„Дон Паскуале“ отново на сцената
На 7 март от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера отново ще бъде представена комичната опера „Дон Паскуале“ от Гаетано Доницети. Това бе първата премиера на Операта за 2017та. Ще видите Иван Кабамитов в ролята на д-р Малатеста , Яница Нешева в ролата на Норина, Евгений Арабаджиев като Дон Паскуале, Георги Султанов като Ернесто.
В годината на Гаетано Доницети /1797-1848/, когато световната музикална общественост отбелязва 220 години от рождението на гениалния италиански композитор, Старозагорската опера избира да добави още един шедьовър в своя репертоарен афиш – комичната опера „Дон Паскуале“. Спектакъла ще дирижира Димитър Косев, режисьор на постановката е Стефан Донев, сценография и костюми Ася Стоименова, пластика Ромина Славова.
Комичната опера "Дон Паскуале" е истински еталон в жанра – ако трябва да дадем пример за идеалната опера-буфа, шедьовърът на Гаетано Доницети има всички шансове да „грабне“ първото място в подобна класация. Забавна история, качествен хумор, комични ситуации с неочакван край, героите са като че ли току-що излезли от италианската „комедия дел арте“. Разпознаваем Панталоне – стиснат, глупав и ужасно чаровен Паскуале, вечно страдащият от любов Пиеро – в лицето на племенника му Ернесто. Изобретателният измамник Бригела – Малатеста и очарователната, макар и много прагматична Коломбина – Норина представляват брилянтен комедиен дует, който движи интригата на пиесата.
Но не всичко е толкова просто, колкото изглежда: тази опера като че ли е с „двойно дъно“. Още в първите отзиви след премиерата на операта френски вестник отбелязва: "драматичните краски на „Дон Паскуале"- тъжна буфонада /палячовщина/." Зад цялата тази празничност на живота и на младостта при Доницети се крие дълбока меланхолия, зад брилянтната шега – горчива ирония по отношение на любовта, брака и живота.
Операта „Дон Паскуале“ е една от последните творби на Гаетано Доницети. Композиторът я пише в апогея на славата си, в разгара на творческите си сили – но вече в началото на техния заник. Той вече страда от известно заболяване, поради което две години по-късно спира да пише музика. "Аз се смея, но вие знаете, че душата ми е обвита от печал, която крия под измамно веселие " – пише Доницети на един от своите роднини. Въпреки това, той все още работи в рекордно кратки срокове.
Има различни мнения за това колко време е отнело на композитора да напише своя "Дон Паскуале". Някои считат, че Гаетано Доницети е работил върху творбата в продължение на осем дни, други разпространяват версията за единадесет дни, според трети – че това му е отнело три седмици (!). Каквото и да е, през ноември 1842 година в Парижкия театър „Италиен“ започва подготовката за премиерата. "Следващата седмица започват репетициите на "Дон Паскуале "- пише Доницети до свой роднина – Оперният сюжет е върху една много стара история, която ти сам познаваш добре. Това е "Марк`Антонио", но не казвай на никого!". Оказва се в крайна сметка, че това е публична тайна. Операта "Сър Марк`Антонио" на Стефано Павези по либрето на Анджело Анели (1810) е доста популярна и остава в репертоара и през 1840. Така че съвремениците на Доницети са добре запознати с нея. Да не говорим за факта, че самата история, включително на "Сър Марк`Антонио", е била използвана в литературата безброй пъти. "Влюбеният старик" остава един от най-любимите герои от театъра на XVI век (в италианския театър, героят е известен като Манифико, Бенедето, Панталоне и с много други имена).
Но, на базата на класическата история, Доницети и неговият либретист Джовани Руфини създават напълно новаторско произведение. Те съкращават броя на действащите лица, премахват прекомерната палячовщина, оставят най-ярките моменти, които разкриват самата интрига. Героите вече не само „маски“ – и буквално „оживяват“. Всеки герой на Доницети дава много точно описание на музиката. Това което отличава „Дон Паскуале“ е начинът, по който Доницети майсторски превръща иначе едноизмерните герои на тази театрална форма в пълнокръвни и убедителни характери. В най-голяма степен това се отнася за въздействието на самия Дон Паскуале – в началото сме отблъснати от неговия егоцентризъм, а в края – вече му съчувстваме за нещастието, до което е доведен. Доницети „играе“ със значения, с подтекстове, Доницети тъгува и се усмихва.
