Коледен концерт на 23 декември

Новина публикувана на: 03.12.2025

Връщане

23 декември, 19 ч., зала Опера

КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ

Диригент Славил Димитров

В програмата:

Димитър Ненов - Симфонична поема "Коледа" за солисти, хор и оркестър            

Китка от коледарски песни                    

Франц Шуберт – Аве Мария

Цезар Франк - Panis angelicus

В.А.Моцарт - Laudate Dominum

Джордж Ратклиф Удуърд– Ding Dong Merrily On High

O Tannenbaum

Adeste fideles

Франц Грубер– Stille Nacht     

Джеймс Лорд Пиерпонт– Jingle Bells и други

За ораторията „Коледа“ и Димитър Ненов

Това е първата голяма вокално-симфонична творба от български композитор, посветена на Рождество Христово. Написана е в периода 1938-39 година, а премиерата се е състояла около 1940 година. След преработка от автора, в цялостен вид "Коледа" е изпълнена на 7 януари 1944. Впоследствие творбата е "възкресена" на два пъти на софийска сцена: през 1982 и през 1994. На 1 декември 2017 г. в зала "България", след близо четвърт век прекъсване, публиката имаше възможност отново да чуе ораторията "Коледа"с участието на Смесения хор на Българското национално радио (диригент Любомира Александрова) и солистите Габриела Георгиева (сопрано) и Иво Йорданов (баритон).

Диригентът тогава Марк Кадин споделя: „С интерес се запознах с тази партитура и я научих. За мен беше интересно да наблюдавам историческия процес и да сравня какво е било по времето, когато Димитър Ненов е писал ораторията си "Коледа" - това е периодът 1938-39 година. Много е интересно, защото тогава Стравински вече е бил звезда - вече е покорил Европа и Америка. Прокофиев вече е бил знаменитост в Европа, живял е в Париж и Мадрид, музиката му се е изпълнявала. Първата половина на ХХ век е много интензивен период в развитието на световната музика, откриват се нови езици за изразяване, нови стилове, нови форми - развитието е бурно във всички страни. На този фон произведението на Димитър Ненов се отличава, според мен, с това, че той не се увлича от авангардизма - не следва Шьонберг, Веберн и нововиенската школа, а остава в руслото на традиционализма."

И през настоящата 2025 г. за осма поредна година фондация "Йордан Камджалов" организира отбелязването на рождения ден на забележителния български композитор и архитект Димитър Ненов - 19 декември. Новата българска музикална традиция на тази дата в София да бъде изпълнявана неговата впечатляваща оратория "Коледа" от оркестър "Генезис" и хора към Музикална лаборатория за Човека започна през 2017 г.

Слушателите на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" подкрепиха с гласовете си в анкетата "Музикант на годината 2019" именно това да бъде "Музикалният проект на годината".

На 19 декември 2025 г. "Коледа" от Димитър Ненов ще прозвучи отново - този път на сцената в Зала България . Диригентът и инициатор на събитието е Йордан Камджалов, носител на приза "Музикант на годината 2011".

Йордан Камджалов за Димитър Ненов:

„Свръхинтелект. Свръхчувствителност. Свръхритъм. Гигантски дух. Космополитен поглед. Трансцендентална мисъл. Анти-битовизъм. Мирова скръб. Екстаз. Достъп до абсолютната тишина. Проводник на свръхсила. Хиперорганизация. Свръхнежност. Над-стилистичност. Над-националност. Връща фолклора в неговата родина – космоса. Гигант. Гостенин от бъдещето. Универсален гений. Болка. Победа. Несравнимост. Един от най-големите подаръци в живота ми, човек, който ме завладя само за секунди, още когато бях на 13 години. Една мечта, един вдъхновител, една гръмотевица, осветяваща доживотно непознати кътчета от съзнанието ми, задвижвайки най-личните струни на чувствителността и стремежа.“

Димитър Ненов е представител на т. нар. „второ поколение“ български композитори. Той е един от основателите на Дружество на българските компонисти “Съвременна музика” (1933 г.) и първият негов секретар и касиер. С разностранните си интереси и музикална и обществена дейност той е сред водещите личности на интелектуалния елит в България и се превръща в ключова фигура не само за българската музика, но и за цялата българска култура. Учи пиано при проф. Анд. Стоянов. През 1920 г. заминава за Дрезден (Германия), където следва архитектура във Висшето техническо училище. Същевременно учи пиано при К. Фелинг и теория и композиция при Т. Блумер и К. Битнер в Дрезденската консерватория. Работи като музикален ръководител на балета Thea Jolles (1925­-27 г.). След като завършва архитектура, през 1927 г. се завръща в България. Известно време работи като архитект в Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство (1927-­30 г.) и в Главна дирекция на железниците (1929­-32 г.). Специа-лизира архитектура на железопътни сгради в Италия (1932 г.). През тези години има активна реализация като архитект.

В началото на 30-те години Димитър Ненов се посвещава изцяло на музиката. Специализира пиано при Е. Петри в Закопане (Полша) през 1931 г. Завършва музика в Болоня – Италия (1932 г.). В първата половина на 30-те години ръководи частна консерватория в София. Преподава пиано (1933­-35 г.; 1937-­43 г.). От 1943 г. е професор в ДМА (дн. НМА „проф. П. Владигеров“). Успоредно с педагогическата си дейност, се проявява и като публицист и критик, отстоявайки свои естетически възгледи и високи духовни и професионални ценности в българското музикално творчество и култура. Активно участва в дейността на Дружеството за “Съвременна музика”. Две години работи в Радио София (1935­-37 г.) и като негов първи музикален ръководител има големи и разностранни заслуги за цялостната организация на музикалния живот у нас през 30-те ­ 40-те години.

Димитър Ненов е един от най-изтъкнатите български пианисти. Изнасял е концерти с успех освен в България и в Германия, Дания, Италия, Полша и други страни. През 1937­-47 г. участва в клавирно трио с цигуларя Хр. Обрешков (по-късно с П. Христосков) и виолончелиста К. Попов, което с професионален финес изпълнява богат репертоар от различни стилове и композитори. Изнася камерни концерти с цигуларя Вл. Аврамов и К. Попов, акомпанира на редица български и чужди изпълнители.

Димитър Ненов е автор на произведения за симфоничен оркестър; вокално-инструментални творби; клавирни пиеси и др. Музиката му изразява неговото оригинално виждане за музикално творчество, което съчетава индивидуално, съвременно и българско. Тя е възприета като образец от редица композитори, представители на следващи творчески генерации, които търсят и утвърждават нови пътища в българската музика.