Жермон; на диригентския пулт – Ромео Райчев, режисьор Драган Кърджиев. И още една подробност: Министър Димо Казасов, след спектакъла на „Травиата” дава дума и след броени дни подписва заповед за одържавяването на Старозагорската опера – дългогодишна мечта на бедстващата до момента трупа! Общо постановките на „Травиата” в Старозагорска опера през почти 90-годишната й история са десет. Многобройни гастроли на наши и чужди артисти, на цели постановки (в рамките на Фестивала на оперното и балетното изкуство -ФОБИ) променят критериите и на състави, и на публика. Малко са сезоните без „Травиата” да е играна поне веднъж (от Старозагорска опера или гостуващ състав), публиката я обича и очаква като събитие. За периода 1953-2009, за който има сравнително пълни данни за представленията, от играните 14 заглавия на Верди, тя е с най много спектакли – 354 – в това число повече от 70 пъти в други населени места. Следват „Риголето” със 174 представления, „Трубадур” със 166.