Премиерата на операта „Дон Паскуале“ се е състояла на 03 януари, 1843 г. и е увенчана с пълен триумф. Композиторът многократно е бил извикван на сцената, много от номерата са били бисирани. Още през същата година операта е поставена в Милано, Торино, Виена, Лондон, Брюксел и Лил. И до сега, "Дон Паскуале" продължава да бъде едно от най-предпочитаните репертоарни заглавия от творчеството на Доницети.
В България операта „Дон Паскуале“ е поставена за първи път в Софийската народна опера през 1932 г. В Стара Загора е поставена два пъти: през 1952 година и през 1989 година.
За третата постановка на „Дон Паскуале“ на сцената на Старозагорската опера
Режисьорът Стефан Донев
„В „Дон Паскуале“ сме постигнали едно балансирано, оправдано решение както на сценографията, така и на костюмографията, без да бягаме самоцелно от епохата, от музикалната драматургия, от текста. Костюмите и сценографията на Ася Стоименова са решени изцяло в епохата, в която се развива действието – средата на 19 мек. Направили сме едно по-сложно сценично решение, което позволява много мизансцени за динамичното действие, характерно за всяка комична опера. В тази постановка сме далеч от съвременни интерпретации.
За мен „Дон Паскуале“ е най-добрата комична опера на Доницети – с най-изчистено либрето, с най-динамично действие, в нея няма нищо излишно – нито като текст, нито като музика и е шедьовър от ранга на „Севилският бръснар“ на Росини.
Винаги е удоволствие за мен да се връщам и работя в Стара Загора. Тук през 2005 година бе моят професионален дебют с мюзикъла „Патиланци“ от проф.Александър Йосифов.
Вярвам, че вечната тема за любовта ще докосне сърцата на зрителите на „Дон Паскуале“.
Диригентът Димитър Косев
„Дон Паскуале“ не е от най-комичните опери. В нея се разказват за събития, които реално могат да се случат в днешно време – възрастен мъж с пари, който иска да има млада съпруга. Зрителите нека да решат, как ще я възприемат. Единият вариант е да я приемат като комична опера и да се забавляват със ситуациите. Другият вариант е да се забавляват, но съзнавайки че не е толкова чак смешно, колкото изглежда на сцената. Да се замислят изобщо кой с какви намерения влиза в един брак. В операта има и много пъклени планове, които се кроят около основната интрига и е интересно кой как ще се измъкне от ситуацията /която става много дълбока/.
„Дон Паскуален“ е много специална опера за мен. Тя е една от първите,които учих в Консерваторията и първата опера, която дирижирах като оперен диригент. Много ми е на сърце и много спомени имам с нея. Не правя нов прочит на нотите, такъв за мен няма, оригиналът е достатъчно сложен и красив. И режисурата е стегната, не е разхвърляна, костюмите и декорите са модерни и стилни и се получава красиво представление.“
Младен Станев – хормайстор
„Музиката на „Дон Паскуале“ , каквато е и на всички опери на Доницети, е изключително красива, бравурна, с виртуозни пасажи. Хорът има малка функция, той се появява в края на трето действие като хор на слугите. Имат един много красив номер, с много чар и много финес, с много пъргавина и остроумие в него. Музиката кореспондира с музиката на действието и на цялата опера. В останалото време хорът е спомагателен елемент – коментиращ, наблюдаващ – но придава един незабравим чар на цялото действие и на цялата опера“
Творческият екип – биографии
Диригентът Димитър Косев е роден в град Русе през 1992г. Завършва Националното училище по изкуствата "Проф. Веселин Стоянов" – Русе. Веднага след това русенецът е приет в Prayner Konservatorium – Виена, Австрия, със специалност дирижиране и пиано при проф. Максимилиан Ченчич и проф. Щефан Мьолер – дипломира се с отличие само на 21 години.
Дебютира на диригентския подиум в България през ноември 2013г., откривайки международния конкурс – "Франц Шуберт". В началото на 2015 г. дирижира Новогодишния концерт на Русенска Филхармония, следват поредица от ангажименти по покана на Русенската опера. В края на 2015 прави своя оперен диригентски дебют – дирижира операта „Дон Паскуале” от Доницети в Русенската опера.
