РЕЙНСКО ЗЛАТО
изтекло събитие
4 декември /сряда/
Начало: 19.00 ч.
Край: 21.30 ч.
Зала Опера
Софийска опера и балет
РЕЙНСКО ЗЛАТО
Пролог от тетралогията „Пръстенът на нибелунга” в четири сцени от Рихард Вагнер
Диигент Евън-Алексис Крист
Режисьор Пламен Карталов
Сценограф Ханс Кудлих
Костюми Християна Михалева-Зорбалиева
Художник на осветлението Андрей Хайдиняк
Мултимедия Иван Липчев
Конструктивна разработка инж. Георги Георгиев
Асистент-режисьор Юлия Кръстева
Завеждащ постановъчна част Нела Стоянова
Художник Кристиян Стоянов
Концертмайстор Мария Евстатиева
Помощник-режисьор Стефка Георгиева
Помощник-режисьор Теодор Георгиев
Помощник-режисьор Вяра Карабельова
КорепетиторР Йоланта Смолянова, Стоян Мартинов
Английски субтитри Мария Пашова
Оператор на титри Ния Недкова
Красимир Къшев, диригент
Мирена Митрева, преподавател ударни инструменти в Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ – Стара Загора
Вотан – Веселин Михайлов
Фрика – Мариана Цветкова
Алберих – Пламен Димитров
Логе – Даниел Острецов
Миме – Красимир Динев
Фафнер – Петър Бучков
Фазолт – Стефан Владимиров
Донер – Светозар Рангелов
Фро – Хрисимир Дамянов
Фрая – Силвана Пръвчева
Ерда -. Весела Янева
Воглинде – Станислава Момекова
Велгунде – Ина Петрова
Флосхилде – Александрина Стоянова-Андреева
Оркестър на Софийската Опера
Ученици от Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ – Стара Загора
Базирана на митове, „Пръстенът на нибелунга“ е една политическа парабола за разрушението на човешкото общество, на мрачен сблъсък и кървави борби между кланове, разказвани в четири вечери. Началото е дадено още с първата, с „Рейнско злато“. То е символ на богатство, откраднато заради алчност, користолюбие и борба за могъщество и власт. От един свободен свят на всемирната хармония на природата се ражда злият дух на разрушението, завистта, насилието и алчността за власт. Вагнеровите герои могат да са между нас, да са, за съжаление, наши съвременници, да са напъхани в нашето общество и в борби, познати ни толкова добре.
Музикалният език на Рихард Вагнер има могъщото качество постоянно да произвежда театрални светове. В тях характерите и ситуациите са извори от хомогенно цяло, от чиято енергия се възпламеняват действените епизоди.
„Спектакълът е за зрителите и те участват и довършват с оценките си мислите на авторите и интерпретаторите им. Дано разсъжденията на Ницше се отнасят и за нас: „За да придобие едно събитие величие, необходими са две условия: величие на духа на тези, които го осъществяват, и величие на духа на онези, които го преживяват“ – споделя режисьорът на спектакъла Пламен Карталов.