„Фантастичното дюкянче“ – премиера на Балетната трупа
„Фантастичното дюкянче“ /„La boutique fantasque ” /
балет от Джоакино Росини/ Оторино Респиги
Балетният сезон на Държавна опера-Стара Загора се посвещава на
90 години български професионален балет
На 28 февруари от 19.00 часа на сцената на Държавна опера-Стара Загора ще се състои премиерата на балета „Фантастичното дюкянче“ по музика на Джоакино Росини/ Оторино Респиги. Хореографията е на италианската примабалерина, хореограф и педагог Алба Буонанди, а сценографията и костюмите – на световно признатия италиански художник Салваторе Русо. Асистент-хореограф Силвия Томова. В спектакъла участват: цялата балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора, деца от Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“, представители на хора на Държавна опера-Стара Загора и на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-тур“.
История на създаването
„Фантастичното дюкянче“ /„La boutique fantasque ”/ е едноактен балет с хореография на Леонид Мясин, по либрето на Андре Дерен, един от пионерите на Фавизма в изкуството. Дерен е създател и на декорите и на костюмите за премиерата на балета. Оторино Респиги пише музиката върху клавирни пиеси на Джоакино Росини.
Световната премиера на творбата се е състояла в Лондонския театър „Алхамбра“ на 5 юни 1919 година. Изпълнители са били балетистите от трупата на Сергей Дягилев – т.нар. Руски балет.
Мясин разказва как в Рим, за балетния сезон, Респиги донесъл партитурата на „Греховете на старостта“ – сборник от 150 песни на Росини – и я връчил на Дягилев. Импресариото я изсвирил на Мясин и Респиги. За стила и декорите на „ Фантастичното дюкянче“ значително допринесъл и художникът Тулуз Лотрек, а Мясин описва характера на главния герой като „приличащ на Лотрек“. Дягилев урежда среща между Мясин и Дерен в Париж, и двамата започват работа над либретото на творбата, която трябвало да бъде представена в марионетния театър на „Рю Бонапарт“. Времето на действието било пренесено от 1832 в 1860 год.
Според балетния историк Сирил Бомон, първото представление е било пред публика, състояща се от известни артисти, художници и ценители, които с нетърпение очаквали новия балет. Самият Пикасо е направил скица на Мясин и Лопукова /в главните роли/, в тяхната финална поза. Париж „вижда“ „ Фантастичното дюкянче“ /„La boutique fantasque”/ на Бъдни вечер през 1919 г. от балетната трупа на гениалния антрепреньор Сергей Дягилев. Въпреки напускането на Мясин на Руския балет в началото на януари 1921 г., балетът е поставен през м.май в Prince’s Theatre в Лондон и в Gaite-Lyrique в Париж през 1925 г., както и на турне в Европа през следващите години. Последното представление на трупата на Дягилев е във Виши на 4 август 1929 год., две седмици по-късно великият импресарио умира във Венеция.
Историята на балета според някои наподобява „Куклената фея“ на Йозеф Байер – стар немски балет, представен през 1897 г. в Москва от Хозе Мендес и през 1903 г. в Санкт Петербург от Серж и Никола Лега. Други откриват прилика с приказката „Храбрият оловен войник“ на Ханс Кристиян Андерсен. Либретото на Мясин се концентрира върху любовната история между две кукли, танцуващи Кан-кан в магазина за играчки, съчетавайки елементи на комедия, национални фолклорни танци и пантомима, от една страна, и класическа хореография – от друга.
Съдържание
Действието се развива във Франция през 1860 год.
Прочут майстор на играчки създава красиви танцуващи кукли за своя вълшебен магазин, които да танцуват пред клиентите на магазина. Отначало играчките забавляват две английски дами и едно американско семейство. Някои от куклите играят тарантела пред гостите, следвани от други кукли, облечени като карти за игра, които пък танцуват мазурка. След това влизат и други кукли, които също танцуват, пристигат и нови клиенти –руско семейство. Специално за тях влизат казашки кукли, които изпълняват традиционен танц, последван от танц на кукли-животни, танц на пуделите.
Малко след това пазачът в магазина представя най-специалните и сложни кукли-играчки, които танцуват кан-кан, бляскаво облечени момче и момиче.Техният танц е толкова очарователен, че американското семейство решава да купи мъжката кукла, а руското семейство купува женската танцуваща кукла. Сделката е направена, парите – платени, а куклите се поставят в отделни кутии. Колекцията от кукли се подрежда за следващия ден.
