Орфей

Русенската опера гостува с операта „Орфей” от канадския композитор Джон Робъртсън в Стара Загора

На 27 февруари, от 19.00 часа, Русенската опера за първи път ще представи в Стара Загора спектакъла на едноактната опера-маска  „Орфей” от канадския композитор Джон Робъртсън – една нова творба на 21 век, създадена специално за трупата на Русенската опера. Диригент Антъни Арморе, режисьор Огнян Драганов. Участват солистите Владимир Попов /Орфей/, Петя Цонева /Евридика/, Пламен Бейков /Харон/, Пламен Троански /Хадес /, хор, оркестър и балет на Държавна опера-Русе.

Първата среща на българската публика с канадския композитор Джон Робъртсън и неговото творчество е преди две години в Русе, а през септември 2014 година  Русенската опера прави записи с негова музика. Тогава се заражда идеята за написването на опера за Орфей. Поръчката за опера точно на тази тема директорът на Държавна опера-Русе Найден Тодоров обяснява с намерението си всяка година да бъде поставяно произведение за Орфей, тъй като той е символ на музиката и произхожда от българските земи. Найден Тодоров описва музиката на Джон Робъртсън едновременно като „нова и приятна за ухото и сърцето”.

Джон Робъртсън пък с желание приема предизвикателството да създаде първото оперно произведение в живота си и то специално за русенската трупа. Преди премиерата миналата година, композиторът е в Русе в продължение на три седмици и помага на певците да усвоят по-добре начина, по който трябва да изпеят текста на английски.

Заглавието е абстрактно, а митът е разказан през погледа на мъж и жена, които сънуват своята любов, въпреки че физически никога не се срещат. Това е препратка към мита за Орфей и Евридика, пред които е изправено изпитанието, до излизане от подземното царство тя да не говори, а той да не я поглежда..

Текстовете на произведението са от творби на Шекспир, сред които четири сонета, преведени специално за операта „Орфей“ от Пламен Бейков /в ролята на Харон/, чието дело са и субтитрите. Авторът на операта се е обърнал и към пиеси на великия драматург, сред които „Дванадесета нощ“, „Хенри VІІІ“, „Ромео и Жулиета“, „Двамата веронци“. Текстовете от тях са използвани като отделни реплики на героите.

Премиерата на операта „Орфей” от Джон Робъртсън е на 27 юни 2015 година на сцената на Русенската опера под диригентството на Найден Тодоров. Продължителността на произведението е един час.

Джон Робъртсън е роден в Нова Зеландия, където и завършва своето  средно музикално образование. Когато става на 20, в търсенето на приключения, за своя основна посока избира Канада, където решава да остане по- за дълго. Там продължава музикалното си образование – завършва композиция в Кралската консерватория в Торонто. Още преди да е започнал да изгражда музикалната си професионална кариера, той започва да композира. Множество негови композиции от младостта му имат своите премиерни изпълнения.

В годините на неговата зрялост много от творбите му се изпълняват в Канада, Австралия, Мексико, в Англия, Швеция и в България.

През 2014 година  няколко негови творби бяха изпълнени в два концерта на Русенската филхармония и бяха записани и подготвени за издаване на компакт-диск. По време на тези записи, режисьорът Огнян Драганов се запознава с канадския композитор и му дава идеята да напише вокално-сценично произведение, което би могло да бъде поставено от самия него на сцената на Русенската опера.

Вдъхновен от успеха на работата си в България и от чудесното предложение, завръщайки се от Русе в Канада, Джон Робъртсън започва да работи над идеята за написването на кратка опера върху сюжет, посветен на митичния Орфей. Композиторът се изправя пред нелекия въпрос за намиране на подходящо либрето. Любовта му към творчеството на Шекспир, който според него,  винаги има какво да каже по всички житейски теми, му дават сили да направи множество проучвания и да открие необходимите източници в произведенията на гениалния драматург и поет за съставянето на либрето. Към Шекспировия текст композиторът добавя само няколко реплики, необходими за провеждането на драматургичната линия. 

Когато либретото е подготвено, музиката, както обича да казва той, сама попада на вярното място и с лекота започва да „илюстрира“ мита за Орфей. За да бъде разказана историята още по-добре, са добавени  и няколко танцови номера – така, както това е направено и някога от Глук в неговата позната оперна версия.

Джон Робъртсън харесва България и отново се връща в Русе с нови идеи за своя спектакъл. Старозагорската публика ще види именно този вариант на неговата опера-маска „Орфей” на 27 февруари.

ОРФЕЙ – МАСКА*

Бележки на Пламен Бейков:

Маската е жанр от представленията на дворцовото забавление, характерно за 16 и ранния 17 век в Западна Европа, което най-напред се появява в Италия. Във формата си  маската включва музикална интермедия и представяне на живи картини. Художествените елементи на маската са музиката и танцът, пеенето и актьорската игра, съчетаващи пеене и говорене, които са обединени от общ сюжет, илюстриран със сценография и костюми. В много случаи самите благородници и кралските особи дори с готовност са участвали в маските, представяни в дворците им.

Басът Пламен Бейков, с присъщия му ентусиазъм, се заема с превода на либретото и подготовката на субтитрите.

Орфей със лютнята си кара лесовете,

дори на планините вледенени върховете

снага да приклонят, за да послушат,

на песента, що пеел,  сладостта да вкусят.

Мелодиите пиели тревите и цветята,

цъфтели те от тях, като от слънцето и от водата.

Където пеел той,  цъфтяла пролет вечна

и който чуел го да свири, младостта посрещал.

Дори вълните страшни  на морето,

отпускали лица, заслушани в небето.

Със музиката сладка на своето умение,

прогонвал всяка скръб и грижа от сърцето,

замирал всеки там, заслушан в опиянение.

Встъпителен хор към „Орфей“ на Джон Робъртсън

„Настоящият превод на маската „Орфей“ от Джон Робъртсън е буквален и нехудожествен. Направен е с единствената цел да улесни възприемането на сложния и изпълнен с алегории  изказ на Шекспир, чиито произведения са използвани за съставянето на текста на либретото на музикално-сценичното произведение. Така, мисля аз, че най-лесно ще се заучат музикалните партии на героите.

Моята препоръка към всеки е да намери и да прочете брилянтните художествено-поетични преводи на Валери Петров! След като имате и познавате моя буквален превод, ще можете да се насладите на поетичното настроение и интелигентната изобретателност, които стиховете на Шекспир носят и които Валери Петров гениално е предал на български език. Композиторът е поставил в клавирите ви бележка, по която можете да се ориентирате къде да откриете преведените пасажи (виж “Text Sources For “Orpheus”). Най-малкото, което можете да направите е да прочетете Сонетите на Шекспир. В либретото на „Орфей“ те са само четири. За улеснение съм поставил техните номера в либретото и неговия превод. За съжаление поемата „Страстният пилигрим“, фрагмент от която също участва в либретото,  не знам да е преведена от Валери Петров. По-нататък ще подобря, доколкото умея…, поетично и художествено моя превод, който ще използвам за субтитрите.” Пламен Бейков