КАРТИНИТЕ НА РАХМАНИНОВ Концерт

27 АВГУСТ /събота/

зала, Регионална библиотека „Захарий Княжески“

19.00ч.,

МУЗИКА БЕЗ ГРАНИЦИ

КАРТИНИТЕ НА РАХМАНИНОВ

Концерт
Интеграл 

Концертът представя двойния интегрален албум с етюдите картини на Рахманинов, издаден през 2022 година с подкрепата на Националния фонд Култура. Както в албума, така и на сцената, девет от технически най-трудните етюди се изпълняват от Елвис Василев, Теодор Пазов и Роберто Илиев – млади пианисти, но вече с богата творческа биография, а останалите осем  – от  Марина Мравова, Йоана–Лора Василева и Мартин Цветков, ученици в Националното музикално училище Любомир Пипков, в класа по пиано на  Антонина Бонева.

Всеки от младите пианисти се чувства силно привлечен от музиката на Рахманинов поради нейната експресивност, философска меланхоличност и заради техническите предизвикателства, които тя поставя. Ментор на проекта е голямата пианистка и великолепен преподавател Антонина Бонева, която вижда в това влечение възможност за тяхното музикално израстване. Всеки изпълнител има свой личен опит с клавирната музика на Сергей Рахманинов и този опит  носи на всички тях многобройни награди на международни конкурси.

 Програма

Интеграл Картините на Рахманинов

Етюди – Картини оп.33

№ 1   изпълнява Йоанна-Лора Василева
№ 2   изпълнява Йоанна-Лора Василева
№ 3   изпълнява Марина Мравова
№ 4   изпълнява Марина Мравова
№ 5   изпълнява Елвис Василев
№ 6   изпълнява  Мартин Цветков
№ 7   изпълнява  Мартин Цветков
№ 8   изпълнява  Теодор Пазов

 Етюди – Картини оп.39

№ 1    изпълнява Роберто Руменов
№ 2    изпълнява Йоанна – Лора Василева
№ 3    изпълнява  Роберто Руменов
№ 4    изпълнява  Роберто Руменов
№ 5    изпълнява  Елвис Василев
№ 6    изпълнява  Теодор  Пазов
№ 7    изпълнява  Елвис Василев
№ 8    изпълнява Марина Мравова
№ 9   изпълнява  Теодор  Пазов

Сергей Рахманинов е роден в имението Онег, Новгородска губерния, Русия. Започва да се обучава на пиано на четиригодишна възраст. През 1882 г., деветгодишен, постъпва в клавирния отдел на Санкт-Петербургската консерватория в класа по пиано на проф. Вл. В. Демянски, а след това учи четири години пиано при Н. С. Зверев. Годините прекарани при Зверев са превъзходна пианистична школа за младия музикант – тук той има възможност да чуе изпълнения на Антон Рубинщайн и да се запознае лично с П. И. Чайковски, който по-късно има важна роля за неговото формиране   и следи с внимание творческото му развитие.

Рахманинов продължава образованието си в Московската консерватория в класа на А. И. Зилоти – блестящ пианист-виртуоз, преминал пианистичната школа на Н. Рубинщайн и Ф. Лист. Една година учи теория и композиция при Сергей  И. Танеев и Антон С. Аренски.

Когато през 1892 г. завършва консерватория със златен медал, 19-годишният Рахманинов започва концертно турне в големите градове на Русия като пианист и корепетитор. Същата година се появява и първата му опера – „Алеко“, написана   като дипломна работа по произведението на А. С. Пушкин „Цигани“. След нейната премиера критиката и музикалната общественост оценяват операта като творба на завършен майстор.

Двадесетгодишен Сергей Рахманинов е вече преподавател по пиано в московското Мариинско женско училище, а на 24 е поканен като диригент на Московската руска частна опера „Сава Мамонтов“, където работи в продължение на две години. През следващите години Рахманинов създава свой интерпретаторски стил и ново изпълнителско виждане.  По време на краткия си престой в операта Рахманинов се запознава с Ф. Шаляпин, творческото общуване с когото му помага да усети реалистичната простота и драматична сила в тълкуването на произведенията, необходими в бъдещата му диригентска дейност.

