„Една нощ във Венеция“- оперета в две части Музика Йохан Щраус – син

26 април 19:00ч.  Сцена опера

Музикалният театър "Стефан Македонски"
Представя "Една нощ във Венеция"
Оперета в две части Музика Йохан Щраус – син
Либрето Ф.Цел и Р.Жене
Превод Петър Райчев
Превод на стиховете Михаил Видлички

   Музикалният театър Ви кани  на  оперетата   "Една нощ във Венеция". Незабравимата музика на Йохан Щраус, ще ви поведе в пъстрата бъркотия  на  веселия  венециански карнавал, сред пищните декори и костюми  с  много смях и пикантни флиртове. Нощите в красивата Венеция са изпълнени с музика, любов и тайни, зад маските няма бедни и богати, всичко е безкраен празник, танци, спагети, сладки изкушения и веселие.
 
 „Музиката е лека, бравурна, витална; заредена от едни непрестанен копнеж по наслади и забавления, музика на веселието и опиянението от живота. В карнавалната нощ всичко е възможно: слугата да е по-остроумен от господаря си, да се флиртува два пъти с една и съща жена, без тя да бъде разпозната, да отидеш на бала без име, а да си тръгнеш от него като главен готвач на херцога, слугинята да се превърне в графиня…

На карнавал е като на карнавал – от всичко по малко, но най-вече много радост, веселие, неочаквани обрати, в които звучи музиката на щастието.  И ето повече от сто години така ни трогва и вълнува тази уж лековата валсова стихия на майстора Йохан Щраус."- Петър Пламенов
  

ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП
Режисьор  Светозар Донев
Диригенти  Игор Богданов, Огнян Митонов
Сценография и костюми Евгения Раева
Хореограф Антоанета Алексиева
Хормайстор Людмил Горчев 
Драматург Галина Момчева
Концертвайстор Мария Кирова
Отговорен корепетитор Вера Груева
Корепетитори Ваня Петрова
Репетитори на балета- Антоанета Алексиева
Помощник режисьори- Божанка Груева, Роберто Петков 
Суфльор Адриана Жадала
Действащи лица и изпълнители

Гуидо (херцог на Урбино)  Пеньо Пирозов
Бартоломео Делакуа ( венециански сенатор) Иван Панев
Барбара Делакуа (негова съпруга) Юлия Маринова 
Стефано Барбучо ( венециански сенатор) Емил Митрополитски
Джорджо Тестачо Румен Григоров
Анина (рибарска дъщеря , приятелка на Барбара) Добрина Икономова
Кармело (придворен бръснар на херцога) Марчо Апостолов, Богомил Спиров
Папакода ( готвач на спагети) Александър Мутафчийски
Чиболета ( камериерка на Делакуа) Станимира Василева, Катерина Тупарова
Енрико Пизели ( племенник на Делакуа) Александър Василев
Чентурио ( паж на херцога и глашатай) Драгомир Стойков, Явор Радованов
Херолд (глашатай) Александър Василев

Със специалното участие на ученици от НУТИ

Солисти на балета Йоанна Стоянова и Станислав Стефанов, Жасмин Сеизова и Георги Капитански,
Оркестър, хор и балет на Музикален театър
Туристите и гостите на Виена задължително посещават едно място  във града – това е паметникът на Йохан Щраус –син – златната статуя на композитора с цигулка в ръка,  наречен  „ краля на валса" .
Йохан Щраус – син (1825- 1899) е сред най-ярките личности в европейската музика на ХIX век. От валса той създава музикална форма, която има огромни успехи, както във Виена , така и по цял свят.

След първия концерт на Щраус- син (като автор на валсове), един виенски вестник пише „Лека нощ, Ланер! Добър вечер, Щраус – баща! Добро утро, Щраус – син!"

 В първата половина на 19в. от 1-ви януари до Великден, всяка вечер във Виена  са се организирали балове- до 250 бала на вечер. Тогава се появява новият танц в ¾ такт – валсът , който измества менуета , придобива огромна популярност и Виена става столица на валса,  а младия композитор завладява сърцата на своите съграждани и салоните на Европа  с изключителната си дарба! Той е автор на повече от 550 творби, много от които принадлежат към най-популярните музикални творения в света. Създадените от него полка, маршове и особено неговите валсове са наречени за пръв път „шлагери", обичани и търсени и от  съвременната  публика, до днес запазили брилянтната си изящност,
 

Щраус се обръща към оперетата сравнително късно, вече имащ славата  като „краля на валса" и създава ново направление в жанра- танцувалната оперета. Танцувалните мелодии и ритми- това са основните черти на неговото оперетно творчество.

Като сюжет оперетите на Щраус представляват леко, жизнерадостно зрелище, близко до зингшпила. „Една нощ във Венеция" постига огромен успех още на премиерата си- 3.10.1883г. в Берлин. Тя остава една от любимите на публиката оперети, имаща успех по цял свят.