ЛИЦЕТО НА ЛЪВА

 

Някога срещали ли сте възрастен човек, който не си спомня скорошни събития? Вашата баба не изглежда ли сякаш живее в друг свят, където си мисли, че Вие сте част от нейното детство?

Операта по уникален начин надниква в живота на човек, страдащ от мистериозната болест. Виждаме как една съпруга губи своя любим съпруг заради болестта и става неразпознаваема за него. Той просто не я помни и е окован в своите стари спомени от детството, докато по-скорошните спомени са изчезнали. В момента няма лек, няма лекарство, няма светлина в тунела за семейството и близките около него/нея хора.

Музиката, играта, пеенето и хореографията са все елементи, които създават атмосферата на болния от Алцхаймер пациент и хората около него, съпругата му, болногледачката, дъщеря му и, разбира се, лекаря. Идеята на композитора Елена Лангър и либретиста Глин Максуел е, че Пациентът е актьор и само е произнесъл реплики, докато другите персонажи пеят. Колко е странна тази среща с тази вселена за пациента? Той говори, докато другите пеят.

Посланието на операта е, че ние трябва да можем да се приемаме и да си прощаваме един на друг, каквото и да се случва, когато може да претърпим промяна, докато остаряваме.