Настъпва вечерта. През нощта вълшебните кукли оживяват и започват да танцуват отново.Те са разтревожени, че двете танцуващи кан-кан кукли, които са влюбени една в друга, ще бъдат разделени. Замислят заговор, да скрият куклите, преди продавачът да дойде на сутринта.
Когато магазинът отваря на следващия ден и клиентите влизат,за да вземат куклите си – те откриват, че кан-кан танцьорите ги няма. Без да подозират за тайния живот на вълшебните кукли,те обвиняват собственика на магазина и неговия помощник за липсата им. В последвалата врява куклите-танцьори идват на помощ на пазача на магазина, и заедно с казашките кукли атакуват клиентите с техните щикове. Изтикани от магазина клиентите гледат недоумяващо през прозореца как щастливите кукли и пазачът танцуват весело вътре, заедно със събралите се отново двойка кукли-танцьори на кан-кан.
Музиката
Респиги рисува своите музикални образи с надградено въображение върху няколко клавирни пиеси на гениалния шегобиец Росини. Тук почеркът на оркестъра се сменя според великолепната „дантелена” оркестрация на Респиги. Музика за танц, белязана от пластиката, музика, написана с чувство за хумор, с естествената елегантност на фразата, с приближаване към една поетична и приказна материя чрез многобройните вдъхновени детайли в играта с темпо и динамика.
Като едно искрящо шампанско в стилен салон на празнична вечер.
Балетните музикални номера /с добавена музика от клавирните пиеси на Росини: „Марш“, „Болеро“ и „Тиролски танц“ с оркестрация на Бенджамин Бритън/:
І част
1 Увертюра – влизане на персонажите
2 Тарантела
3 Интермецо
4 Мазурка,танц на кученцата
5 Тиролски танц, поява на Крадец-а
6 Казашки танц
7 Болеро, испанска кукла
8 Марш на децата
9 Кан-кан
Финал
ІІ част
10 Увертюра
Валс
Танц на двойката кан-кан танцуващи кукли
11 Адажио /ноктюрно/
12 Отваряне на магазина и празненство на куклите и собственика на магазина
„Фантастичното дюкянче“ на Алба Буонанди и Салваторе Руссо
Художникът Салваторе Русо и примабалерината и хореограф Алба Буонанди работят не за първи път заедно – в биографиите на изтъкнатите артисти се четат над 10 съвместни авторски балетни продукции. В периода на създаването на балетния спектакъл „Фантастичното дюкянче“ , Алба Буонанди и Салваторе Руссо са в непрекъснато взаимодействие – те добре познават своя стил на работа и взаимно се вдъхновяват, като обменят идеи. Двамата единодушно решават като следват оригиналното либрето на Мясин и Респиги, да обогатят историята и да я доразкажат. Подсилват ролята на Магьосника, който превръща куклите в живи хора – дава им сърца, помага на разделените кукли да се съберат отново и историята има своя щастлив финал. Оставят всички действащи лица, но добавят нови персонажи. В техния спектакъл се появява Пулчинела, испанската кукла, появява се бавачката. Добавена е и още музика на Росини – клавирните пиеси „Марш“ , „Болеро“ и „Тиролски танц“ с оркестрация на Бенджамин Бритън. И така балетът „Фантастичното дюкянче“ става все по-богат на персонажи и все по-динамичен и много забавен спектакъл. От едноактен балет /около 40 минути/, става в две действия с времетраене около час. Действието в оригиналното либрето се развива в Париж в средата на 19-ти век. Но авторите на новия спектакъл избират периода, когато се е състояло премиерното представяне на балета в Париж – 1919 година. Това е епохата на „нямото кино“. Костюмите носят отпечатъка на модата на тези години в облеклата на хората, които се появяват в магазинчето, за да си купят кукли. Използвани са цветовете, характерни за това време – костюмите за кан-кан не са в познатите багри бяло, синьо и червено, а в нюансите на виолетово, лилаво… Сред куклите пък се разпознават типичните персонажи от „немите“ филми с емблематичната фигура на героя на Чарли Чаплин с бомбето и бастуна.
