ГЕТО – балетът-стихия отново на сцената на 3 септември
На 3 септември от 20.00 часа на сцената на Античен форум „Августа Траяна“ Балетът на Държавна опера-Стара Загора ще представи отново спектакъла „Гето“ на световно известния италиански хореограф Марио Пиаца.
Изцяло екип на Старозагорската опера е ангажиран в новата постановка на хитовия спектакъл: сценографията е на художника Тодор Демеров, а костюмите са дело на Мария Христова. В спектакъла участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора. Солисти са примабалерината Анелия Димитрова, Фредерико Пинто, Каито Такахаши и Ромина Славова.
Като оптимист по природа и космополит определя себе си италианският хореограф Марио Пиаца, който този път избра балета на Старозагорската опера, за да постави за втори път на българска сцена своя уникален танцов спектакъл “Гето”. “Защото това е страната, в която е извършен безпрецедентен акт на хуманност за спасението на хиляди хора. Идеята на “Гето” е, че човек се затваря в различни видове гета – от онова, което е свързано с религия, раса и етническа принадлежност до гетото на елита, на собствената интелектуалност и емоционалност, а напоследък най-непреодолими са виртуалните самоограничения. Границите им могат да бъдат прекрачени само чрез съзидателната енергия.” Гетото е въпрос на душевна нагласа и преодоляването му е свързано със състоянието на духа.
За евреите клезмер-музиката е вид творчество, нещо съкровено и свещено, с което никога не се разделят. Основен мотив в клезмер-а има песента „Надежда“, която днес е национален химн на Държавата Израел. Песента е лайтмотив в спектакъла и се изпълнява на живо от младата и талантлива солистка на Старозагорската опера Елена Петрова /сопран/. Соло-цигулка Румен Какамъков. В “Гето” към музиката-клезмер са прибавени и други музикални символи – мотиви от музиката на Горан Брегович, ромското “Джамале” и унгарския плач на цигулките.“Гето” е съвременна притча за гоненнията на евреите.
Балетът е разположен в три сцени. Първата – Еврейската сватба представя главните действащи лица – младоженците (Той и Тя), Главният равин, както и няколко различни ансамблови групи – четири млади двойки – момчета и момичета, женски кордебалет и група на уважаваните възрастни евреи. Създава се усещането за едно патриархално общество, където за всички има място и всички са добре дошли. Но не за дълго. Балетът не търси точна повествователност, а провокира асоциации. Мъжете свалят ризите си и тръгват в неизвестна посока. Жените остават сами.Пластичните фигурни композиции напомнят Стената на плача, камарите от трупове в газовите камери, страданията от самотата и липсата на общността. Третата част възстановява прекъснатата сватба. Основен двигател на действието е Главният равин, който загръща солиста в изоставената му риза и го връща обратно в изоставения бащин дом, в общността, където винаги е добре приет. Символичният образ на Душата (еврейската душа) извежда балетния спектакъл в сферата на метафората и обобщенията – на съхранената духовност и продължението на живота.
Марио Пиаца е роден в Монреал, Канада. Получава образованието си в Италия, където учи класически балет, и в САЩ, където се занимава с модерен балет. Като хореограф работи в различни театри в Италия, Франция, Чехия, Сърбия, Канада, Венецуела, САЩ. Критиката определя творчеството му като съчетание на противоположности и открива в постановките му „горчива сладост в изразните средства и съвместяване на агресия с мекота“. За своя спектакъл „Гето“ по музика Клезмер и Горан Брегович, получава наградата за изящни изкуства от Европейската Еврейска Асоциация в Лондон.
През 2018 Маестро Марио Пиаца е удостоен с престижното звание „Кавалер на Република Италия“, връчена му от Президента Серджо Матарела.
