ДЖАНИ СКИКИ и САМОДИВИТЕ – фестивалната оперна премиера на Старозагорската опера

54. Фестивал на оперното и балетното изкуство

ДЖАНИ СКИКИ и САМОДИВИТЕ – фестивалната оперна премиера на Старозагорската опера

На 21 и 22 ноември от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще оживее Пучиниевия диптих: комичната опера „Джани Скики” и първата опера на младия композитор „Самодивите”. С тези две заглавия ще бъде открито официално 54-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство. Докато операта „Джани Скики“ е поставяна на сцената на Държавна опера-Стара Загора още през 1970 г., “Le Villi/Самодивите“ ще бъде представена на сцена за първи път в България.

Блестящ международен творчески екип поставя двете великолепни Пучиниеви заглавия. Музикалната картина е в ръцете на утвърдения български диригент с успешна  международна кариера, професор в Университета по музика във Виена, постоянен гост-диригент в Операта в Шчечин – маестро Владимир Кираджиев. Постановката е дело на полския режисьор Михал Знаниецки – един от най-успешните оперни режисьори в съвременния оперен свят, който има над 250 постановки, създател на оперни представления на стадиони („Турандот”, „Бал с маски”), на вода (Wuzhen Water Town, Festival Opera Tigre), също и в пустинята на Масада („Травиата”, „Кармина Бурана”), носител на десетки престижни полски и международни отличия. В екипа си той кани талантливия италиански сценограф Луиджи Сколио, а костюмографът, който е автор на красивите костюми е испанската дизайнерка Ана Рамос Агуайо. Примабалерината и забележителен хореограф Силвия Томова поема хореографията на големите балетни платна в операта-балет „Самодивите”, както и пластиката на двете опери. Хормайсторът е Младен Станев. В премиерните спектакли на операта „Джани Скики” зрителите ще видят в главната роля на самия Джани Скики  Кирил Манолов /21.11./ и Добромир Момеков/22.11./, Лаурета ще бъде на 21.11. Емилия Терзиева, а на 22.11. – Симона Кодева, Ринучо и в двата спектакъла – Стоян Буюклиев, Дзита – Тереза Бракалова /21.11./, Добринка Койнова – на 22.11., Нела – Анастасия Алтухова /21.11./, Олена Арбузова /22.11./, Марко – Иван Кабамитов /21.11./, Валери Турманов /22.11./. В останалите роли участват солистите Бенедикт Шосток /Симоне/, Ивайло Йовчев /Гералдо/, Ивона Иванова /Ческа/, Живко Добрев /Бето/, Богомил Русинов, Костадин Якшев и др. Главните роли в “Le Villi/Самодивите“ са както следва: в ролята на Гулиелмо и Разказвач – Кирил Манолов /21.11./ и Добромир Момеков/22.11./, Анна – Таня Иванова на 21.11. и Анна Дитри – на 22.11., Роберто – Доменико Менини на 21.11. и Борис Тасков на 22.11.Солисти балет: Кармен Демирташ, Марсело Молина, Ромена Славова, Ивайло Янев. Участват оркестър, хор, балет на Държавна опера-Стара Загора.

Историята в операта „Джани Скики” е извлечена от пасаж в 30-та песен на Дантевия „Ад”, в който се споменава по нелицеприятен начин Джани Скики, който е бил истински флорентинец, изпратен в осмия кръг на ада с други фалшификатори и измамници за това, че се е дегизирал като Буозо Донати, наскоро починал флорентински аристократ, за да получи правото на богатството на Донати. Le Villi/Самодивите (The Willis или The Fairies) е опера-балет в две действия (първоначално едно), композирана от Джакомо Пучини по либретото на Фердинандо Фонтана, базирана на разказа Les Willis от Жан-Батист Алфонс Кар. Историята на Кар на свой ред се основава на централноевропейската легенда за самодивата, използвана и в балета „Жизел” от Адам.