Хореографът Алба Буонанди и този път е вярна на своите пристрастия към танцовия театър. Хореографията се опира на класиката, но тя вкарва много повече елементи на пантомимата, на комедия „дел арте“, на неокласиката и всички подсилващи въздействието изразни средства на движението, танца, театъра и киното. В спектакъла освен основните балетни герои-кукли, участват персонажи-мимове, много деца и това допълва цялостната хореографска картина.
Хореографът Алба Буонанди
АЛБА БУОНАНДИ е дългогодишна солистка и примабалерина на Театро Сан Карло, Неапол, където танцува под ръководството на световно-известни хореографи. Напуска Театъра за да упражнява свободна практика на балерина и хореограф в Европа.
Един сезон остава в Германия, в театъра на Касел, където танцува като примабалерина.
През 1975 год. основава в Италия, в Торе дел Греко, Балетен център „Алба Буонанди“ – малък театър, където се раждат нови спектакли – опери, оперети, балети. Кани известни артисти, които предлагат на учениците различни възможности в усъвършенстването на танца.
Алба Буонанди е посветила живота си на БАЛЕТА. Автор е на много авторски хореографии, като предпочита формата – ТЕАТЪР-БАЛЕТ.
Превръща в балет театрални текстове и опери, в сътрудничество с режисьори и музиканти от Театро „Сан Карло“. Между последните авторски спектакли са и балети по текстове на Пирандело, Макиавели, Шекспир. Не се притеснява да поставя и напълно непознати произведения.
Лично за нея голям успех в кариерата ѝ са „Три живота за танца“ – с режисьор и художник на костюмите Салваторе Русо, „ Движение, думи, музика“ – по стихове на различни поети, както и „ Опера за традициите на Неапол“ – с актьори, балет и певци.
Художникът Салваторе Русо – един голям приятел на България
Салваторе Русо е един от най-известните италиански сценографи и костюмографи, чието име се свърза с успешни постановки в много оперни театри в Европа и Америка. Роден в Палермо, завършва Академията за изящни изкуства в Рим, професор по сценография и костюмография в Академията за изящни изкуства във Витербо. Дебютира като сценограф и костюмограф на балета „Tre Canzoni Italiane” в Римската опера (1962) по покана на диригентите Тулио Серафин и Джоакино Форцано. Създава сценографията и костюмите за многобройни оперни и балетни постановки, сред които:„Арлезианката”, „Кармина Бурана”, „Травиата”, „Манон”, „Трубадур”, „Риголето”, „Тоска”, „Бохеми”, „Кармен”, „Лулу”, „Франческа да Римини”, „Севилският бръснар”, „Набуко”, „Тоска” и др. Участва в Liric Kairo Seasons, Международния фестивал в Пулчано, работи освен за Римската опера, също за Театро Колон в Буенос Айрес, Greate Opera Theatre в Токио, Опера Сиатъл, оперните театри в Сао Паоло, Манаус и др. Автор на сценографията и костюмите за много телевизионни и филмови продукции в Италия и САЩ.
В изключително богатата му творческа биография присъства и България с постановки в Софийската опера и балет на оперите "Мария Тюдор", "Симоне Боканегра", "Гуарани", "Тоска", "Джоконда", "Макбет", "Андре Шение", "Отело". В Русенската опера прави костюмите за спектакъла на операта „Аида“ /по поръчка на ММФ „Моцартови празници“ в Правец/, следва ангажимент за сценография и костюми на две балетни постановки с хореограф Силвия Томова – „Ромео и Жулиета“ и „Полет към светлината“. През 2015 година е поканен като художник-костюмограф за премиерата на операта „Лучия ди Ламермур“ от Доницети в Старозагорската опера. Постановъчният екип на „Лучия ди Ламермур“ печели „Кристална лира“ 2016. През 2016 добавя още две постановки в своята биография на сцената на Държавна опера-Стара Загора – автор е на декора и костюмите на операта „Селска чест“ от Маскани и на балета „Делвата“ по музика на Алфредо Казела. Салваторе Русо притежава редица награди, сред които особено цени голямата италианска награда „Позитано” за сценографията и костюмите на балета „Masques Ostendes” от Р. Влад и Дж. Корели (1970) и високото отличие „Torre d`Argento”, присъдено по повод 25-годишната му творческа дейност (1988).
