ДЖАНИ СКИКИ и LE VILLI /САМОДИВИТЕ/
изтекло събитиеФЕСТИВАЛ НА ОПЕРНОТО И БАЛЕТНОТО ИЗКУСТВО – СТАРА ЗАГОРА 2024
21.11 – 4.12.
100 години след Пучини
125 години Анастас Петров
110 години Борис Христов
75 години балетна трупа на Държавна опера – Стара Загора
21 и 22 ноември /четвъртък, петък/
Начало: 19.00 ч.
Край: 21.30 ч.
Сцена Опера
Държавна опера – Стара Загора
100 ГОДИНИ СЛЕД ПУЧИНИ
ПРЕМИЕРА
ДЖАНИ СКИКИ
Комична опера в едно действие от Джакомо Пучини
Режисьор Михал Знаниецки
Диригент Владимир Кираджиев
Сценография Луиджи Сколио
Костюми Ана Рамос Агуайо
Хореография Силвия Томова
Хормайстор Младен Станев
Субтитри на български и английски език Снежина Здравкова
В ролите:
Джани Скики Кирил Манолов
Лаурета Емилия Терзиева
Ринучо Стоян Буюклиев
Дзита Тереза Бракалова
Герардо Ивайло Йовчев
Герардино /дете/ Деца ДЮСОБ
Нелла /съпруга на Герардо/ Анастасия Алтухова
Бето ди Синя Живко Добрев
Симоне Бенедикт Шосток
Марко Иван Кабамитов
Ческа /съпруга на Марко/ Ивон Иванова
Маестро Спинелочо Костадин Якшев
Амантио ди Николао Костадин Якшев
Пинелино Богомил Русинов
Гучо Богомил Русинов
Хор и оркестър на Държавна опера-Стара Загора
LE VILLI (САМОДИВИТЕ)
Едноактна опера от Джакомо Пучини
Гулиелмо – Кирил Манолов
Анна – Таня Иванова
Роберто – Доменико Менини
Разказвач – Кирил Манолов
Солисти Балет
В ролите:
Роберто – Ивайло Янев
Русалка – Ромина Славова
Хор, балет и оркестър на Държавна Опера-Стара Загора
Диптихът включва първата опера на Пучини, Le Villi (Самодивите), една традиционна мелодрама в съчетание с гениално композиторско творчество. „Джани Скики“ проектира бъдещето в историята на операта. Двете произведения са свързан от разказвач и „Божествена комедия“ на Данте, чрез която се оформя връзката между трагичната и комичната опера. Това са различни музикални езици, различни посоки на героите, различни истории, но винаги близки до нашата реалност, ситуации и емоции. По думите на Пучини „Операта трябва да е забавна или емоционална и интригуваща. В този случай можем да покажем и двата вида. Операта трябва да докосва емоциите ни и в двата случая ще го усетим. Операта трябва да разказва нашите истории и ние да се идентифицираме в тях.“