През 1895 г., двадесет и две годишен, Рахманинов композира своя Първи клавирен концерт, както и Прелюдията му в до-диез минор, която по-късно носи на композитора световна известност. След известно прекъсване, през 1900 г. той отново се връща към композиторска дейност и една година по-късно завършва Втория си концерт за пиано и оркестър и Втора сюита за две пиана. Концертът е един от върховете на Рахманиновото творчество и принос в световното клавирно наследство – доказателство за това, че 28-годишният творец е вече композитор с изграден свой собствен стил.

През 1904 г. Рахманинов приема поканата да заеме диригентското място в Болшой театър, където пренася и осъществява своите художествени принципи по отношение на оперното изпълнение. Едновременно с това той активно концертира като пианист в различни градове на Европа,  изпълнявайки предимно свои авторски произведения.

В края на 1917 г. Рахманинов прави голямо концертно турне като пианист и диригент в скандинавските страни, по-късно посещава различни западноевропейски градове, а през 1918 г. той отива в САЩ, където също се занимава с концертна дейност, след което известно време живее в Париж и Швейцария. Той вече е спечелил  световна  известност като композитор, пианист и диригент.

От 1935 г. творецът окончателно се установява да живее със семейството си в САЩ. В създадените от композитора през този период произведения  темата за  родината е свързана с мотива за  трагичната самота на изгнаника.

Сергей Рахманинов принадлежи към плеядата големи композитори в руската музикална култура от края на XIX и началото на XX в. Той развива на нов исторически етап традициите на композитори като Глинка, Чайковски, Бородин, Мусоргски и създава един свой свят, дълбоко самобитен и ярко национален по характер. Външната сдържаност и уравновесеност  на твореца крият емоционална и чувствителна натура с богата душевност. Музиката му е изпълнена със силна експресия и патетичност. В нея по специфичен начин резонира  неспокойният ритъм на епохата, която предхожда големите събития  и промени в новото  столетие.

Творческото наследство на композитора включва различни музикални жанрове, важно място в него имат  клавирните му произведения. От тях най-известни са четирите концерта за пиано и оркестър, прелюдиите, 15 етюди-картини, както и знаменитата му „Рапсодия на тема Паганини“. В оперното си творчество Рахманинов развива трагедийния жанр в руската опера. Неговите опери “Алеко”, „Алчният рицар“ и „Франческа де Рамини“  са наричани “малките трагедии”. Между по-известните му творби в другите жанрове са кантата „Пролет“, поемата „Камбани“, камерно-интрументални ансамбли (от които най-популярно е Елегичното трио, посветено на неговия кумир П. И. Чайковски), 83 романса. Но връх в творчеството на композитора заемат симфоничните му произведения, които въздействат със своята динамичност и експресивност – между тях са трите симфонии, симфоничната поема „Островът на мъртвите“,“Симфонични танци” и др. Музиката на Рахманинов притежава неповторимо мелодично и многогласно-полифонично богатство, характерно за руската народна песенност и от особеностите на знаменития ѝ разпев – пример за това са двете известни творби с религиозна тематика „Литургия на Йоан Златоуст“ и „Всенощно бдение“ – израз на цялостното творческо внушение на автора, който черпи вдъхновение от руския бит, душевност и фолклор.

Рахманинов завършва жизнения си път на 28 март 1943 г. в американския град Бевърли Хилс, Калифорния. Погребан е в Кенсико, близо до Ню Йорк. До последния си дъх  живее с носталгията  по своята родна страна и изнася концерти като изпраща приходите от тях в помощ на своите страдащи сънародници.

40 години след неговата смърт в малкото руско село Ивановка, Тамбовска област, където е създал голяма част от своите творби, е създаден Дом-музей и издигнат паметник на големия руски композитор, пианист и диригент Сергей Рахманинов.