ОМАГЬОСАНИЯТ танц-театър

„Омагьосаният” – мадригална комедия от БОЖИДАР СПАСОВ
Диригент ДРАГОМИР ЙОСИФОВ 
Режисьор СИМЕОН СИМЕОНОВ
Пластика ТАТЯНА СОКОЛОВА
Мултимедийна сценография ВАЛЕНТИНА БОНЕВА
Костюми ЯНА ДВОРЕЦКА
Солисти: Вера Гиргинова, Димитър Зашев, Пламен Кумпиков, Валерия Мирчева

Фабулата в „Омагьосаният” трудно може да послужи като основен носител на съдържание в спектакъла.  Историята, която присъства като линия и в „Доктор Фауст” от Томас Ман, е кратка: Жена омагьосва любимия си да не може да прави секс с други жени. Обзет от съмнения, той посещава публичен дом, където открива, че може да извърши акт само с неговата любима. Мъжът споделя за опасенията си с отец и жената е изгорена на клада като магьосница. В дълбочина „Омагьосаният” се занимава с Обсебването – желанието на човек да притежава нещо или някого на всяка цена, без да си дава сметка за последствията. От друга страна, всеки сам прави избора да бъде обсебен до степен на зомбиране. Инертността в ежедневието ни тласка да вършим едни и същи неща, по един и същи начин, а неизвестността ни плаши – предпоставка да позволим да бъдем обсебени. Нямаме право да съдим подобно житие, но се надяваме, че всеки  притежава дух, воля за свобода, инициативност и индивидуалност, които могат да му помогнат да се освободи от зомбирането на фона на заобикалящия го инертен поток.Авторът е описал „Омагьосаният” като мадригална комедия, което не изисква строга поучителност при поставянето на творбата на сцена. С лека усмивка творческият екип споделя наблюденията си върху „обсебването” без дидактика и насаждане на готови модели. Симбиозата от различни изразни средства позволява темата да се погледне от различни ъгли, а липсата на строга драматургична рамка стимулира процес на творческо търсене.„Омагьосаният” е средоточие на различни мощни артистични сили. Електронна и инструментална музика, игра на светлини и 3D проекции, танци и пеене създават виртуална, но все пак – реалност. Физически театър, в който тялото води действието – летящи, разтягащи се, изчезващи, усукващи се тела, марионетни дуели, здрачни ритуали, фолклорни видения заместват актьорското уподобяване на живота. Многообразието на форми – танц, визия, музика, пеене –  поставя трудност в обединението им в единна стилистична рамка. Предполага и интерес от различна публика – с афинитет към съвременното търсене, към свободата на формите и свободата на избора.

За Автора:

Божидар Спасов е роден през 1949 в София, завършва Московската консерватория в класовете по композиция на Николай Сиделников и музикознание на Юрий Холопов. До 1990 година работи в БНР, ДМА, Пловдивската музикална академия и в БАН. Основател и ръководител на семинара по съвременни композиционни техники в ДМА – алтернативен център на напредничавите и несклонни към конюнктурно поведение млади музиканти от 80-те години на ХХ в. Тук негови студенти са били Боян Воденичаров, Михаил Големинов, Георги Арнаудов1 Емил Мирчев, Андриан Первазов, Иван Стоянов, Цветана Иванова, Драгомир Йосифов. Всяка премиера на Божидар Спасов раздвижва българското музикантство. Заедно с това неговата международна популярност също расте – участия в Дармщад, Франкфурт на Майн, Берлин, Лайпциг, Витен, Мюнхен, Москва, Братислава, изпълнения и поръчки от най-престижни форуми за нова музика, контакти с някои от най-големите фигури на съвременния музикален свят, ежегодни участия като теоретик на музиколожките конференции по време на знаменития Залцбургски фестивал, множество творчески стипендии. След 1990, Божидар Спасов живее и работи в Германия. В момента е доцент по оркестрация и теория във Висшето училище за музика и сценични изкуства в Есен. Автор е на издателство Ricordi – факт, който говори за композиторското му ниво. Сътрудник е на Центъра за изкуство и медии (ZKM) в Карлсруе, където създава множество мултимедийни творби, получили значително признание и разпространение.Екатерина Дочева за представянето на „Омагьосаният” в МФ „Мартенски музикални дни” в Русе , вестник „Култура” (брой 16, 24 април 2015) :
„Органиката в съчетанието на съвременна акустична, електронна и мадригална музика ангажира вниманието на зрителя като една интелектуална игра. Самото представление, дело на Пловдивската държавна опера, разгръща жанра с една прекрасна, завидна лудост, в която музика и сцена са свързани във виртуозна мобилност. Сцената е дело на изумително сътворената истинска мултимедия на Валентина Бонева, в която идеите направо слисват. Постановката е на Татяна Соколова и Симеон Симеонов, художник е Яна Дворецка, асистенти по звука са Лукас Тобиасен и Петър Керкелов. Соколова е работила с певците така, че да са почти равностойни на балета в пластично отношение. Тук младите солисти Вера Гиргинова, Димитър Зашев и Пламен Кумпиков се открояват с рядка чувствителност, вокално и актьорско присъствие, като Гиргинова изпълнява три съвсем различни роли, Кумпиков – две. Добавям и характерното присъствие на Валерия Мирчева, както и великолепните музиканти от камерните оркестрови и хорови формации с диригент Драгомир Йосифов. Заслужено представянето на „Омагьосаният” бе едно от фестивалните събития, надявам се, че ще може да бъде видяна и в София.”