Режисьорският почерк на Михал Знаниецки е впечатляващ и запомнящ се. Артист с размах и висока естетика, Михал Знаниецки винаги успява да внесе елемента на изненадата, много е взискателен и към визуалната картина на своите спектакли. В диптиха „Джани Скики” /”Самодивите” Михал Знаниецки търси обединяващи теми, които да свързват двете съвършено различни творби.

„Кое свързва първата с последната завършена опера на големия Пучини? Не, това не е стила на музиката: едната – веристично-драматична емоционално, с белкантово пеене и силни балетни сцени, а другата камерна, ансамблова – моментна снимка на вечната тема за човешката алчност. Може би това е Данте Алегиери и неговата фраза за “тъмната гора” в душата на човека, която поражда тези чувства, залегнали във всички опери на Пучини – завист, ревност, егоизъм, изпепеляваща любов. Но и големият талант на композитора да ги въплъти в толкова силна вокална фраза, че да достигне, и в едната и в другата опера (не само с хитовете като “О mio babbino caro“ или “Torna ai felici di“) върховете на голямата италианска опера.” – споделя диригентът Владимир Кираджиев.

„Идеята за двата спектакъла се роди от намерението да се обединят два различни свята, макар и обединени от прекрасната музика на Пучини, но в същото време свързани както от пространствена, така и от времева последователност. „Джани Скики” започва със стена, в която в центъра огромна кръгла дупка позволява да се види (или по-скоро да се шпионира) къщата на Буозо Донати като лупа. Сценичното пространство, което се вижда вътре в дупката, е като огромна купчина мебели, която всички роднини на Буозо ще ограбят в края на представлението, отнемайки колкото е възможно повече. Идеята за този гротесков свят, също свързан с историята, взета от „Божествената комедия” на Данте, има саркастични и сюрреалистични последици… Преходът към Le Villi започва с края на „Джани Скики”, ние водим публиката вътре в дупката като нещо като „Алиса в страната на чудесата”, в този магически свят….”- описва своя поглед върху идеята художникът на декора Луиджи Сколио.

Дизайнерката на костюмите Ана Рамос Агуайо създава за „Джани Скики” костюми, които разкриват „тъмната страна на хората чрез амбицията и желанието да се наследи на всяка цена. Всичко това е отразено и дефинирано от психологията на цветовете, текстурите и формите, които носи всеки член на семейството. Има задълбочена изследователска работа, определяща всеки характер, придаващ им забележителен вид, който ясно кара публиката да идентифицира от разстояние кой кой е, тяхната личност чрез собствените им кодове и стил. Предложение, вдъхновено от съвременната мода, което е в днешните настроения и визии. Има контраст между героите на Джани, Лаурета и Ринучио с останалите членове на семейството, където подчертаваме стила, превъзходството и елегантността.”

В „Самодивите” – „всичко за приказките. Фантазиите и кошмарите. Вселена, развиваща се от парти на хора от село и силата на природата на нимфите и фантастичните същества от дълбините на гората. Мечти, сила на природата, красота и неудържими човешки страсти. Ще се насладим на предателство, любов, тъга, смърт през няколкото фази и еволюция на героите и техните костюми. Наслаждавах се да избирам материите на всеки герой, подчертавайки вечните нимфи, костюмите от тъмната страна и развитието на солистите в дизайна на костюми…”  – разкрива Ана Рамос Агуайо.

„Различни музикални езици, различна режисура на героите, различни истории, но винаги близки до нашите реални ситуации и емоции. Операта трябва да е забавна или емоционална и в този случай можем да покажем и двете. Операта трябва да докосва чувствата ни и в двата случая ще го усетим. Операта трябва да разказва нашите истории и ние да се разпознаем в тях. Пучини потвърждават това.” – обобщава Михал Знаниецки.

С благодарност за подкрепата на Полския институт в София!

На добър час!