Печели наградата за „Най-изявените млади личности на България“ в категория „Културно постижение“ и е номиниран от Junior Chamber International (JCI) за световния формат – TOYP – „10-те най-изявени млади личности в света“.
Акустичният му рок проект „Kristal Bardess‘‘ е избран от продуцента на групата The Rolling Stones в топ 20 на световния конкурс за авторска музика на Shure – Call for Legends, а през месец май 2015г. печели конкурса за авторска музика БГ-Таланти.
Димитър Косев бе удостоен със златна значка "Русе" от кмета на Община Русе – Пламен Стоилов, избран е за лице на Русе и за културен посланик на града.
От миналия творчески сезон 2015/2016 Димитър Косев е най-младият диригент в България, назначен в състава на Старозагорската опера, където се изявява активно. Талантливият диригент дирижира двата премиерни спектакъла от цикъла „Опера в куфар“ – оперите „Сватбата на Фигаро“ и „Вълшебната флейта“ от Моцарт, направи своя дебют като диригент на оперетата „Парижки живот“от Офенбах. Предстои му да добави в своя репертоар още две заглавия от Офенбах – оперетите-буфа „Драгунет“ и „Крокфер“. През лятото на 2016 застана на пулта на КИНО КЛАСИК Saundtracks – концерт филмова музика с голям симфоничен оркестър. Димитър Косев се включи и като пианист в един от най-новите проекти на Старозагорската опера – ДЖАЗОСПЕКЦИЯ – концерт с френски джаз, а през ноември 2016 реализира на сцената на Старозагорската опера още една своя любима тема – „Шоуто продължава“ с музиката на вечните хитове на рок групата КУИН.
Стефан Донев завършва Националното музикално училище “Любомир Пипков” през 1989 г. със специалност „тромпет”. През 1997 г. се дипломира със специалност „културология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. 2003 г. завършва „оперна режисура” в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” при проф.Светлозар Донев и проф.Павел Герджиков. От 2004г. е преподавател по „Актьорско майсторство“ в катедра „Музикално-сценично изкуство” в НМА „Проф. Панчо Владигеров”.
Има осъществени над 20 постановки в Софийска, Старозагорска, Русенска, Варненска и Бургарска опери, в Музикалните театри в София и Велико Търново, сред които са: „Севилският бръснар” на Паизиело – за първи път в България , Така правят всички“, „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, „Дон Паскуале“ на Доницети,“„Норма“ на Белини , „Любовта на боговете“ от Александър Йосифов.
АСЯ СТОИМЕНОВА е родена на 29 ноември 1986 г. в София, завършва Средно Художествено Училище за приложни изкуства "Свети Лука", специалност "Текстил". През 2011 защитава бакалавърска степен в Националната художествена академия специалност "Сценография", а през 2013г. магистърска степен – "Проектиране на авторски визуален спектакъл" в класа на проф. Красимир Вълканов. Участва в оперни, театрални и балетни спектакли, в изложби, фестивали, модни ревюта, корпоративни партита, фотосесии, късометражни и в големи филмови продукции.
Постановки:
Сценография и костюми:
"Ромео и Жулиета" от Уилям Шекспир – НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов",
"Както ви харесва" от Уилям Шекспир – НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов",
"Viva la classica – Лебедово езеро" балет Арабеск – гр.София,
„Граф Монте Кристо“- Държавна опера-Варна
Костюми: "Исус Христос суперзвезда" рок опера от Андрю Лойд Уебър – Държавна опера-Варна
"Андре Шение" опера от Умберто Джордано – Държавна опера-Варна "Ловци на бисери" опера от Жорж Бизе – Софийска опера и балет
"В ритъма на музиката"- опера, балет, образователен спектакъл за деца –
Държавна опера-Варна
„Норма“ опера от Винченцо Белини – Държавна опера-Варна
Изложби: "Сценография" СБХ, гр. София, "Варненско лято", гр. Варна, "Младите в театъра", гр. Ловеч, Международния фестивал за куклен театър "Златният делфин" гр. Варна.
Билети могат да бъдат закупени от Касите на Държавна опера-Стара Загора и ОНЛАЙН през сайта на Операта: http://www.operasz.bg/online/