Балетна гала съвместно с Държавна опера-Пловдив

На 26 февруари /сряда/ от 19.00 ч., сцена Опера заповядайте на гала спектакъла

КОЛЕКЦИЯ БАЛЕТНИ ШЕДЬОВРИ

Съвместна продукция на Балета на Държавна опера-Пловдив и Балета на Държавна опера-Стара Загора

В програмата – фрагменти от „Спящата красавица“, „Лешникотрошачката“, „Пепеляшка“, „Дон Кихот“, „Шопениана“, „Диана и Актеон“ и др., съвременни танцови миниатюри

Събитието е посветено на 70 години от създаването на професионална балетна трупа в Стара Загора

Балетът в Стара Загора

Историята на балета на Старозагорската опера започва още със създаването на най-стария  извънстоличен оперен театър през 1925 година. За рождена година на балета се счита 1949 година, когато на сцената на театъра е поставена първата балетна постановка „Куклената фея“. В продължение на 70 години Балетът в Стара Загора преминава през своите върхове и спадове, за да преживее своето възраждане през последните години.

Първата публична изява на балета в Стара Загора е с премиерата на операта „Гергана” от Маестро Георги Атанасов през 1925 г., с която се създава оперната трупа в града. За целта учителят в Девическата гимназия Йосиф Стоилов подготвя осем ученички от девическото педагогическо училище. Близо две десетилетия по-късно, през 1943 г., Катя Л. Абаджиева подготвя танците в операта „Биляна” от Йоско Йосифов. Първият хореограф на трупата със специално образование е Анна Воробьова. Под нейно ръководство се поставят танците в „Продадена невеста”, „Риголето”, „Кармен”. Първият самостоятелен балетен спектакъл „Куклената фея” от Байер (1949) е реализиран под нейно ръководство, а също и „Копелия” (1951). В периода 1952-1955 г. Асен Манолов поставя „Бахчисарайски фонтан”, „Съперници”, „Покана за танц” и „Болеро”. Малко по-късно Теодорина Стойчева реализира балета „Кърджалии” от Иван Димов. С назначаването на Неделчо Изов за постоянен балетмайстор и увеличаването на броя на трупата за нуждите на новата модерна сграда на Операта (1971 г.) стават възможни реализациите на по-мащабни класически заглавия – „Копелия” (1971) с постановчик Димитър Ценов, „Бахчисарайски фонтан” от Борис Асафиев (1972) – дипломна работа на една от най-ярките фигури на съвременната хореографияв България Маргарита Арнаудова, поставила още „Абраксас” (1975), „Сътворението на света” (1974), „Пепеляшка” и „Жар птица” (1979), триптиха „Нощта срешу Еньовден”, „Равноденствие” и „Нощ на голия връх” (1983). Сред гостуващите хореографи се откроява грузинския артист и балетмайстор Вахтанг Чабукиани, поставил „Лауренсия” (1976) и „Дон Кихот” (1984). Ръководителят на балета на Берлинската телевизия Герхард Петцолд насочва репертоара и в посока на танцовата джаз-техника. Под негово ръководство се реализират три балетни миниатюри: „Рапсодия в синьо”, „Болеро” и „Моряци на брега” (1987). С балетната трупа работи и Игор Чернишов от Оперния театър в Куйбишев (дн. Самара), поставил балета „Ангара” (1987) от съвременния руски композитор Андрей Ешлай и по либрето на Юрий Григорович. След 1991 г., заради опожарената оперна сграда възможностите за развитие на балетната трупа са силно ограничени. Пенка Филипова (1996 – 2003) насочва репертоара към съвременните музикални стилове. Предпочитанията са към свободна пластика. Алида Бонева[1] (2003 – 2016) попълва балетната трупа с млади изпълнители от балетните школи в града и от сформирания балетен клас в Националното училище за музикални и сценични изкуства „Хр. Морфова”. През този период се открояват постановките „Чудният свят на Шехеразада” (2004), „Болеро” (2006), „Пепеляшка” (2016) и адаптация по „Лешникотрошачката” (2009) с гост-постановчик Боряна Сечанова.

С привличането на Силвия Томова за художествен ръководител на старозагорския балет (2016) се оформя талантлива и силно мотивирана многонационална трупа с балетни артисти от България, Италия, Полша, Албания, Гърция, Португалия, Канада, Испания, Великобритания, Япония, Тайван, Никарагуа, Мексико. Всяка следваща постановка е свидетелство за израстването на артистите и празник, феерия от багри, тържество на красота и хармония за изпълнители и публика. Репертоарът е обогатен със заглавия от различни танцови и музикални стилове „Делвата” (2016), „Ромео и Жулиета” и „Полет към светлината”, „Лебедово езеро”, „Снежанка и седемте джуджета” (2017); „Зимна балетна приказка”, „Фантастичното дюкянче”, „Нестинарка” и „Дон Кихот” (2018/2019), „Лешникотрошачката“, „Гето“, съвременните танцови спектакли „Танц при изгрев слънце“, „Лотос“, „Следващият“, „Антигона“ (2019). На 5 декември ще се състои премиерата на балета „Шопениана“ по хореографията на Михаил Фокин. Не по-малко впечатляващи са изявите на Балета в оперните и оперетни спектакли и мюзикли със специално подготвени хореографски номера и балетни платна, каквито не всеки оперен театър може да си позволи. Важно е да се отбележи ярката танцова хореография на Силвия Томова с участието на цялата балетна трупа в  спектакъла на операта „Кармен“ от Жорж Бизе, както и в неоромантичната опера „Сиси-душата на императрицата“ по хореография на Йоана Влагули. Звезди от световния балетен афиш гостуват в спектакли на старозагорската балетна трупа – солистите на Мариинския театър Татяна Ткаченко и Иван Оскорбин в „Лебедово езеро“ /ФОБИ 2017/, на 15 октомври балетният сезон 2019/2020 бе открит със спектакъла на балета „Лебедово езеро“ с участието на звездата на балета на Виенската Щатсопер Денис Черевичко. На 17 декември звездните солисти Яна Саленко и Мариан Валтер /Щатсбалет-Берлин/ ще се представят в главните роли в спектакъла на балета „Дон Кихот“ на сцената на зала 1 на НДК.