„ГЕТО“ на старозагорска сцена е нова премиера!

Световно известният италиански хореограф Марио Пиаца: "ГЕТО" на старозагорска сцена е нова премиера!

На 1 май в ефира на Радио Стара Загора бе излъчено интервюто на журналистката Диана Абрашева с Марио Пиаца, хореограф на балетната постановка „Гето“, чиято премиера ще е на сцената на Държавна опера-Стара Загора на 21 май. Благодарим за предоставената възможност да публикуваме пълното интервю след излъчването му в ефир!

Можете ли да ни разкажете повече за „Гето“?

 „Гето“ е спектакъл, символ на свободата и е срещу всяка дискриминация и всяка стена, пречеща на комуникацията между хората. Спектакълът започва в еврейското гето. Там се води един нормален живот, в едно семейство…има  сватба и сватбено тържество, но също има и мъки, заедно с надеждата. Перспективата е широка – цялото човечество.

Кое е по-специфичното в спектакъла?

Музиката, върху която е базиран целият спектакъл, е музиката Клезмер – родена в гетата на Балканите и Северна Европа. Тя  се реализира с малко инструменти –  една цигулка, една флейта…-инструменти, които винаги можеш да вземеш със себе си и да избягаш от преследвача си.  „Гето“ представя свободата. Спектакълът е една радост, едно щастие и е обединен от желанието за човечност. Това е един спектакъл за всички възрасти. Децата могат да се забавляват, да танцуват и разбират това, което виждат на сцената. Този спектакъл е конструиран през очите на едно дете, защото когато едно дете се усмихва, то го прави без всякакъв филтър и без всякаква стена и когато играе, това е заради самата игра.

Кое е основното за всяка част от спектакъла?

Начаото на спектакъла започва с един глас. Пее се за лъч от небето, който осветява дърветата и рефлектирайки от тях, осветява всички. Това е един лъч, кото пада върху Йерусалим и прегръща всички.

Втората част е за нормалния живот между Давид и Сара, които се срещат, влюбват се и се женят. След това идва споменът за наказанието, за преследването, за войните. Най-накрая разбира се, се появява надеждата, насочена към всички човеци по света. Защото ние всички искаме да бъдем свободни, щастливи,  и да живеем в любов и здраве.

Всъщност това ли е основното послание на спектакъла? Как се реализира то, заедно с балетната трупа на Старозагорската Опера?

Балетът на Старозагорската Опера е с една изключително професионална техника и носи едно културно послание. Смятам че, директорът на балета Силвия Томова и директорът на Старозагорската Операта са работили много усилено, за да поставят тази балетна трупа  на едно професионално европейско ниво.

В „Гето“ всичко е  свързано с една философска идея. В средата на 19ти век, един голям философ и литератор-Декарт е искал да обедини във философията, в литературата и в танца, душата и тялото. В този спектакъл душата и тялото са един централен герой.

Тъй като поставяте за втори път този спектакъл в България, кое е по-различното от това в Софийската Опера?

Всъщност това е един абсолютно различен, нов спектакъл. Това е една премиера. Гетото непрекъснато винаги се развива, като извор на култура. Аз реших да направя така, че да променя изцяло спектакъла.

Какво бихте казали за България и Стара Загора като усещане и емоция?

Първото, което ме впечатли в Стара Загора, беше че хората в града са редовни почитатели на културата. Един голям респект за това! Видях театъра в града ви, видях Операта, балета и виждам един огрмен респект към тези изкуства. Именно затова смятам, че „Гето“ трябва да има своята нова премиера точно тук.

Вашата покана към всички старозагорци и гостите на града да съпреживеят този спектакъл?

 „Гето“ е един спектакъл, в който всеки може да намери своята лична история, може да се освободи, да види радостта, с която трябва да се срещаме винаги, и да види мъката в живота. Но внимание! Онова,  което е най-важното за този спектакъл, моят  принос към хуманизма е темата за възраждането, за обновата- как след всяко падане  следва ново начало.

Да очакваме ли, че след този спектакъл хората ще погледнат по друг начин на себе си и своите житейски ситуации?

Да, всъщност  този спектакъл докосва струните на емоциите. Поканвам всички да дойдат, за да се смеят, също за да се смеят през сълзи и да празнуваме живота.

Този текст е изготвен от Магдалина Михайлова, стажант в Държавна опера-Стара Загора